От бедността до 42 млрд. долара - пътят на основателя на Evergrande

Централата на Evergrande в Шънджън

Нова ера

И все пак растеше загрижеността относно размера на дълговете на компанията, които до 2018 г. бяха набъбнали до над 100 млрд. долара. През същата година централната банка на Китай посочи Evergrande като компания с потенциал да създаде системни рискове за финансовата система, заедно с HNA Group, Tomorrow Holding Co. и Fosun International Ltd. Хуей, обещавайки да намали зависимостта си от дълговете, се обърна - както често правеше в миналото - към приятели и корпоративни връзки, за да събере пари.

Неговите компании постигнаха сделки за около 3,6 млрд. долара от 2018 г. с империите за недвижими имоти, управлявани от трима други китайски магнати - членове на т. нар. Клуб Big Two поради привързаността им към едноименната игра на покер. Те включват Лау от Chinese Estates. Сред техните инвестиции бяха закупуването на дялове в подразделенията за електрически автомобили и услуги на Хуей, както и онлайн платформа за продажби.

Но регулаторите продължиха "да затягат винтовете". Сенчестото финансиране, което представляваше почти една трета от дълга на Evergrande през 2019 г. - пресъхна, непрозрачните заеми чрез съвместни предприятия бяха анализирани внимателно и регулаторите предотвратиха нови заеми с политиката си за "три червени линии" за ограничаване на задлъжнялостта.

Подобни мерки допринесоха за криза с ликвидността на Хуей през 2020 г., когато неуспешен опит за листване на подразделение на Evergrande го остави с дългове към инвеститори за 20 млрд. долара.

Изтекло писмо от Evergrande до правителството на провинция Гуандун (за което компанията твърди, че е фалшиво) предупреждава, че компанията е изправена пред фалит, който може да разтърси финансовата система. Скоро след това е постигнато споразумение за обезпечаване на повечето от плащанията, подкрепено от местните власти. Така Хуей се отдръпна от ръба на пропастта - но не за дълго.

В новинарските заглавия започнаха да се появяват спорове с доставчици за неплатени сметки на компанията. Някои искаха замразяване на активи, други спряха строителни проекти. Местната подкрепа отслабна, поне публично, тъй като Си Дзинпин засили ограниченията за сектора на недвижимите имоти и продължи с кампанията си за създаване на "общ просперитет".

Зад кулисите длъжностни лица призоваха Хуей да разреши дълговите проблеми на компанията си възможно най-бързо. Въпреки мащаба на Evergrande няма много знаци, че Пекин ще помогне.

Ху Сиджин, главен редактор на държавния таблоид Global Times, заяви в публикация в Weibo миналия месец, че компании като Evergrande не могат да бъдат "твърде големи, за да фалират", след като се провалят. "Те трябва да имат способността да се спасяват чрез пазара", написа той.

Голямо спасяване би изпратило погрешно съобщение в момент, в който Си Дзинпин се опитва да контролира милиардерите и да запълни разликата между богати и бедни в страната, коментира Доналд Лоу, директор на Института за изследване на нововъзникващите пазари към Хонконгския университет за наука и технологии.

"Спасяването на Evergrande създава морален риск, увеличава вероятността от натрупването на твърде големи дългове като Evergrande и може би най-важното е, че подкопава усилията на президента за насърчаване на общия просперитет, тъй като спасяването ще се разглежда - при това правилно - като огромна субсидия за богатите", обяснява Лоу.

Вместо това Хуей засилва продажбите на активи в търсене на пари, за да се разплати с всички кредитори на компанията - от дребни инвеститори, които очакват около 40 млрд. юана от инвестиционни продукти с висока доходност на Evergrande, до 1,6 млн. купувачи на жилища с предплатени депозити за апартаменти, които тепърва трябва да бъдат изградени, както и до притежателите на облигации.

Компанията е най-големият азиатски емитент на облигации от неинвестиционен клас (т. нар. junk). Международните рейтингови агенции многократно са понижавали оценките си за дълга на компанията, тъй като расте притеснението, че компанията ще стигне до дефолт. облигации

Миналия месец Evergrande постигна споразумение да продаде част от дяловете си в китайска банка на местното правителство в сделка, която според S&P Global Ratings бележи първата стъпка към решаване на кризата с ликвидността на компанията. Evergrande също договори продажбата на дял от 51% от звеното за услуги за имоти на Hopson Development Holdings Ltd.

"Ако успеят да продадат този дял успешно, това ще помогне за погасяване на краткосрочни дългове, но също така ще ограничи бъдещия растеж на компанията", коментира Кени Нг, стратег в Everbright Sun Hung Kai Co.

Напрежението се сгъстява. Evergrande не дава никакви индикации, че е платила два скорошни купона по доларови облигации, въпреки че финансовите регулатори насърчават компанията да предприеме всички възможни мерки, за да избегне краткосрочно неизпълнение на облигациите в долари. Компанията е пропуснала лихвени плащания към поне два от най-големите си банкови кредитора.

Акциите на компанията - които в момента са спрени от търговия - са поевтинели с 80% тази година, а доларовите ѝ облигации са на рекордно ниски нива.

И така, докато Хуей изглежда все по-изолиран, времето ще покаже дали милиардерът може да намери изход от кризата. Дори и да го направи, неговата империя вероятно ще изглежда много по-различно, тъй като Си Дзинпин преследва амбициозните си планове за преобразяване на китайската икономика.

Намаляването на работната сила означава "Китай трябва да разчита изключително на производителността за икономически растеж", казва Алехандра Гриндал, главен икономист в Ned Davis Research. "Свръхзадлъжняла и непродуктивна компания за недвижими имоти като Evergrande не допринася за благоприятна перспектива за производителността."