По-конкретно цифрата на дълга на LGFV се равнява на почти половината от общия брутен вътрешен продукт на Китай през 2021 г. или, например, е около два пъти повече от размера на германската икономика.
На свободните пазари на Запад финансовите кризи може да избухнат внезапно, изненадвайки правителства и инвеститори. Но в движената от държавата икономика на Китай болестта се разпространява по-бавно, тъй като Пекин използва политически и финансов капитал, за да се бори прилива. Това обгръща действията с държавна аура, но не означава, че проблемите са по-малко сериозни, отбелязват анализатори.
Последиците за света от забавянето на китайската икономика са поразителни. Приносът на страната към световната икономика, която вече понесе удар от рязкото забавяне на ръста на БВП тази година, ще намалее още повече. Международни компании, които постигат голяма част от ръста на приходите си от Китай, може да бъдат принудени да понижат очакванията за печалбата си.
Три червени линии
Проблемите на Ван разкриват много важен аспект от нередностите на имотния пазар. Тя е купила „имот на предварителна продажба“, инвестиция, която работи задоволително при процъфтяващи продажби на апартаменти и почти постоянен ръст на цените на имотите.
При този модел купувачите предоставят първоначална вноска, равняваща се обичайно на 30% от стойността на апартамента. След това започват да плащат месечни вноски по ипотечен кредит, докато строителната компания изгради апартаментите от кота нула. Ако всичко мине благополучно, купувачът трябва да получи нов апартамент на определена дата и в най-добрия случай той ще отговаря на очакванията, че стойността му ще бъде по-голяма, отколкото при започването на строителството.
През август 2020 г. китайското правителство, изплашено от опасността за спукване на имотен балон, надут от дългове, наложи „три червени линии“ на строителните компании, за да ограничи възможностите им да увеличават още повече дълга си. Това, от своя страна, остави някои свръхзадлъжнели компании без средства да довършат жилищни сгради, които вече бяха продали предварително.
Докато средствата на строителните компании пресъхваха, строителната дейност по някои от жилищните сгради затихна. Като протест стотици хиляди бъдещи собственици на апартаменти тази година бойкотираха ипотечните си кредити, които се бяха ангажирали да плащат по над 300 жилищни сгради в строеж в близо сто града.
Икономическа зараза
Личните неприятности като на Ван разкриват човешката цена на заразата, която започва да прониква в основните артерии на китайската икономика.
„Следващият етап на имотната криза е прехвърлянето на загубите от строителните предприемачи към финансовата система на Китай“, казва Райт.
Тези предавателни механизми вече са задействани.
Трите червени линии, които блокираха проекта на Meiling International House, подкопават финансите и на други строителни компании, които общо пропуснаха плащания за рекордните 31,4 млрд. долара по доларови облигации до август. Строителните компании понасят удар и от сриващите се приходи от бизнеса им – официални данни показват, че продажбите на жилища в Китай са намалели с близо 30 на сто през първото полугодие на тази година до около 6,6 трлн. юана.
Но следващото звено във веригата е наистина важно. Когато предприемачите останат без приходи, ще трябва да намалят покупките на терени за нови проекти. Продажбите на земя отдавна за от жизненоважно значение за местните власти и съставляваха около 40 на сто от годишните им приходи в последно време, сочат данни на рейтинговата агенция Moody’s. Това, от своя страна, значително намалява възможностите на местните власти да стимулират растежа чрез инвестиции в инфраструктура и да изплащат огромните си планини от дългове.
Спадът на приходите на местните власти от продажби на земя в осемте месеца до август беше 28,5% на годишна база, а в парични изражения те са намалели с 1,4 трлн. юана спрямо същия период на миналата година, показват официални данни. Ако тенденцията се запази, спадът да цялата година ще достигне 2,5 трлн. юана, отбелязва Райт.
Тази сума представлява над половината от дълга от 4,5 трлн. юана на LGFV, чийто падеж ще настъпи до края на юни 2023 г. Проблемът е, че без голяма спасителна помощ от Пекин, местните власти няма да успеят да изплащат дълговете на поне някои от хилядите LGFV, които притежават.
Ако това се случи, според анализатори има опасност от дестабилизиране на целия дълг на LGFV, който достигна около 54 трлн. юана (7,8 трлн. долара) в края на 2021 г. Ако плащанията бъдат спрени, вероятно ще се търси сигурност и това ще накара китайските финансови институции да избягват облигациите на LGFV от провинциите с по-слабо финансово представяне, казват експерти.
Moody’s счита, че регионалните и местните власти тази година ще имат общ недостиг на финансиране – разликата между приходи и разходи от всякакви източници, от 7,5 трлн. юана (1,05 трлн. долара). Недостигът отново е неравномерно разпределен и провинции като Гуанси, Фудзиан, Юнан и Съчуан са смятани за особено уязвими.