Как мораториумът върху продажбите на земя в Украйна спъва икономиката

Общо 1 400 акра (около 5666 декара) земеделска земя можеше да се превърнат в символ на възхода на селските райони в Украйна. Вместо това зимната картина на около 400 км западно от Киев илюстрира неуспеха на страната да помогне на икономиката си и на исторически най-значимата си индустрия – селското стопанство, да се възстанови от насилствения конфликт в страната, пише Bloomberg в свой анализ.

Дружеството, което отглежда на въпросните площи цвекло, Mriya Agro Holding Plc, е наемател. То няма право да купи земята, която обработва, както собствениците на около 270-те парцела, възстановени им след края на комунизма, нямат право да му я продадат, дори и да искат. Така компанията няма и достатъчно стимули да инвестира в технологии за увеличаване на реколтата.

"Ако компанията е собственик, би било възможно да инвестираме повече", казва Виктор Тархински, управител на дружеството. "Германците влагат сложни торове на всеки пет години. Не можем да си позволим това“, посочва той.

Малко неща определят Украйна повече от земеделието. Политическите борби в страната са дълбоко вкоренени в почвата от векове. Именно тук стълкновението за принудителна колективизация на Сталин претърпя най-голямото си изпитание. Повече от 6 млн. украинци загиват от глад през 1932 – 1933 г. Трайно наследство на тази болезнена история е, че поземлената реформа е прекалено чувствителна, за да успеят правителствата да се справят последователно с нея.

Селскостопанският износ на Украйна за периода януари – септември 2017 г. възлиза на 13 млрд. евро. Това е около 40% от общия износ на страната, посочва Bloomberg. Страната е сред най-големите световни производители на слънчогледово масло, ечемик, пшеница и царевица.

И все пак неизползваният потенциал е огромен. Украйна може и да се гордее с едни от най-богатите в света плодородни почви, но добивите на културите са сред най-ниските в Европа.

Преходът от комунизъм към капитализъм засяга тежко земеделието. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. украинците, чиито предшественици са били жертви на колективизацията, получават парцели земя средно по 4 акра. През 2001 г. Киев прие закон, с който забрани продажбата и покупката на тези парцели, като удължава срока на забраната вече 9 пъти заради невъзможността на политиците да организират поземлената реформа.

Повече от 4 млн. украинци, много от които са навършили пенсионна възраст, печелят еквивалент от 190 долара на година от зърно, захар или култури, които се отглеждат на земите им, отдадени под наем.

Информационната агенция дава пример с 42-годишната Лариса Грайневич, която живее в Киев. Тя е наследник на два парцела на един час път от столицата, които отдава под наем на малка компания, която засажда слънчоглед, царевица и соя. Тя е категорична, че не би се преместила в селските райони, за да стане фермер, и получава доход от 11 500 гривни (около 410 щатски долара). Според нея това е добра подкрепа за местните, които дори могат да изберат дали да получат плащането в пари, или в натура.

Правителството е подложено на натиск от страна на Международния валутен фонд и компании като Mriya Agro да вдигнат забраната. "Това е огромно предизвикателство за всички нас", казва Симон Чернявски, главен изпълнителен директор на Mriya. "Ние всички се занимаваме с краткосрочни договори за наем, което не е в съответствие с дългосрочната възвращаемост, която всеки очаква от селското стопанство“, допълва той.

Парламентът на Украйна гласува на 7 декември да удължи мораториума за продажбата на земя до 1 януари 2019 г. Някои политици твърдят, че практиката ще продължи дори до 2024 г. Без този мораториум чуждестранни компании от Европа и САЩ ще изкупят земята в Украйна, смятат законодателите.

"Земята ще бъде взета от хора за пари", коментира по време на гласуването Олех Лиашко, лидер на Радикалната партия. "Така земята, която трябва да изхранва своите внуци и деца, ще захранва големите имотни барони и представители на структурите на властта", допълва той.

Призивите за премахване на мораториума за продажбите на земеделска земя обаче се засилват, тъй като икономиката на Украйна продължава да изостава от други бивши комунистически страни, например съседните Румъния и Полша. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се свива общо с 16% през 2014 и 2015 г. заради конфликта с Русия в източните Донецка и Луганска област.

Въпреки че селското стопанство е най-големият износител на стоки, в доклад на Световната банка, публикуван на 3 октомври, се посочва, че производителността и добивите на земеделските стопанства в Украйна са много по-ниски в сравнение с други европейски страни с подобни показатели. За това експертите обвиняват закона за земите.

Агроиндустриалните компании твърдят, че биха могли да увеличат добивите и да реализират по-големи печалби, ако притежават земята, която използват. Myronovskiy Hleboproduct SA, украински производител на домашни птици, който също отглежда пшеница, слънчоглед и други култури, казва, че разходите за стотици индивидуални договори за наем са тежест за инвестициите, особено в момент, когато цените на пшеницата се понижават.

"Като се има предвид сегашното ниво на цените на зърнените култури, разходите за наемане на земя и главоболията около удължаването на договорите за наем, разширяването на площите излиза скъпо“, казва Юрий Косуюк, главен изпълнителен директор на компанията. Докато мораториумът за покупко-продажбите на земя остане и цените на пшеницата отслабват, компанията едва ли ще разшири своите земеделски дейности, заключава той.

Agrotrade Group например е изгубила 120 хектара обработваема земя през 2017 г. заради сложната система за наемане на площи. Според групата политиците заблуждават хората, че отвореният пазар на земя ще увеличи бедността.

Институционалната корупция остава основна грижа за Украйна, която падна с още 4 места в глобалния индекс на Transparency International до 131-ва позиция. Това усложнява проблемите на пазара и води до допълнителни маневри от страна на участниците.