Природозащитници и инвеститори в конфликт за строежите по Черноморието

Няма вариант да бъде намерена пресечна точка между намеренията на инвеститорите да изграждат комплекси по Черноморието и желанието на природозащитниците да се противопоставят на това. Това стана ясно на дебат за развитието на крайбрежието, организиран в Парламента.

Двете страни основно си разменяха обвинения, но не беше намерен отговор на въпроса за развитието на региона.

„Проблемите са натрупани последните 20 години. За предизвикателствата ще се търси общо решение, защото казусите са сложни и не е лесно да се намери балансирано решение“, коментира министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.

Тя припомни, че до 2008 г. конкретен закон за Черноморското крайбрежие няма, затова през годините назад има различни практики за стопанисване на крайбрежието. Още преди 1989 г. на територията там има пионерски лагери, почивни станции и курорти. Те са градени и на плажа, може би и върху дюни.

Най-много промени настъпват през периода на усилена приватизация на почивни станции и къмпинги. Част от актовете, издавани преди години, предвиждащи високо застрояване, близо до брега, са валидни и днес.

През 2013 г. в закона се дефинира какво е дюна и че тя е част от морския плаж. Преди това - през 2012 г., е възложено изработването на специализирани карти на морските плажове. Целта е била актовете за държавна собственост да бъдат актуализирани и да бъдат използвани при подписването на нови договори за концесии. Паралелно Министерството на околната среда и водите (МОСВ) картира дюните за целите на екозаконодателството.

През 2013-2014 г. е трябвало да бъдат приети специализираните карти, за бъдат синхронизирани с информацията на МОСВ, но процесът не е приключил, обясни министърът.

През лятото на тази година ще започне нанасянето на одобрените специализирани карти в кадастралната карта. Тук ще има възможност за обжалване от страна на собствениците на имотите. “От юни, когато кадастралните карти бъдат актуализирани, не може да се каже колко време ще отнеме обжалването – може да трае месеци, а може и години”, обясни министърът.

По последни замервания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по цялото Черноморие с дюни са 297 плажа. Цялата площ на тези плажове и териториите, на които има дюни, но не са плаж, е 4 654 дка. От тях 3 273 дка са частни терени. От тези частни терени пък 2 600 дка са в урбанизирани територии – общо 140 имота.  Общински са 335 имота, а останалите 1 046 дка са държавни имоти с дюни. Част от терените са непосредствено до плажовете, а други – в зона Б, далеч от плажа.

“Пред нас стои юридическият въпрос как стопанисваме тези дюни в рамките на частните терени. Забраната за строителство върху дюни е налице, но се търси компромисен начин да стопанисваме дюни в частните имоти”, обясни Павлова. Тя припомни, че през 2014 г. е направена промяна в закона, след която ограниченията за зона А не важат за урбанизираните територии.