Полша преминава през най-сериозния строителен бум в историята на страната, но има един парадокс – тя така и не произведе нито кой знае колко, нито значими строителни компании, посочва се в доклад на Ernst & Young, цитиран от FT.
Коренно противоположен е случаят на Испания, където бумът на строителството започна веднага след присъединяването на страната към Европейския съюз през 1986 г.
Според доклада ситуацията в Полша е „потресаваща“. Анализаторите изчисляват, че делът на строителството в икономиката на страната намалява сериозно, заетостта в сектора остава без промяна и има изгледи също да започне да се свива, а перспективите за целия сектор са изключително мрачни.
Това се отразява и от Варшавската фондова борса, където се отчитат сериозни спадове по позициите на публичните компании, които действат в сектора.
Необслужваните кредити в сектора на строителството приближават 16%, а броят на фалитите се увеличава: докато през 2010 г. те са били 98, през 2011 г. достигат 143, а през 2012 г. са били 218, като се очаква тази година да са още повече.
Дори инфраструктурното строителсто в страната вече се задъхва, а от четирите най-големи строителни компании - PBG, Polimex, Budimex и Mostostal Warszawa, продължават да изтичат пари. Само Budimex, която е подразделение на испанската Ferrovial Agroman, успя да регистрира малка печалба през миналата година, а четирите заедно отчетоха отрицателни парични потоци през 2011 и 2012 г.
Средно големите компании от строителния сектор в Полша също губят пари. Правителството на страната също носи известна вина за това заради начина, по който се разпределят договорите за реализирането на проектите, отбелязва изданието.
Основният критерий за избор на изпълнители е най-ниската цена. Много компании, само за да си осигурят работа, дават изключително ниски цени, дори под себестойност, с надеждата да ги предоговорят на по-късен етап. Пътната агенция на Полша обаче е непреклонна и не желае да предприема непредвидени разходи.
От консултантската компания определят това като „проклятието на победителя“, тъй като в много случаи някои строителни фирми биха се справили по-добре, ако не бяха печелили подобни поръчки. В някои случаи може да се стигне дори до фалит заради неизгодни договори.
В резултат полският строителен бизнес се провали в опита си да се разрасне и да започне да играе по-съществена роля на широкия европейски пазар.
Решението на проблема е двупосочно. От една страна полските власти трябва да се съсредоточат върху другите фактори, а не толкова върху цената, а от друга – самите компании да подхождат по-внимателно при подаването на офертите. Нуждата от реформа е наложителна предвид очаквания втори етап на мащабно строителство на инфраструктура с европейски пари през новия програмен период.