Какво спъва повишаването на енергийната ефективност на сградите у нас?

Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на България за периода 2021-2030 г. предвижда намаляване на потреблението на първична енергия с 27,89% и на крайното потребление на енергия с 31,67% спрямо референтен сценарий през 2007 г., каза Николай Налбантов от Министерството на енергетиката по време на форум „Инвестиции в устойчива енергия“, организиран от Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект".

Една от мерките за постигане на заложените в плана цели е да се увеличи броят на сградите с близко до нулево потребление на енергия, каза Налбантов. Предвижда се подобряване на енергийните характеристики на сгради, използвани от държавната администрация, с поне 5% годишно.

Налбантов акцентира и върху мерките за постигане на енергийна ефективност в процеса на пренос и разпределение на енергия. Тези мерки са свързани с повишаване на ефективността и намаляване на технологичните разходи в мрежите за разпределение на електрическа енергия и природен газ и пренос на топлинна енергия. В плана са заложени и финансови механизми за реализиране на мерките за постигане на целите, отбеляза Налбантов.

До 30 юни България има задължение да направи актуализация на плана в областта на енергетиката и климата. Вече се работи по въпроса, има и нает консултант по линия на техническата помощ на ЕК, съобщи Налбантов. До 15 март трябва да се представи доклад за напредъка по изпълнението на заложените в плана цели, допълни той.

Предвидено е страните членки на ЕС да изработят дългосрочна стратегия за обновяване на националния сграден фонд. В изпълнение на този ангажимент Министерството на енергетиката е изработило такава стратегия, която е приета от Министерски съвет в началото на 2020 г.

В нея е направен преглед на националния сграден фонд и са определени мерки за подобряване на характеристиките на сградите. Сред възможните енергоспестяващи мерки в стратегията са посочени както мерки по отношение на конструкцията на сградите, така и в сградните инсталации, заложени са и мерки за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, както и пасивни мерки, които са свързани със засенчване, вентилация, зелени покриви, каза Налбантов.

Той изтъкна, че сградният фонд има значителен дял в крайното потребление на енергия. Само по отношение на електрическата енергия по данни на НСИ за 2021 г. на него се падат около две трети от крайното потребление на ел. енергия.

Пречки пред енергийната ефективност у нас

Основният проблем пред засилването на енергийната ефективност в България е много високото ниво на схемите за безвъзмездна помощ. Това води до ограничен интерес към участие на финансовите институции във финансирането на енергийната ефективност, коментира Иван Крофак от Световната банка.

Друг проблем на българския пазар според него са регулираните енергийни цени. „Когато няма пълна отговорност за разходите за енергия, е трудно да се отстоява потребността на енергийната ефективност и финансовите ползи“, изтъкна той.

Сдруженията на собствениците, които не успяват да използват финансовите инструменти за енергийна ефективност, и липсата на планове за действие и програми за еднофамилните сгради също са сред пречките за ускоряването на процеса по подобряване на енергийните характеристики на сградите, смята Крофак.

Той посочи и пропуски на институционално ниво, свързани с ограничената координация между институциите, които имат отношение към енергийното обновяване, и липсата на съгласуваност между различните програми за енергийна ефективност. „Необходимо е да се ускорят усилията за подобряване на координацията и комуникацията“, изтъкна представителят на СБ.

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда значително увеличаване на наличното финансиране за подобряване на енергийна ефективност на сградите. Това според Крофак създава предизвикателство за пазара, който трябва да отговори на повишеното финансиране и брой проекти. Като основно затруднение той посочи липсата на квалифицирани енергийни одитори, които могат да изпълнят проектите с необходимото качество, липсата на материали за обучение, на програми за сертифициране на нови одитори и на фирмите, които ще изпълняват мерките за енергийна ефективност.

По отношение на финансирането Крофак посочи като пропуск липсата през последните години на пазар на финансови инструменти, което има отрицателно въздействие както върху развитието на частния пазар, така и върху способността му да предоставя финансови продукти за енергийна ефективност. „Това създава нереалистични очаквания по отношение на финансирането на енергийната ефективност. Трудна задача е да се премине от 100% безвъзмездна помощ към 50%-60% предвид навиците на пазара“, коментира Крофак.

Световната банка е разработила съвместно с ЕК Пътна карта, включваща 70 действия за преодоляване на пропуските. Едно от тях е по-дългосрочен план за постигане на заложените в различните стратегии цели с конкретни мерки за изпълнение. Необходимо е също актуализиране и адаптиране на социалните политики. „Ако намерението е да се намалява високият процент на безвъзмездната помощ, уязвимите групи трябва да бъдат защитени“, изтъкна експертът от Световната банка. За целта социалните политики трябва да бъдат хармонизирани с политиките за обновяване, допълни той.

Крофак посочи и необходимостта от създаване на цифров регистър на сградите, тъй като добрите данни са много важни за залагането на по-добри цели и по-добро изпълнение на проектите. Той препоръча още провеждането на обучения на строителните фирми за повишаване на капацитета им за изпълнение на мерките за енергийна ефективност и създаването на програми за еднофамилните сгради, които са сегмент с голям потенциал за спестяване на енергия, който е силно пренебрегнат в момента.

Според Роберт Пернета от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) елементът с безвъзмездната помощ трябва да се върже с банковите гаранции и заемите от банките. Той препоръча оказването на помощ за разработване на проектите – подпомагане с енергийното обследване, подготовката на документацията и т. н. Еднофамилните сгради също имат нужда от подхода „едно гише“, изтъкна той.

Идеята на ЕИБ е Националният декарбонизационен фонд, основната финансова схема в подкрепа на обновяването на сградния фонд у нас, да е на стойност 1 млрд. лв., като по-голямата част от средствата да отиват за енергийна ефективност на еднофамилните сгради. Според банката е необходимо поетапно да се покриват всички аспекти на финансиране, защото има други програми, които финансират енергийната ефективност в многофамилните и обществените сгради.

За момента не е ясно откъде ще дойдат средствата за капитализацията на декарбонизационния фонд и какво ще бъде управлението му. Налбантов отбеляза, че след приетия през декември м. г. от МС доклад на министъра на енергетиката за структуриране на Националния декарбонизационен фонд чрез преобразуването на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници (ФЕЕВИ) няма окончателни указания за по-нататъшни действия.

Необходимо е фондът да бъде регламентиран в Закона за енергийната ефективност, а статутът, дейностите и формата на управление на ФЕЕВИ да бъдат променени. За да започне работа по тези законодателни промени обаче, трябва да има окончателни политически указания, заяви Налбантов.

Координационно звено

Участниците във форума изтъкнаха, че е важно да се създаде координационно звено на вече съществуващите структури, което до помогне средствата от съществуващите финансови механизми да стигнат до крайното потребление.

Към момента съществуват поне шест възможни източника на европейско финансиране за енергийно обновяване – Многогодишната финансова рамка на ЕС, която е най-малкият източник на средства, планът REPowerEU, евтините кредити от Фонда за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход, Модернизационният фонд, Социалният фонд за климата. България е една от последните страни в ЕС, които не са се възползвали от парите от Модернизационния фонд, стана ясно още по време на форума.