Малкият град Ривабелоса в Северна Испания е потънал в зеленина, избуяла от непрестанните дъждове, и е заобиколен от букови, борови и дъбови дървета. Той се намира в близост до високоскоростната линия между свещените за мюсюлманите места Мека и Медина в Саудитска Арабия, изградена от испанската компания Talgo, базирана в Страната на баските, пише Financial Times.
Президентът на компанията Карлос Паласио Ориол казва, че е било необичайно да проектират вагони, при които едно от най-големите предизвикателства било предотвратяването на проникването на фини песъчинки през вратите. „Пясъкът не е голям проблем тук“, шегува се той.
Това инженерно изпитание отразява промяната в испанския корпоративен пейзаж в последните години – местните инфраструктурни компании се превръщат в доминираща сила в големи глобални строителни проекти, като размерите и мощта им отстъпват само на Китай.
Строителни и концесионни компании като Ferrovial, Acciona и ACS процъфтяват на международните пазари благодарение на стабилния растеж на разходите за инфраструктура, на фона на дълготрайни тенденции като урбанизация и растеж на населението.
Това се случва въпреки местната икономика, която все още усеща последиците от кризата на жилищния пазар и дълбоката рецесия от 2009 до 2013 г., която струва милиони работни места и увеличи дълга на Испания. В същото време политическите партии са разделени, а страната се управлява от слабо правителство на малцинството.
Проектът за жп линия между Мека и Медина, спечелен от консорциум с 12 испански компании, сред които и Talgo, е само един от големите испански проекти. Сред другите са разширяването на Панамския канал, новата метролиния Crossrail в Лондон, Light Rail в Сидни, както и метрото в Рияд, Доха и Лима. Общият международен годишен оборот на 11-те водещи испански строителни компании миналата година е бил приблизително 60 млрд. евро, с 50% повече спрямо американските и френските компании и близо два пъти повече от този на италианските и южнокорейските, сочат данни на Engineering News Record.Само китайските компании са имали повече бизнес операции в чужбина с оборот от близо 100 млрд. евро.
“Испанските инфраструктурни компании стават все по-успешни на международната сцена“, казва Овидио Турадо, ръководител на отдел „Инфраструктура“ в консултантската компания KPMG в Испания. „Кризата в Испания ги принуди да потърсят възможности по света, където процъфтяват“, допълва той.
Началото на успешната история на Испания в глобалния инфраструктурен и концесионен сектор започва в края на 90-те години на миналия век и началото на новия век, когато парите бяха евтини, а испанското правителство не пестеше разходи. В този период Испания построи втората по дължина жп линия в света, а правителството харчеше щедро за тол-система за пътища. По отношение на строителството в страната през 2007 г. в Испания има повече новозапочнати жилища, отколкото в Германия, Франция, Великобритания и Италия, взети заедно. Според редица изследвания голяма част от парите са били похарчени неефективно.
Според доклада от юни на Асоциацията на испанските географи държавните агенции са вложили над 81 млрд. евро между 1995 и 2016 г. в „ненужна, запустяла, използвана непълноценно или лошо програмирана инфраструктура“. Но ефективни или не, самият размер на разходите се превърна в манна небесна за испанския строителен сектор. Най-находчивите компании използваха новопридобитата си експертиза и натрупания арсенал в страната, за да започнат експанзия в чужбина и да се конкурират на глобално ниво за големи проекти.
“Испанските компании придобиха ценно ноу-хау у дома, като разработваха проекти в пиковите години за инвестициите в нова инфраструктура“, казва Луис Кастила, ръководител на отдел „Инфраструктура“ в Acciona, една от водещите строителни групи в Испания. Компании като Acciona и Ferrovial, мажоритарен собственик на летище „Хийтроу“ в Лондон, както и ACS, която притежава германската строителна компания Hochtief, имат големи строителни и концесионни проекти в чужбина, където управляват различни бизнеси.
Строителният сектор в Испания преживя сериозно сътресение от 2007 г., когато финансовата криза доведе до спукване на балона на испанския жилищен пазар и до дълбока банкова криза. Строителството на нови жилища почти беше спряно. Правителството замрази и разходите за инфраструктура. Оцелелите компании обаче в крайна сметка станаха по-силни, казват анализатори и ръководители в сектора. Някои от компаниите, особено чисто националните, фалираха, но останалите излязоха от кризата с по-малък дълг и с по-голям фокус върху международните пазари.
“Последиците от финансовата криза в Испания са, че най-голямата испанска инфраструктурна група пренасочи вниманието си към международния пазар“, казва Иниго Мейрас, главен изпълнителен директор на Ferrovial, една от най-големите компании в страната със сериозни операции във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и Полша. Той допълва, че по време на пика на испанския пазар през 2007 г. Ferrovial е имала приходи от 3,6 млрд. евро в Испания, повечето от които идвали от жилищно и гражданско и инженерно строителство. Днес приходите от строителство в Испания са намалели с 80% до едва 600 млн. евро. Нетната печалба на компанията е нараснала с 21% до 454 млн. евро през 2017 г. спрямо същия период на миналата година.
Хавиер Парада, партньор, отговарящ за глобалната инженерна и строителна индустрия в Deloitte, казва, че „испанските компании значително са намалили дълговете си в последните години“. Въпреки това те все още са изправени пред предизвикателства на международните пазари въпреки размера и историята си.
Хулиан Нунес, президент на испанската строителна и концесионна компания SEOPAN, казва, че за компанията става все по-трудно да се конкурира ефективно с азиатски групи в Азия и Африка заради относително недостатъчната държавна подкрепа. Той призовава Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка да помогнат с финансирането извън Европа. Въпреки ожесточената конкуренция обаче испанските компании са на пазар, който е широк и продължава да расте.
Доклад от миналата година на подкрепения от Г-20 Глобален инфраструктурен хъб установи, че до 2040 г. необходимите инвестиции в глобална инфраструктура ще достигнат 94 трлн. долара, което означава, че трябва да растат с 3,5% на година, за да задоволят търсенето. „Явно е, че има огромна глобална нужда от повече инфраструктура, особено в транспорта“, казва Патри Крьозе, анализатор на транспорта и инфраструктурата в Goldman Sachs. “Ако погледнете само Северна Америка, нуждите са значителни...,това е възможност за водещите испански и други европейски групи“, допълва той.