Планът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за бързо възстановяване след опустошителните земетресения, разтърсили страната, рискува да предизвика ново бедствие, освен ако градското планиране и безопасността на строителството не се преосмислят внимателно, казват архитекти и инженери.
Дни след най-ужасяващото земетресение в съвременната история на Турция Ердоган обеща да възстанови ударения южен регион в рамките на година – начинание, което според консервативни оценки ще струва 25 млрд. долара, а според други сумата ще е много по-висока, пише Ройтерс.
Властите казват, че над 380 хил. единици в 105 794 сгради от общо 2,5 млн. сгради в региона трябва спешно да бъдат разрушени или са се срутили.
Строителният бум определи двете десетилетия управление на Ердоган, през които правителството му е събрало около 38 млрд. долара от данъци, свързани със земетресения, показват изчисления на Ройтерс. Данъкът, който все още е в сила, може да осигури бързо финансиране, за да започнат усилията по възстановяване.
Изправено пред избори през юни, правителството на Ердоган търпи вълна от критики както заради отговора си на опустошенията, така и на това, което много турци казват, че са били години на политики, довели до толкова лесното унищожение на десетки хиляди сгради.
Ердоган каза, че правителството му ще покрие наемите на онези, които напускат ударените от трусовете градове. „Ще построим отново тези сгради в рамките на година и ще ги върнем обратно на гражданите“, заяви той.
Експертите обаче смятат, че той трябва внимателно да наложи стандарти за сеизмична безопасност и да изгради по-безопасни сгради в района.
„Не само е необходимо да се заменят разрушените сгради, но и да се планират наново градовете, базирайки се на научни данни, така че да не се строи върху разломи и да се научат уроци от минали грешки“, коментира Есин Коймен, бивш ръководител на Истанбулската камара на архитектите.
„Първият приоритет е новото планиране, не новите сгради“, допълва той.
Над 1 млн. бездомни
Земетресенията от 6 февруари, които удариха и съседна Сирия, оставиха над милион без дом и погубиха живота на много повече от официалните 46 хил. загинали в двете страни.
Те опустошиха Южна Турция в средата на зимата, с температури през нощта почти до нулата, правейки много аварийни палатки неподходящи за бездомните. Повече от 2 млн. други хора са се евакуирали от региона, който бе дом на над 13 млн. души.
Трусовете разкриха колко крехка е инфраструктурата на Турция, казват експертите, предвид факта, че те унищожиха както модерни, така и древни сгради, включително болници, джамии, църкви и училища.
Някои сега се опасяват, че амбициозната времева рамка на правителството оставя малко време да се поправят отминалите грешки.
„Когато кажат „започваме строителство след месец, ще свършим в рамките на година“, без работа по градоустройството, честно казано, това означава, че бедствието, което преживяваме, не е забелязано“, казва Нусрет Суна, заместник-ръководител на Камарата на строителните инженери.
„Ще отнемат месеци да се направят градски планове... много е погрешно да се игнорират тези планове“, допълва той.
Министърът на урбанизацията Мурат Курум каза миналата седмица, че правителството ще обмисли подробни геоложки проучвания в плановете за възстановяване на града и че ще бъдат проведени търгове.
Приятелски компании
Сметката за възстановяването на къщите, преносните линии и инфраструктурата е около 25 млрд. долара, или 2,5% от БВП, каза американската банка JPMorgan в свой доклад. Друг доклад от бизнес асоциацията Turkonfed оценява щетите на сградите на 70,8 млрд. долара.
Според анализаторите разходите може да са доста над първоначалните оценки.
През 20-те години на власт Ердоган използваше големи имотни проекти, за да покаже нарастващия просперитет на Турция. Публичните и частните строежи увеличиха заетостта и новите жилищните фондове, а помогнаха и на рейтинга му в социологическите проучвания.
Предстоящите президентски и парламентарни избори, които може да бъдат отложени заради изборите, представляват най-голямото политическо предизвикателство за Ердоган досега предвид кризата с разходите за живот, която натежа над турците много преди бедствието да удари.
Пинар Гиритлиоглу, ръководител за Истанбул в Камарата на градостроителите, казва: „За съжаление, системата на рентиерството вместо науката продължава да властва над всичко“.
Правителството обеща да разследва всеки, заподозрян в отговорност за срутването на сгради, и досега е арестувало десетки хора.
Устойчиви на трусове сгради
Въпреки че няма категорични данни за повече от 20 млн. сгради в страната, бившият министър на урбанизацията Мехмет Оджасеки каза, когато беше на поста в средата на 2018 г., че „вероятно повече от 50% от всички сгради“ са в противоречие с жилищните разпоредби. Министерството на урбанизацията не е отговорило веднага на въпроси относно текущите цифри.
Опозиционните политици обвиняват правителството на Ердоган, че не е успяло да наложи строителните разпоредби и че е изразходвало неправилно специалните данъци, наложени след последното голямо земетресение през 1999 г., за да направи сградите по-устойчиви на земетресения.
Ердоган многократно е отхвърлял тези твърдения, които той нарича опозиционни лъжи, целящи да възпрепятстват инвестициите.
През 2018 г. правителството издаде амнистия за съществуващи сгради, които са нарушили строителните правила - срещу такса, практика, прилагана и при предишни правителства преди 1999 г.
Макар че държавната жилищна агенция TOKI е построила само 1 млн. устойчиви на земетресения къщи през последните две десетилетия, т.е. около 5% от сградите в Турция, частният сектор е построил малко повече от 2 млн. здрави жилища през същия период, посочва министърът на урбанизацията Курум.