Нагорещените пазари в Скандинавия вече показват признаци за охлаждане и твърденията за спукване на балон са силно преувеличени. Около това мнение се обединяват местните икономисти, които изтъкват силните икономически фундаменти и ниските лихви. Според тях тези фактори са „здравословен балансьор“, а не „предвестник на предстоящ колапс“, пише Bloomberg в свой анализ.
„Ако ме питате кой е основният риск пред макроикономическия сценарий, бих казал, че най-вероятно това са цените на жилищата“, коментира Ерик Брус, старши икономист в Nordea Bank в Осло. „Смятам обаче, че ще е трудно да се види значителен спад при тези лихвени нива, спадащата безработица и завръщащия се оптимизъм“, казва още той.
Средните цени на жилищата в Швеция и Норвегия скачат с около 70 на сто през последното десетилетие. В Копенхаген се удвояват от 2012 г. насам, когато основната лихва в страната за пръв път беше понижена до отрицателни нива.
След години на предупреждения и опасения за прекомерните дългове на домакинствата от страна на финансовите регулатори и централните банки сега и в Стокхолм, и в Осло има признаци на забавяне на тенденциите.
Корекцията в столицата на Норвегия започна, след като правителството затегна изискванията за кредитиране, за да ограничи спекулативните покупки на имоти.
Според Ерик Брус мярката е проработила, защото цените в Осло са вече със 7-8% под пиковите им равнища, отчетени наскоро.
В Стокхолм обаче нещата зависят силно от търсенето и предлагането. Броят на апартаментите за продажба в столицата на Швеция достига деветгодишен връх през октомври. Брокерите на имоти обаче казват, че това не решава проблема с недостига на жилища, защото купувачите не са съгласни да платят толкова висока цена за жилище.
Свръхпредлагането в града касае основно сегмента на луксозните имоти. Очакванията са обаче в национален мащаб да се отприщи по-мащабно строителство, което също да тласне цените нагоре.
Информационната агенция припомня, че рейтинговата агенция S&P Global Ratings предупреди за тежки последствия за икономиката на Швеция заради високото ниво на частния дълг (средно 180% от разполагаемия доход на домакинствата в края на 2016 г.). Според агенцията корекция на цените на жилищата може да доведе до силно свиване на частното потребление, което да спъне и икономиката като цяло.
Местните икономисти обаче са на мнение, че за да се стигне дотам, трябва да се случи „катастрофа“.
Последният път, когато се стигна до спукване на имотен балон в Швеция, е отпреди 25 г. Тогава обаче и икономиката на страната е в лоша форма, с висока безработица и влошено състояние на публичните финанси.
В Дания имотният балон се спука през 2007-2008 г., когато настъпи и световната финансова криза, но оттогава пазарът се възстанови напълно.
Дори и във времената на криза обаче щедрите социални системи на скандинавските страни поддържаха нивото на кредита, отбелязва агенцията. Икономиките освен това в момента са в различна ситуация. Швеция отчита солиден растеж, а Норвегия най-сетне се възстановява от срива на цените на петрола.
Икономистите в региона отчитат, че основен двигател на цените на жилищата в момента „е комбинацията от нарастващ разполагаем доход на домакинствата и рекордно ниските лихви“. Не се очаква централните банки да започнат да увеличават лихвите преди средата на 2018 - 2019 г., а и поне засега изглежда невероятно инфлацията да се повиши до двуцифрените равнища, отчитани в края на ХХ век.
преди 6 години "Очакванията са обаче в национален мащаб да се отприщи по-мащабно строителство, което също да тласне цените нагоре."Защо повече построено означава по-скъпо ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар