България е с най-раздробената земеделска земя в Европа

България е страната с най-раздробената земеделска земя в Европа. Средният размер на една нива у нас е между 3 и 5 декара. Общо обработваемата земя у нас е 38 млн. декара. Тя е разделена на 25 милиона парчета с 3,5 млн. души собственици.

Данните сочат, че до момента са уедрени 44 хиляди декара, а там, където процесът се е случил, броят на имотите в съответните землища е намалял три пъти, а размерът им се е увеличил до 300 процента.

До момента всички опити за уедряване на земята в България са изключително частна инициатива – на Асоциацията на собствениците на земеделски земи.

Кирил Стоянов от Министерството на земеделието обясни пред БНР, че у нас уедряването е доброволно, но то крие рискове, защото ако един от собствениците не е съгласен, земята не подлежи на комасация и тези имоти остават като "дупки" между уедрените парцели. 

Някои от европейските страни са решили проблема с раздробяването на земята с комбинация на задължително и доброволно уедряване, като в страните, в които има принудителна комасация, разходите се заплащат от държавата.

За пет години Турция е уедрила 50 млн. декара земя, като използва механизма на референдумите. В определени землища се провеждат допитвания и когато се стигне до съгласие, комасацията става задължителна за всички собственици.

Бъдещето на интензивното земеделие е в управлението на крупни площи, уедряване и комасация на земята, заяви председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков по време на тазгодишното издание на икономическия форум Next Year’s Business Plan в София, допълва БНР.

Целта на комасацията е преразпределение на земеделски земи с цел собствениците да получат уедрени имоти в замяна на няколко по-малки парцела. По думите на Стайков всички инвеститори в обработваема земя са стартирали в началото с активно купуване на площи, но самото отдаване и управление на земята е било на заден план, защото отношенията между собствениците и ползвателите са били крайно неуредени от законодателството и площите са се ползвали без правно основание. Едва от 1 година насам е задължително представянето на договор за аренда и проверка на собствеността в поземлените комисии.

Според Стайко Стайков там, където има концентриране на повече от 1000 декара земеделски площи, цените са по-високи. Понастоящем средната големина на земеделските парцели в Северна България възлиза на 8 декара, а на тези в Южна България - около 5 декара. Практиката показва, че високата раздробеност на обработваемите площи създава проблеми при тяхното управление и обработване.

За Стайков трудността на процеса и слабите темпове на договаряне се дължат основно на опасенията на малките собственици на земи, че ще получат парцели с по-ниско качество.

Преди 10 години рентата, плащана за използване на земеделска земя, възлиза на едва 5 евро за декар. Благодарение на законодателните промени, касаещи отдаването на земеделска земя и урегулиране на отношенията между собственици и арендатори, цената за ползване на обработваема земя непрекъснато расте.

В Северна България цените на земята значително изпреварват тези в южните райони на страната. Най-високите цени са в областите Разград, Силистра и Добрич – около 1000 евро за декар обработваема площ. Това се дължи на слабото предлагане и високото търсене на пазара на земеделска земя. От 2009 година насам цените на земите в България се покачват регулярно с между 10% и 15% годишно. Според Стайков тази тенденция ще продължи и през следващата година.