„Спестяваме през последните две години“, казва 32-годишният Криомтан Маккарти, млад служител от графство Типърари в Ирландия. Той и партньорката му от четири години, 35-годишната Айлийн Шийхан живеят с родителите си, докато се опитват да спестят за жилище, пише Financial Times.
„Надпреварваме се с инфлацията при цените на жилищата, а в същото време спестяванията ни намаляват на фона на инфлацията при цените на жилищата. Ако се вгледате по-внимателно, положението изглежда малко безнадеждно“, казва Маккарти.
Ирландия по традиция е страна на собственици на жилища, а имотите са превърнали едно на всеки осем домакинства в милионери на хартия. Но навлизането на имотния пазар е извън възможностите на мнозина в момента и за все повече хора осигуряването на място за живот става по-трудно.
Дори по стандартите на имотни пазари в сходни развити икономики Ирландия преживява ръст на цените на жилищата в последните пет години, малко повече от десетилетие след края на предишния цикъл на бурно развитие, който завърши с икономическа криза.
Но за разлика от други нажежени имотни пазари в света, които са изправени пред бързо охлаждане заради ръста на лихвите и очертаващата се рецесия, бумът в Ирландия не показва признаци на забавяне – в страната все още има недостиг на жилища, който тласка нагоре цените на жилищата за покупка или наем.
Цените на жилищата нараснаха с близо 10% в цялата страна в годината до октомври, което е забавяне с един процентен пункт спрямо ръста през септември, сочат данни на Централната статистическа служба. Средната цена на имот в страната достига 300 хил. евро. В части от Западна Ирландия цените на имотите се изстреляха нагоре с над 16%. Цените на имотите на национално равнище са се повишили със 130% от началото на 2013 г., показват още данните на статистическата служба.
В същото време Ирландия преживява „изключителен срив на наличните жилища за наемане“ в последните 18 месеца, казва Ронан Лайънс, преподавател в Trinity College Dublin и експерт по жилищния пазар, в доклад за имотния сайт Daft.ie.
Той е открил само 495 налични жилища за наемане в Дъблин на 1 юли и само 35 хил. в цялата страна, на практика наполовина на наличностите през 2016 г.
Но наемите на национално равнище се повишиха средно с 14,1% през третото тримесечие на тази година спрямо същия период на 2021 г., сочат данните на Daft.ie. Това е най-големият ръст от началото на воденето на статистика за наемите от 2005 г. насам.
Правителството съобщава, че програмата „Жилища за всички“ за жилищно строителство на стойност 4 млрд. евро на година, която задейства през 2021 г., дава резултат и е напът да надмине целта си брой построени жилища тази година.
Но данни за населението сочат, че Ирландия ще трябва да удвои амбицията си. Населението на страната е нараснало до 5,1 млн. души, най-високото ниво в страната от 1841 г. и ръст от 7,6% спрямо последното преброяване на населението през 2016 г. Ирландия е приела също и над 62 хил. украински бежанци.
„Първоначалните данни от преброяването на населението през 2022 г. показват, че жилищните нужди в Ирландия в идните три десетилетия вероятно ще бъдат в диапазона 42 хил.-62 хил. домове на година, почти два пъти повече от нивото от 28 хил. нови жилища на година, заложени в програмата „Жилища за всички“, пише Лайънс.
Ирландия рискува да отнеме възможността за собствено жилище на цяло поколение и да го тласне към недостъпни наеми и в същото време да осъди рекорден брой хора на бездомничество. Според официални данни Ирландия има безпрецедентния брой от 11 397 души в приюти към октомври тази година, но експерти твърдят, че други „скрити бездомници“ не са включени в статистиката, а това означава, че истинският проблем е още по-голям.
За страна, която в последните десетилетия се превърна от беден, селски и контролиран от църквата заден двор в богата, прогресивна и отворена навън страна, жилищната криза е сурово изпитание, което застрашава имиджа ѝ на отворена за бизнес държава.
Премиерът Лео Варадкар признава, че международни инвеститори редовно са обсъждали с него жилищния проблем, докато бил министър на търговията от 2020 г. до 17 декември тази година, когато стана премиер за втората половина от мандата на коалиционното правителство в рамките на отдавна планирани рокади.