Скок в наеми и продажби поставя на изпитание пазара на недвижими имоти в Кипър

От милион нагоре

На фона на кризата с високите наеми и липсата на достъпни жилища като отличителна особеност на пазара на недвижими имоти през 2018 г. анализаторите сочат нарастването на големите проекти. Най-голямото увеличение в стойността на издадените разрешения за строеж през деветте месеца на миналата година /последните официално обявени статистически данни/, които са важен показател за бъдещата дейност в строителния сектор, се осигурява от възхода на скъпоструващите недвижими обекти.

Съвкупната стойност на имотите, получили лицензи за строеж от януари до септември 2018 г., бележи ръст от 45.8%, достигайки 1.55 млрд. евро. В това постижение делът на големите проекти /над 900 кв. метра/ нараства със 78% до почти 970 млн. евро, като броят им се увеличава с 61.4% спрямо същия период на 2017 г. В същото време малките проекти отчитат количествен ръст само от 6.71% и общата им стойност е 590 млн. евро.

Набраната инерция в сегмента на луксозните недвижими имоти е тенденция на кипърския вътрешен пазар през последните години, показват още данните. През 2015 г. в Кипър са продадени 169 имота на стойност над 1 млн. евро всеки, през 2017 г. те вече са 566, а за първите девет месеца на 2018 г. наброяват 380. Общо за последните 4 години нови собственици са получили 1525 имота на стойност над 1 млн. евро всеки.

Лимасол, откъдето тръгнаха протестите срещу астрономическите наеми, е лидер и в тази класация, като държи повече от половината от транзакциите, осъществени в национален мащаб. През 2015 г. в града и района му са продадени 55 имота на стойност над 1 млн. евро, а за деветте месеца на миналата година те са вече 239. Общо за четирите години с лимасолски адрес са 895 скъпоструващи имоти.

Богатите чужденци да плащат и за масовите жилища

Кризата с високите наеми, засилващите се граждански протести,  които изнасят все по-стряскащи истории за изгонени от квартирите и бездомни семейства, защото собствениците вдигат неимоверно наемите, атаките от опозиционните парламентаристи накараха правителството да постави и този проблем сред приоритетите си.

Държавата работи по нова интегрирана жилищна политика, наречена „Достъпно жилище”, и тя ще бъде представена до края на януари, съобщи министърът на вътрешните работи Константинос Петридис. Подготвяната правителствена пътна карта в жилищните дебри си поставя няколко цели, посочи той.

Новата политика е насочена към уязвимите социални групи, на които ще помогне да получат евтини жилища или да плащат наемите си. Приоритет става създаването на „фонд за социални жилища”, чрез който ще бъдат подпомагани семейства с ниски доходи. Ангажименти за това решение имат социалното и финансовото министерства, обявиха двамата министри.

Също така ще бъдат предвидени градоустройствени, финансови и други инструменти и стимули, чрез които правителството ще се опита да отговори на нуждите на голяма част от средната класа за жилища на достъпни цени.

Редица искания за промени в правителствената жилищна политика издигнаха протестиращите лимасолци. Те поискаха да бъде възобновена програмата за строителство на социални жилища, преустановена в началото на кризата, както и да се предоставят поземлени участъци за строителство на жилища за млади семейства. От властта се иска и да бъде ускорен процесът на издаване на разрешения за изграждане на жилища от среден клас, което ще позволи на строителните предприемачи да действат по-бързо с новите обекти. Студентски инициативни комитети настояват за създаване на студентски кампуси.

Ръководството на най-пострадалата от бума на наемите община Лимасол вече излезе с първата си инициатива за решаване на острия жилищен проблем на нейната територия. Предложението е да бъдат предоставени парцели общинска собственост за изграждането на около 500 евтини апартаменти, които се предвижда да бъдат построени през следващите 5 години. Те ще бъдат отдавани под наем като социални жилища, на социално слаби граждани, или ще бъдат предоставяни за закупуване на достъпни цени от млади семейства, определени въз основа на подоходни критерии.

Правителството обмисля и възможността програмата „Достъпно жилище” да бъде финансирана с част от приходите по схемата за „златна виза”. Идеята е минималната необходима инвестиция от богатите чуждестранни кандидат-граждани на Кипър /сегашните 2 млн. евро/ да бъде увеличена с 50 000 евро. Така от добавката може да се осигури нов ресурс от 35 млн. евро годишно /през 2018 г. правителството сложи таван от 700 паспорта годишно/, които да се използват за проекти за масово жилищно строителство на достъпни цени, за субсидиране на наемите на уязвими домакинства и за решаване на жилищните проблеми на социално слабите граждани, без да се засяга фискалната политика и стабилност в Кипър.