"Жилищата за всички" в Стокхолм сега стигат едва за малцина

Когато Ида Йонсон се събужда сутринта на 18-ия си рожден ден, първото ѝ действие като пълнолетна – преди да гласува или пък да се напие – е да участва в ритуал за много местни жители на Стокхолм: да се впише в дългия списък с чакащи за обществено жилище в града, разказва Bloomberg.

Днес на 25 години Йонсон се е преместила в апартамента си преди година. И се смята за щастливка: не всички са толкова добре информирани като нея за това колко бързо трябва да се запиши за апартамент с контролиран наем, веднага щом юридически можеш. „Много зависи от хората около теб и от това да ти кажат да се наредиш на опашката“, казва Йонсон. „Жалко е, че много хора се включват в списъка няколко дни по-късно, а това може да доведе до огромна разлика“.

За хиляди млади шведи, работещи в Стокхолм, борбата за жилище включва или битка за скъпо преотдаване под наем, или пътуване до града от по-достъпни предградия. Средното време за изчакване за апартамент с контролиран наем сега е 9,2 години, а в някои по-желани райони бъдещите наематели може да чакат 20 години.

В градове от Ню Йорк до Дъблин младите хора изпитват трудности да намерят достъпни жилища на фона на слабото предлагане, високото търсене и ускоряващата се инфлация. Но Швеция, където жителите плащат едни от най-високите данъци в света, за да се компенсират по-добрите социални услуги, се предполага, че трябва да е изключението.

При националната жилищна система в страната наемите се договарят между собствениците на имоти и асоциациите на наемателите, за да отразяват адекватно качеството на имотите, което цели да гарантира, че запазени апартаменти под наем в шведската столица са налични на достъпни цени.

Всички в Швеция имат право на апартамент с контролиран наем благодарение на следвоенната система, наложена от социално-демократическото правителство. В Стокхолм около 57% от апартаментите са частна собственост, а останалите са с контролиран наем, сочат данни от 2019 г. на националната статистическа служба. Жилищата обаче не са достатъчно, за да се отговори на високото търсене, което принуждава тези, които не успеят да пробият, да се насочат към пазара на преотдаване под наем, където не са редки твърденията за подкупи за достъп или сексуален тормоз.

Очаква се ситуацията да се влоши, тъй като инфлацията се ускорява, а прогнозите са икономиката да изпадне в застой следващата година. Икономическите условия ще означават „сериозни предизвикателства за жилищните компании да създават нови жилища“, казва съветникът по жилищата и имотите Денис Ведин.

Йонсон е успяла се включи към донякъде непознат ресурс в Стокхолм: градската управа предлага серия от апартаменти, запазени конкретно за по-млади хора в града. През 2001 г. 2002 от общо 18 954 апартаменти с контролиран наем, отдадени чрез списъците, са били от този тип, с определен брой жилища отпускани във всяка възрастова група. Времето за изчакване определя успеха, затова записването веднага щом станеш на 18 години е от съществено значение.

Именно чрез тази стратегия Йонсон, след години живот в преотдавано жилище, е успяла да спечели нещо като еднорог в Стокхолм – апартамент от 27 кв.м с контролиран наем в центъра на историческия Стар град. Месечният наем е само 3500 крони (329 долара) – малка частица от това, което би струвало едностаен апартамент на пазара за преотдаване.

Макар че правителствените ограничения върху наемите създават възможността за достъпно жилище в градския център, забележителният недостиг – 736 560 души са били регистрирани в списъка през декември 2021 г. - води до разделение между тези, които знаят как да преминават през системата, и останалите. Наемателите, които успяват да стигнат до апартаменти с контролиран наем, често са по-богати или имат правилните социални връзки, за да знаят да се включат в списъците навреме, казва Ола Палмгрен, член на борда на Hyresgastforeningen – национална асоциация на наемателите с над 500 хил. членове. „Понякога може да е чист късмет, а очевидно не искаме имотният пазар да функционира по този начин“.

Палмгрен се мести в Стокхолм, когато е на 24 години. Въпреки че се включва в списъците с чакащи преди 4 години, преди да се премести, казва, че все пак „не е имал шанс“ за апартамент.

Ведин казва, че проблемите произтичат „от факта, че преместването в Стокхолм е много популярно“. Предпочитаното от него решение – изграждането на повече достъпни жилища – е осуетено от нарастващите строителни разходи заради проблемите със снабдителните вериги и ускоряващата се инфлация. Ведин допълва, че макар че няма проекти на пауза, няколко планирани „не могат да започнат, както бе планирано“. Той съветва бъдещите наематели да „започнат да пестят“, за да се изкачат по имотната стълбица.

Разходите за жилище намаляват в Стокхолм, спадайки с 5% през юни – най-резкият спад отпреди пандемията – но закупуването на жилище в столицата остава извън възможностите на мнозина. По закон се изисква минимален депозит от 15% предварително, което може да е много за млади хора без заетост на пълно работно време или семейни пари. Апартамент от 30 кв.м, например, на средни цени ще означава депозит от 474 844 крони (44 хил. долара).

„Ако имате достъп до пари или ако родителите ви имат пари, има шанс да се докопате до апартамент, но тези възможности са много неравномерно разпределени“, казва Палмгрен. Той защитава система, при която тези в най-голяма нужда – например домакинства с малки деца или избягалите от връзки с насилие – са с приоритет за апартаменти.

В доклад от 2021 г. Стокхолмската търговска камара открива, че 80% от младите едночленни домакинства не могат да си позволят да купят имот в централен Стокхолм. За тези жители пазарът на преотдаване под наем е единствената опция за незабавно жилище.

„Лесно е да попаднеш в капана на бедността“, казва Стефан Вестерберг, главен икономист на камарата. „Плащаш толкова много за преотдадено жилище, ще нямаш възможност да спестиш за депозит“.

Търсенето на преотдавано жилище може да носи и други рискове. Бъдещ наемател, който не иска да бъде идентифициран заради уязвимата ситуация, в която се намира, казва, че се е преместила в Стокхолм, тъй като е студентка в магистратура и сега е изправена пред риска да остане бездомна. Тя казва, че редовно преживява сексуален тормоз от потенциални наемодатели при търсенето на жилище. За много студенти в града, казва тя, подобна жилищна несигурност е приет факт.

Други новодошли в Стокхолм се примиряват със ситуацията. 26-годишният Лео Ханалп Сахин наскоро се е преместил в град от Линкопинг, на два часа път с влак, за да работи в полицейското управление в столицата. Пропускайки прозореца да се запише в списъка с чакащи на 18 години, сега търси преотдавано жилище, докато е отседнал в къщата на свой приятел, и се тревожи, че ще трябва да пътува всеки ден от родния си град до работата, ако не открие нищо.

„Виждал съм как се случват нещата със списъците“, казва той, „затова общо взето съм се отказал от тази идея“.