София през 2022 г.: Тези толкова трудни ремонти

Най-мащабният транспортен проект в София – метрото, получи ново развитие тази година с началото на изграждането през пролетта на участъка след станция „Хаджи Димитър“. Трасето ще включва три станции по бул. „Владимир Вазов“, всяка от която има отделен изпълнител. За първия участък до стадион „Георги Аспарухов“ е избрана Джи Пи Груп, вторият със станция „Тракия“ ще се строи от „Трейс Груп Холд“, а последният – от „Монолит София“ АД. Стойността на проекта е 217 млн. лв., а парите са осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост. За да няма забавяне, строителството започна с пари от общинския бюджет.

Строителството на участъка от Военна академия „Г. С Раковски“ към квартал „Гео Милев“, „Слатина“, зала „Арена Армеец“ и бул. „Цариградско шосе“ се очаква да започне през 2023 г., за целта правителството прие изменение в Общия устройствен план на Столична община. Това разширение на метрото е на обща стойност 548 млн. лв. и ще бъде финансирано със заем от Европейската инвестиционна банка, както и с пари от държавния и общинския бюджет.

В края на следващата или началото на 2024 г. се очаква да започне работата и по проект за пешеходен мост към Южния парк. Конкурсът, организиран от Столична община, беше спечелен от чешкото архитектурно студио „Боеле“. Целта беше да се намери най-доброто решение за нова пешеходна връзка, която да минава над автомобилния трафик по ул. „Бяла черква“ и да свързва II и III част на Южния парк. За да стане възможно изграждането на моста обаче, първо Столична община трябва да изкупи частен имот северно от басейн "Спартак", така че мостът да бъде свързан с алеите в парка. Очакванията са работата по изработването на техническия проект и на проекта за подробен устройствен план (ПУП) да завърши догодина, а същинската работа по реализацията на пешеходното пространство да започне в края на тази или началото на следващата година. 

След пет до седем години София може да се сдобие и с най-големия си линеен парк. Идеята е на фондация „Зелена линия София“, а в изготвянето на проекта участва общинското предприятие „Софияплан“. Изграждането на 30-километвория Зелен ринг, който ще свързва парковете в столицата, ще започне през пролетта на 2023 г. с първия участък от гара „Пионер“ до бул. „Шипченски проход“. След това проектът ще продължи към „Дианабад“ и „Хладилника“. За първите етапи има осигурено финансиране, увери кметът Фандъкова, но тепърва предстоят още отчуждавания на терени. Когато бъде окончателно завършен, Зеленият ринг ще свързва 30 квартала в София и 250 хил. души, от които около 45 хил. към момента нямат достъп до голям градски парк. 

Проектът цели да вдъхне нов живот на старите жп линии, превръщайки ги в пешеходни и велоалеи. Още един пустеещ от години, но емблематичен обект за София, къпалнята „Мария Луиза“ също може да получи шанс за нов живот, след като през лятото фирмата собственик обяви изненадващо, че планира да я възстанови. Представители на дружеството „Парк Мария Луиза“ АД обявиха официално, че ще поискат издаване на виза за проектиране, а очакванията са строителните дейности да започнат догодина. Идеята е къпалнята да бъде възстановена във вида ѝ от 1938 г. по проекта на арх. Борис Далчев с модерни подобрения. Собственикът планира да прави закрит плувен басейн на мястото на сегашната кула за скокове, за да може къпалнята да се използва целогодишно. Басейните на открито остават, има планове за развитие и на парковата среда. В проекта за подробен устройствен план на Борисовата градина не се допуска ново строителство в къпалнята, а от дружеството собственик също обещават, че няма да строят хотел, офиси или жилища там. Собственикът изпълни и предписанието на общината да премести оградата на къпалнята, след като 12 декара от парка бяха актувани като общинска собственост. До неотдавна те бяха заградени и нямаше достъп до тях.

Още 7,5 декара от Борисовата градина бяха разчистени, след като булдозери на Столична община премахнаха принудително механата „Веселото село“. Това стана възможно, след като Върховният административен съд потвърди, че заповедта на кмета Фандъкова от 2018 г. за събарянето на постройката е законна. Общината обаче все още води битка за освобождаването на терена на съседната автокъща „Капитолия“. През лятото тя направи опит за премахване и на незаконни съоръжения там, но започналото предварително изпълнение на заповедта на главния архитект Здравко Здравков беше спряно от съда с мотива, че градушка може да повреди скъпите автомобили. Сагата с премахването на „Капитолия“ е дългогодишна. Теренът, върху който се намира автокъщата, се използва под наем, но шестте метални чадъра, които предпазват луксозните коли, и стоманобетонната конструкция под тях са незаконни. Кметът Йорданка Фандъкова обяви, че общината ще обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) съдебното решение за спиране на премахването на автокъщата, а кметът на район "Средец" Трайчо Трайков обяви работи по алтернативен план за премахване на "Капитолия". До ново развитие обаче така и не се стигна през тази година. 

И тази година проектът за ПУП на Борисовата градина, чийто автор е проф. арх. Атанас Ковачев, не стигна до обсъждане в Столичния общински съвет, въпреки че в началото на годината бяха проведени нови две обществени обсъждания. Гражданите са категорично против ново строителство в най-големия столичен парк и това наложи преработването на първоначалния вариант на подробния устройствен план, който беше представен за първи път още през 2019 г. От новия проект отпаднаха изграждането на Горско климатично училище, музей на зелената памет, спортна зала на мястото на гара "Пионер" и пешеходният подлез на бул. "Драган Цанков" при стадион "Юнак". Неуредени обаче остават казусите с частните имоти и извеждането на паркингите извън територията на парка, за което настояваха голяма част от гражданите, участвали в обществените обсъждания. Тази година обаче общината обяви обществена поръчка за ремонт на Борисовата градина на стойност 8,1 млн. лв. Той се финансира със средства по оперативна програма "Региони в растеж", а договорът за отпускане на средствата е от април 2021 г. Той изтича в началото на април 2023 г., когато е и крайният срок за обновяването на парка, за да бъдат усвоени европарите. 

Какво ново в София през 2023 г.?

От 1 януари 2023 г. влизат в сила нови превозни документи за градския транспорт. Въвеждат се билети за пътуване от 30 и 60 минути, които позволяват неограничен брой прекачвания. Билетът за половин час ще струва 1,60 лева., а този за един час - 2,20 лева. Хартиени билети ще се продават само от водачите на автобуси, тролеи и трамваи, както и на касите на метрото, но те ще важат само за конкретното превозно средство и няма да позволяват прекачване. Билетът от шофьорите в наземния транспорт ще струва 2 лева, а този за метрото - 1,60 лв. Пак от 1 януари Центърът за градска мобилност (ЦГМ) ще предлага и 24-часова и 72-часова карта, позволяващи неограничен брой пътувания с всички видове транспорт без зелен транспорт при поискване в рамките на времетраенето си. Цената на дневната карта е 6 лв., а на тридневната - 15 лв. До края на март гражданите, които са закупили хартиени билети преди 1 януари 2023 г., ще могат да ги използват. След това перфораторите в превозните средства ще станат история. 

От 1 декември 2023 г. до края на февруари следващата година в центъра на София ще има зона, забранена за най-замърсяващите автомобили. Решението в крайна сметка беше одобрено от Столичния общински съвет след месеци на обсъждане. Очакванията са мярката да обхване около 120 хил. автомобила, които са от най-замърсяващата първа екологична група – с бензинов двигател с първа регистрация преди 1996 г. и с дизелов преди 2002 г. Зоната обхваща т. нар. Малък ринг в историческия център на София – карето между бул. „Васил Левски, бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Ген. Скобелев“, ул. „Опълченска“, бул. „Сливница“. За нарушения са предвидени глоби от 50 лв. нагоре.

От 1 декември 2025 г. ще влезе в сила и по-голямата нискоемисионна зона в т. нар. Голям ринг – бул. „Сливница“, бул. „Данаил Николаев“, бул. „Ситняково“, бул. „Яворов“, ул. „Атанас Дуков“, бул. „Хеник Ибсен“, бул. „П.Ю. Тодоров“, бул. „Иван Гешов“, бул. „Константин Величков“. Оттогава най-замърсяващите коли от първа екологична група няма да могат да влизат в това градско пространство, а от декември 2027 г. забраната ще важи и за автомобилите от втора екологична група.