Епопея на кадастъра

Когато Гърция за първи път поиска международен спасителен заем през 2010 г., само в две страни в Европа нямаше електронен регистър на собствеността - Гърция и Албания. Експерти от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) определиха липсата на правна сигурност за собствеността като една от пречките за инвестициите, правилното данъчно облагане и икономическото развитие, пише Ройтерс.

Пет години по-късно Гърция получи трети спасителен пакет. Във всяка една от програмите като приоритет се определяше завършването на поземления регистър. Въпреки че бяха похарчени стотици милиони евро и въпреки техническата помощ от ЕС, кадастърът е направен едва наполовина.

Междувременно Албания – бедният съсед на Гърция, който кандидатства за членство в ЕС, вече внедри дигитализиран имотен регистър и цифровизира всички карти на собствеността, като остава електронизацията да обхване само няколко зони.

Гръцките медии определят изграждането на кадастъра като “безкраен епос”. Той започна през 1995 г. със средства от ЕС, които трябваше да бъдат върнати през 2003 г. заради злоупотреби.

Работата по кадастъра е символ на всичко онова, което трябва да бъде поправено в страната – бюрокрацията, политическият патронаж, корпоративните интереси, правната сложност, фискалната несигурност, измамите, укриването на данъци и непрозрачните отношения между най-големите земевладелци - държавата и църквата.

Продължаващата липса на цялостен имотен регистър е една от спънките на програмата за приватизация от 2011 г. От планираните 50 млрд. евро, които програмата трябваше да донесе за период от пет години, в хазната са постъпили 3,1 млрд. евро. Целта обаче беше потвърдена и в последната спасителна програма.

Приблизително половината от сделките до момента са дошли от продажбата или отдаването под наем на държавна земя. Държавата обаче няма как да продава повече земя заради спорове за границите и зонирането.

В Гърция съществува и обединение на собствениците на незаконни жилища, които са подели кампании за легализиране на домовете си. "Нашият клуб е уникален в Гърция, в Европа и вероятно на цялата планета, тъй като Гърция е единствената страна в Европа, която не разполага с кадастър", коментира Михаелис Влахакис, 60-годишен пенсионер от Ираклион, главният град на о. Крит. Само на острова, по думите на Влахакис, има 45 хил. собственици на незаконни жилища.

Влахакис е построил две незаконни къщи – една за себе си и жена си и още една – за дъщеря си. Преди четири години той проведе среща с депутати и министри, на която говори за необходимостта от адаптиране на градоустройството към действителността.

Влахакис коментира, че политици, фирми за недвижими имоти и строителни фирми всъщност саботират кадастъра заради собствените си интереси. Според Димитрис Рокос, директор планиране и инвестиции в Националната агенция по кадастъра, само малко над 25% от страната са напълно картографирани. Други 22% от териториите на Гърция са в процес на картиграфиране.

Заради съкращенията на разходите и орязването на заплатите обаче агенцията изгуби ключови служители. Ръководството й е променяно четири пъти през последните години. Заради това срокът за завършването на кадастъра беше отложен за 2020 г. от 2008 г. И този срок обаче не е реалистичен, ако правителството не вземе “някои решения” до края на годината, коментира Рокос.

Някои от проблемите на неосъществения гръцки кадастър са наследени още от времето на Османската империя, последващите войни и миграцията. Липсват документи за собственост на обширни пространства земя, за която държавата води вече безкрайни съдебни спорове.

Църковните имоти също са проблем заради старите документи, в които се определят границите на земите в отделните епархии. Понякога в тях се назовават забележителности, които вече не съществуват, или пък се позовават на размити фрази, като например "500 крачки от маслиновото дърво".

Приблизително 60 на сто от територията на страната е официално определена като гори, защитени от гръцката конституция от икономическа експлоатация. Те са очертани на базата на въздушни снимки непосредствено след Втората световна война. Оттогава обаче са обезлесени цели области, включително няколко от Цикладските острови, но те още са регистрирани като гори. Голяма част от предградията на Атина също се водят гори и никой не е отчел разширяването на града през ХХ век.

Опитите да се промени статуквото често срещат ожесточена съпротива, която може да доведе до дългогодишни съдебни спорове. “Ясно е, че ако сте собственик на незаконно построена сграда в Гърция, вие няма да искате нищо да се промени с изграждането на кадастър”, коментира Георгиос Папаконстантину, който се опита да ускори изграждането на кадастъра като министър на околната среда през 2011 г. Той обаче се сблъска със стена от опозиция.

Той признава, че има и допълнителна съпротива от геодезисти, местни нотариуси, регистратори на имотите, които може да останат без работа, след като регистърът бъде завършен.