Какво може да се купи с 228 трлн. долара? Всички недвижими имоти в света, според консултантската компания Savills. При признаци на стрес на глобалните пазари обаче купувачите с дълбоки джобове трябва да бъдат по-внимателни, пише FT.
Тази седмица две от най-големите компании за имоти във Великобритания сякаш дадоха на местните посредници в сектора на имотите повече основания да се чувстват уверени. British Land и Land Securities съобщават, че пазарът е неочаквано стабилен през последните шест месеца, а проучване на членове на RICS показва, че инвестициите в централната част на Лондон през първото тримесечие се повишават най-рязко от 2015 г. насам.
Ако се задълбаем в данните обаче, нещата не изглеждат толкова добре. Данните на British Land са повлияни от продажбата на 50% от акциите в небостъргача, известен като Рендето за сирене, на китайската CC Land. Сделката е за 1,5 млрд. паунда.
Рекордната доходност при тази сделка показва по-голямото желание на китайските инвеститори да „ловуват“ трофеи, отколкото да постигат възвръщаемост. По-широкият пазар също отразява необикновено големия капитал, а не вярата в основните движещи сили на стойността, отбелязва изданието.
Според доклад на консултантската компания Deloitte строителството на офиси в Лондон е на най-високо ниво от 13 години, но по-малко от половината от площите са наети. В града се очертава свръхпредлагане в сегмента на бизнес имотите.
British Land в голяма степен признава това, като подчертава, че забавя строителството и се фокусира върху привличането на наематели с различни стимули. Същевременно от RICS очакват и спад на наемите заради свръхпредлагането на площи.
Консолидирането на застрахователната индустрия оставя празни офис площи, посочва изданието.
Голяма част от строителството започна преди референдума за членството в ЕС. Сега обаче банки, застрахователи и други компании поглеждат към Франкфурт, Дъблин и Люксембург.
Гледката на крановете на хоризонта на Лондон много напомня на 2008 г., когато строителите все пак довършиха сградите си въпреки настъпването на глобалната криза. Това оказва натиск върху наемните равнища, чийто период на силни ръстове изглежда вече е към своя край.
Остава структурната подкрепа за стойностите на активите, докато лихвените проценти са ниски. Доходността от 4% изглежда атрактивна в момента и сделки продължават да се сключват. И ако при кризата през 1988 г. японските инвеститори спасиха положението, макар и доста посредници да заклеймиха идването им като проблем, а през 2007 г. спасителите се оказаха с катарски произход, то сега китайците могат да завъртят цикъла, заключава изданието.