Шведският имотен сектор е разтърсен от дългови притеснения

Хедж фондовете са разколебани в залаганията си срещу имотния сектор в Швеция, тъй като инвеститорите прогнозират, че по-високите лихви ще натежат върху цените на имотите в страната и ще изложат уязвимостта му на по-строгото банково кредитиране, пише Financial Times.

Притесненията на трейдърите се засилват, след като в понеделник (8 май) S&P Global Ratings изрази притеснения за перспективите пред SBB, един от най-големите играчи на пазара, който трябва да рефинансира краткосрочен дълг с падеж през следващата година.

Кредитната агенция понижи рейтинга на шведската имотна компания до неинвестиционен и привлече вниманието към високата ѝ задлъжнялост и затягането на ликвидността на пазара. Но инвеститорите се опасяват, че съмненията на S&P са предвестник за проблемите пред индустрията, която се бори с последиците от растящите лихви и охлаждането на цените на имотите.

„Колкото по-внимателно се вглеждаме в Швеция, толкова по-лоши изглеждат нещата“, казва Джеймс МакМороу, икономист в областта на бизнес имотите в Европа в Capital Economics.

Десет години глобалните компании за бизнес имоти се възползваха от растящите цени на имотите и ниските лихви, за да поемат дълг. Но много от тях ще трябва да рефинансират кредитите си, точно когато лихвите достигат най-високото си ниво отпреди финансовата криза през 2008 г.

Анализатори и трейдъри гледат към скандинавската страна, тъй като индустрията разчита на краткосрочен дълг. Късите позиции на хедж фондове в шведския имотен сектор нарастват тази година, като достигат най-високото си ниво от десет години насам, сочат данни на компанията Breakout Point.

Разпродажбите при SBB се разпространиха при конкуренти в сферата на жилищните и бизнес имотите, включително Fabege, Fastighets и Corem, които също така са все по-желани от продавачи на къси позиции тази година. Във вторник пет от десетте най-зле представящи се акции в европейския бенчмарк Stoxx 600 бяха шведски имотни компании.

Шарл Боасие, ръководител на европейските имоти в UBS, отбелязва, че „като сектор недвижимите имоти задлъжняват много агресивно през последните 10-15 години. Това важи не само за Швеция, но и за Германия и други пазари“, допълва той.

Доходността от имоти, която върви в обратна посока на цените, също се очаква да тръгне нагоре, докато лихвите и разходите по дълга растат. Въз основа на настоящите разходи за наличен дълг на пазара доходността от първокласни офиси в Стокхолм може да нарасне тази година до 4,7% спрямо 3,5% в момента, казва Марк Ънсуърт, ръководител на отдела за икономика на недвижимите имоти в Oxford Economics. Той очаква също спад с 25% на цените.

Шведските имотни компании също така разчитат повече на банково финансиране. Книжата на редица регионални американски банки поевтиняват след колапса на Silicon Valley Bank през март, а стандартите им за кредитиране са били на най-високото си ниво от дълговата криза на континента през 2011 г.

По данни на Bloomberg дълг по облигации на обща стойност около 40 млрд. долара на шведски имотни компании ще достигне падеж през идните пет години, като 10 млрд. долара се очакват през 2023 г. Около 70% от емитираните облигации от шведски имотни компании са с плаваща лихва спрямо една 2% в еврозоната.

„Това прави шведските имоти и имотни компании особено уязвими на по-високите лихви, въпреки че перспективите пред шведската икономика „не изглеждат драстично по-лоши, отколкото при съседните скандинавски страни или еврозоната“, отбелязва Макмороу.

Саймън Харви, ръководител на форекс анализите в компанията Monex Europe, отбелязва, че инвеститорите обръщат сериозно внимание на зараждащите се проблеми в шведската имотна индустрия, отчасти защото чувствителността на страната към по-високите лихви означава, че последиците от по-затегнатата парична политика вероятно ще се проявят по-рано, отколкото другаде. Riksbank повиши лихвите от нула процента до 3,5% през миналата година.

„Швеция е канарчето във въглищната мина за други европейски икономики и затова пазарите следят страната внимателно“, казва Харви.

Но Боасие омаловажава риска. Сред големите листнати имотни компании в Европа като цяло само 16% от дълга достига падеж преди края на следващата година, което прави широка ликвидна криза малко вероятна.

В Швеция опасенията на инвеститорите са съсредоточени около SBB, която беше принудена да отмени изплащането на дивидента си и емитирането на права, след като S&P понижи рейтинга на дълга ѝ. Акциите ѝ са поевтинели с 40% тази седмица, като са достигнали най-ниското си ниво от пет години, и с 90% от началото на миналата година.

Но местните конкуренти на SBB също се очаква да бъдат подложени на натиск. На ниво от около 45% средното съотношение между дълга и собствения капитал на листнатите шведски компании е на трето място сред най-високите в Европа след Норвегия и Италия, отбелязва Ънсуърт.

„Но ще има разпределение около средното ниво и може би виждаме как компаниите с най-висока задлъжнялост започват да изпитват затруднения с рефинансирането“, допълва той.