Особено притеснителна е практиката на някои строителни компании да разчитат предимно на „предварителна продажба“, при която купувачите плащат предварително за все още незавършени жилища.
Практиката, по-широко разпространена в Китай, отколкото в САЩ, означава, че предприемачите всъщност заемат безлихвени заеми от милиони домакинства, което улеснява продължаването на строителната експанзия, но потенциално оставя купувачите без завършени жилища, ако предприемачите не успеят да приключат даден проект.
Предварителните продажби и подобните на тях сделки са най-големият източник на финансиране в сектора в Китай за първите осем месеца на годината, според изчисления на Националното статистическо бюро на Китай.
Въпреки че Пекин избягва публични изявления относно плановете си за справяне с най-силно задлъжнелите строители, много икономисти смятат, че политиците нямат друг избор, освен да запазят този натиск върху тях. Изглежда, че те са решени да обновят модела, ръководен от дълга и спекулациите, като част от по-широките усилия на президента на страната Си Дзинпин да премахне скритите рискове, които биха могли да дестабилизират обществото, особено преди важните заседание на Китайската комунистическа партия догодина.
Пекин се притеснява, че след години на бързо нарастване на цените на жилищата някои граждани ще изгубят способността си да придобият имот, което потенциално подхранва социалното неравенство в страната.
Младите двойки в големите градове се сблъскват с непрекъснато растящи цени, което затруднява създаването на семейства. Цената на средностатистически апартамент в Пекин или Шънджън сега е 40 пъти по-голяма от средния годишен разполагаем доход на едно домакинство, според изчисления на J.P. Morgan Asset Management.
Властите са притеснени от факта, че жилищният пазар създава рискове за финансовата система на страната. Ограничаването на бизнес моделите на строителните компании и ограничаването на дълга обаче е почти сигурно, че ще забавят инвестициите и ще причинят поне известен спад на пазара, който е един от най-големите двигатели за растежа на Китай.
Недвижимите имоти и строителната индустрия представляват голяма част от китайската икономика. Според изследване за 2020 г. строителството представлява 29% от икономическата активност в Китай, значително повече, отколкото е нейният дял в други страни по света. По-бавният растеж при жилищата може да прелее и в други части на икономиката, като се отрази на потребителските разходи и заетостта.
Правителствената статистика показва, че около 1,6 милиона декара жилищна площ е била в процес на изграждане в края на миналата година. Това се равнява на около 21 000 кули с площта на „Бурдж Халифа“ в Дубай, най-високата сграда в света.
С въвеждането на ограниченията върху заемите, наложени през миналата година, жилищното строителство се срина през август, спадайки с 13,6% спрямо нивото си преди пандемията от коронавирус, показват изчисленията на Oxford Economics.
Приходите, които местните власти получават от продажбата на земя на предприемачи, са намалели със 17,5% през август спрямо година по-рано. Местните власти, които също са силно задлъжнели, разчитат на продажбите на земя за голяма част от приходите си.
По-нататъшното забавяне също би сблъскало банките с допълнителна порция лоши кредити. Неизплатените заеми за жилищния пазар - предимно ипотеки, но също така и заеми за предприемачи - представляват 27% от общите 28,8 трилиона долара банкови заеми на Китай в края на юни, според данни на Moody's Analytics.
Заради натиска върху растежа на жилищния пазар няколко анализатори и банки намалиха перспективите си за растеж на Китай. Oxford Economics понижи прогнозата си за китайския БВП за третото тримесечие на 3,6% от 5% преди това.
През 90-те години на миналия век голяма част от жителите на Китай обитават малки жилища, предоставени им от техните държавни работодатели. Когато пазарните реформи започват да трансформират страната и повече хора се местят в градовете, Китай се сблъсква с нуждата от огромно ново предлагане на по-качествени апартаменти. И тук се намесвате частните строителни компании.