Пазарът на имоти в Китай се очертава като една от най-големите заплахи за глобалната икономика, пише FT.
Не само, че строителството и индустриите, свързани със сектора на имотите, представляват около 13 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, но и са гръбнакът на чуждите инвестиции в страната, посочва изданието.
Новините за забавянето и предупрежденията за срив на сектора дават поводи за загриженост, а още по-тревожното е, че вярата в способността на Пекин да предотврати катастрофата започва да избледнява.
Новините наистина са мрачни. Официалната статистика за юли показва, че в 64 от 70 града е отчетен спад на цените на жилищата. Броят на градовете с негативна тенденция на жилищния пазар е най-голям, откакто се води тази статистика (2005 г.), а има знаци, че тенденцията се е задържала и през август.
Строителните компании се отказват от нови инвестиции, а продажбите им рязко намаляват.
Заради задълбочаващите се слабости все повече анализатори смятат, че Пекин ще реагира и ще опита да предотврати срив. Има обаче сериозни съмнения за ефективността от тази намеса.
Основният проблем е, че банките значително намалиха апетита си да кредитират домакинствата и другите индустрии, задръстени от свръхкапацитет и забавяне на растежа.
Не могат да се отрекат и усилията на местните правителства. От началото на юни местните власти в 36 града са облекчили достъпа до пазара на имоти, за да увеличат продажбите. Някои от техните инициативи – като например субсидирането на банки с цел насърчаване на ипотечното кредитиране, имат нулев ефект.
И все пак арсеналът, с който разполага Пекин, за се пребори с проблема, е силен. Може да бъдат намалени лихвените проценти, да се повиши ликвидността чрез намаляване на задължителните резерви на банките, както и централната банка да инжектира пари във финансовата система.
Тези мерки обаче биха изострили проблемите със свръхкапацитета и биха надули балон при активите.
От една страна, пазарът на имоти в Китай може да се счита за вътрешен въпрос. От друга страна обаче ситуацията илюстрира колко уязвим е развиващият се свят. Ако се стигне до срив в сектора, вълната може да помете няколко държави от Субсахарска Африка, както и Колумбия, Чили, Русия, Бразилия, Индия и Перу, тъй като Китай е основен потребител на суровините, които те изнасят.