През 2006 г. – една от най-горещите години за пазара на имоти в Канада, тогавашният управител на канадската централна банка Дейвид Додж изпрати гневно писмо до националния ипотечен застраховател с предупреждение за разхлабените стандарти за кредитиране, които тласкат неконтролируемо нагоре търсенето на жилищния пазар, пише Bloomberg.
Днес Додж има други притеснения – за предлагането, допълва информационната агенция.
“Има крива на предлагането, има крива на търсенето. Ако ограничите предлагането, тогава няма защо да се изненадвате от високите цени”, коментира Додж, който в продължение на 4 десетилетия е работил в националния ипотечен застраховател.
Властите в страната през последните години предприеха различни мерки да ограничат търсенето, но действията им разкриват още нещо – отслабената способност на федералното правителство да реши проблемите на жилищния пазар.
Най-голяма загриженост предизвиква ситуацията на пазарите в Торонто и Ванкувър, чийто основен двигател е именно недостатъчното предлагане. За това федералните власти не могат да направят много.
Същевременно общонационалните усилия за ограничаване на търсенето заплашват да доведат до забавяне на и без това отслабените пазари в други части на Канада. Местните политици пък демонстрират огромно нежелание да насърчават строителството на локално ниво.
Наскоро властите в Канада въведоха по-строги условия за квалификация на купувачите на жилища за ипотечен кредит и предложиха банките да споделят загубите при проблеми. Първите данни след въвеждането на мерките обаче не показват незабавен ефект, особено в Торонто.
През октомври освен това канадската асоциация на брокерите отчита 2% месечен ръст на цените на жилищата в града и 18% на годишна база, въпреки ограничителните мерки. Във Ванкувър годишният ръст достига 28%.
Това контрастира рязко с пазарите в повечето градове извън Британска Колумбия, където цените са без промяна или се понижават.
Големите банки също виждат къде се корени проблемът и заедно с представителите на имотната индустрия – строители и брокери, настояват политиците да предприемат мерки за предлагането на имоти.
Недостигът на жилища е особено остър в Торонто, където броят на новопостроените еднофамилни жилища намалява с 22% през 2015 г. Това е най-ниското ниво от 1995 г.
Във Ванкувър предлагането се справя малко по-добре, но все пак остава под дългосрочната средна стойност за последните 15 години.
Според експерти е донякъде разбираемо въвеждането на нови ограничителни мерки на жилищния пазар в Канада, но въпросът е колко далеч може да отиде махалото, коментира информационната агенция.