Кой печели и кой губи от силния ръст на цените на жилищата в света?

Разширяване на пропастта

Силното търсене на жилища първоначално беше добре дошло и насърчи правителствата във Великобритания, Холандия и някои австралийски щати, които предложиха данъчни облекчения в опит да запазят функционирането на икономиката. Луис де Мело, който ръководи жилищните изследвания в ОИСР, твърди, че е необходим активен жилищен пазар в момент, когато тече преструктуриране на икономиката, защото „препятствията пред мобилността на местните жители се превръща в пречка за възстановяването на нашите икономики“.

Но бързият ръст на пазара създава две притеснения на държавните ръководители. Първо, цените може да попаднат на територията на балон и това би направило икономиките уязвими към внезапна пазарна корекция, която ще засегне богатството на домакинствата.

„Не съм доволен от ръстовете на цените, защото недвижимите имоти са най-сигурният индикатор, най-убедителният водещ индикатор за… срив“, казва Адам Посен, президент на Института за международна икономика „Питърсън“. Жилища

Второ, притежаването на жилище може да стане още по-недостъпно за младите хора и ключовите служители, които вече са изключени от много райони заради пандемията, а това би задълбочило неравенствата между поколенията и между хората, които могат да разчитат повече или по-малко на помощ от родителите.

„Активността, която наблюдаваме, идва предимно от хора, които вече имат участие на жилищния пазар. Те са от имащите“, коментира Нийл Хъдсън, базиран във Великобритания жилищен анализатор.

„С всяка година, в която цените на жилищата растат, пропастта между имащите и неимащите, между старите и младите се разширява“, казва Померой и допълва, че „математиката на достъпните жилища“ се е влошила значително през миналата година, защото млади хора са изгубили работата си и са прекъснали образованието си, а това може да нанесе удар на доходите им през остатъка от живота им.

И двата проблема тревожат все повече държавните ръководители. Ръстовете на цените са подкрепени от действително повишаване на търсенето на жилища от хора, работещи от вкъщи, които са гладни за пространство. Но има и признаци, че финансови спекулации започват да напомпват цените на пазари, където достъпността вече е проблем.

„Все по-често тези дни виждаме, че победителят при наддаванията в много аукциони за жилища не е семейство, а пощенска служба в Делауър, която е инвеститор и никога не е виждала къщата, иска тя да бъде обзаведена и ще я купи за инвестиционни цели и за отдаване под наем“, отбелязва Робърт Каплан, председател на Федералния резерв в Далас, по време на събитие миналата седмица.

Компанията за частни капиталови инвестиции Blackstone, която стана най-голямата корпорация в света за управление на имоти, съобщи миналата седмица, че ще плати 6 млрд. долара за придобиването на Home Partners of America, купувач и оператор на еднофамилни жилища под наем.

Норвежката централна банка намекна миналата седмица, че скоро може да затегне паричната политика, отчасти за да забави неблагоприятния темп на нарастване на цените на жилищата, а Нова Зеландия се отказа от ортодоксалната си политика тази година и прибави клауза в мандата на централната си банка, която я инструктира да взема предвид цените на жилищата при определянето на паричната политика.

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард също беше попитана по темата, която се превръща в главно основание за критики към ултраразхлабената парична политика на банката, по време на изслушване в Европейския парламент миналата седмица.

В отговор Лагард заяви, че няма „силни сигнали за стимулиран от кредитирането жилищен балон в еврозоната като цяло“, но добави, че има „уязвимости при жилищните имоти“ в някои страни и особено в някои градове.

„Разминаването между цените на жилищата и развитията от по-широката икономика по време на пандемията създава риск от корекции на цените“, каза Лагард и призова за макропруденциални политики като национални ограничения върху ипотечното кредитиране, които да бъдат „очертани внимателно, за да отговорят на рискове в конкретните страни“. В отговор на въпрос този месец за риска паричната политика да стимулира жилищен балон Лагард заяви, че ползите от решенията на ЕЦБ „до голяма степен изпреварват индиректните последици“.