Пазарът на недвижими имоти в Кипър достигна 11-годишен връх

Строителните предприемачи и големите инвеститори в бранша обаче не показват големи притеснения за своето бъдеще в резултат на резкия спад в притока на заявления за „златни паспорти” през втората половина на 2019 г. и очакванията този процес да продължи и през 2020 г. Това стана ясно от изявления на собственици и мениджъри на компании, издигащи луксозните „кули”, когато те отчетоха своите резултати в края на миналата и началото на тази година.

Причината за сравнителното „спокойствие” са успешните предварителни продажби на значително голям процент от скъпите жилища в тези мащабни проекти.

Продажбите в небостъргача One в Лимасол, който вече е в заключителен етап от изграждането си и който със своите 170 метра височина ще бъде най-високата крайбрежна жилищна „кула” в Кипър и в Средиземноморието, вече са надминали 95%. Нови собственици вече имат и над 95% от апартаментите в суперлуксозния курортен комплекс „Лимасол Дел Мар”. Разпродадена е повече от половината от комплекса Trilogy в Лимасол, който включва три кули на 39, 36 и 37 етажа на обща стойност 350 млн. евро. Две от кулите трябва да бъдат готови през 2022 г, а окончателно проектът ще бъде реализиран през 2023 г.

Продажбите през 2020 г. може би  няма да достигнат рекордната нива от 2018 и 2019 г., но пазарът ще се движи нагоре и ще се стабилизира, смятат в Асоциацията на предприемачите в недвижими имоти.

Ще има ли „достъпни жилища”?

На фона на поскъпването на имотите и най-вече астрономически високия скок на наемите в Кипър, правителството обяви през месец май миналата година старта на нова интегрирана държавна жилищна политика. Нейната цел е да се осигурят „повече жилища на достъпни цени”, за да се подпомогнат хората с ниски и средни доходи, които кризата от 2013 г. изтласка от пазара на недвижими имоти.

Новата политика включва комплекс от мерки – икономически и данъчни стимули, финансови облекчения и субсидии, жилищни преференции, чрез които държавата да се намеси на пазара на недвижими имоти.

Една от основните програми за такава интервенция обаче е пред провал, сигнализираха от Кипърската корпорация за поземлено развитие /Cyprus Land Development Corporation, ΚΟΑΓ/, която отговаря за нея.

До края на 2019 г, когато беше срокът за подаване на заявления, нито един строителен предприемач не е проявил интерес да участва в предложената нова схема, чрез която правителството предоставя стимули за бизнесмените в сектора в замяна на жилища с рентабилни цени за групи с ниски доходи. Тя предвижда възможност за увеличаване с 30% на коефициента за застрояване, като част от допълнителните жилища предприемачите трябва да пуснат на пазара срещу но-ниски цени.

Далеч под очакваните резултати регистрира и правителствената програма „Дом” /„Estia”/, кандидатстването за включване в която завърши на 31 декември 2019 г.

„Estia” е програма за бюджетно субсидиране на кредитополучатели, които са ипотекирали основното си жилище и не могат да обслужват заема си. Целта бе те да бъдат финансово стимулирани, за да започнат да изплащат задълженията си, а по този начин банките да бъдат подпомогнати да намалят високия дял на необслужвани кредити. Еднократната възможност предвиждаше одобрените кредитополучатели да плащат 2/3 от месечната си вноска по заема, а останалата 1/3 се поема от бюджета.

Програмата влезе в действие миналата година, като ключовият й етап – самото кандидатстване за нея, започна от 2 септември и приключи на 31 декември. Срокът бе удължен поради неголемия интерес в рамките на първоначално обявения, а в края на декември бяха смекчени и условията, като бе разрешено кандидатите да подават заявления и без пълния компект изисквани документи, които обаче трябва да набавят и представят до 31 март.

За включване в програмата са подадени малко над 5440 заявления, което надхвърля 50% от бенефициентите, подчерта в писмено изявление на 10 януари министърът на финансите Константинос Петридис. Той отчете този резултат като успех и заяви, че с прилагането на разпоредбите на „Estia” значителна част от бенефициентите ще станат жизнеспособни. Подадените искания обхващат необслужвани ипотечни кредити в размер на 1.46 млрд. евро.

Постигнатият резултат обаче е много под първоначалните амбиции на Министерството на финансите. Изчисленията му, представени при обсъждането на програмата, сочеха като потенциални нейни клиенти около 15 000 банкови длъжници със заеми за 3.4 млрд. евро. По-късно очакваният брой бе коригиран на около 10 000  кредитополучатели.

Колко от подалите заявления отговарят на условията на „Estia” и колко ще бъдат включени в нея, ще стане ясно на 30 април, докогато е срокът за оценка на внесените искания и одобряване на кандитатите.

Според експерти още при подаването на документите банките са отрязали желаещи главно, защото заемът им се счита за неустойчив за преструктуриране и има риск дори и при новия режим те да не могат да изплащат вноските си заради ниски доходи. Едно от условията на програмата бе кандидатите да постигнат споразумение с банката за преструктуриране на техния кредит.

За наистина уязвимите кредитополучатели, които не могат да станат жизнеспособни въпреки щедрите разпоредби на „Estia” и чието заявление ще бъде отхвърлено, намерението на правителството е в бъдеще да подготви нова социална програма, от която те да се възползват, увери финансовият министър Константинос Петридис.