Китай се нуждае от по-бавен, по-здравословен ръст
Това не е непременно лоша тенденция. Ако ръстът спадне защото правителството умишлено се опитва да ограничи инвестициите в имоти, това не би трябвало да се гледа като знак на слабост. По-скоро това е следствие на политика, за която се очаква, че ще бъде благотворна в дългосрочен план.
Лично аз не вярвам, че китайският имотен балон е с такива огромни размери, каквито някои смятат, пише Хийтън. Въпреки това няма никакво съмнение, че играчите на пазара на имоти в Китай са същите като навсякъде другаде по света – склонни да взимат кредити и да презастрояват в добри времена, и след това да фалират, когато трендът се обърне.
Западните икономики позволиха на имотите да излязат извън контрол и сега плащат цената за това. Китайските политици са проактивни: те се опитват да ограничат сектора в продължение на повече от година.
През по-голямата част от 2011 г. анализаторите непрекъснато прогнозираха, че регулаторната хватка над сектора ще бъде разхлабена, но това така и не се случи.
Да се надяваме, че ще продължат с тези свои действия – икономика, в която имотите играят по-малка роля, е по-здравословна. Ясно е, че всеки ход към по-качествен ръст ще го забави и то не само за следващите няколко месеца.
Ръстът на китайската икономика вероятно вече е преминал своя пик. Ретроспективно погледнато, нивата от средата на миналото десетилетие вероятно ще ни се струват изключителни. Предвид липсата на потенциал за ръст на износа на запад, понижението на източниците на евтина работна ръка от регионалните области и по-малките възможности за голям ръст на инвестициите в имоти, темповете на повишение вероятно ще се забавят.
Официалните цели за периода 2011 – 2015 г. в момента са за ръст от 7%, под спряганите все още от много анализатори 8%. Сама по себе си целта също не е показателна – прогнозите често бяха надминавани в миналото, и то с много.
Въпреки това промяната подсказва генерално нов курс в политиката. Курс, при който сектори като имотите няма да бъдат толерирани в името на по-висок БВП.
Затова ако БВП в Китай е по-нисък от очаквания за тази година, това не би трябвало да се тълкува като обезпокоително. По-притеснително за дългосрочното здраве на икономиката би било ако спирачките бъдат отпуснати и на ръста на инвестициите в имоти бъде позволено да се ускори отново.
Друг въпрос е обаче дали и пазарът ще тълкува нещата по този начин, посочва Крис Хийтън.