Във Великобритания има твърде малко жилища за продажба

Те са национален спорт, нездравословна мания, която гарантирано увеличава продажбите на вестници и е отлична тема за разговор на вечеря: разбира се, става въпрос за цените на жилищата във Великобритания. Нацията от собственици на магазини се е превърнала в нация от собственици на жилища: всеки е решен да се сдобие с парченце от рая, което да е лично негово. В рая обаче има проблем, пише вестник Telegraph.

Нови данни на Oxford Economic Forecasting и Националната жилищна федерация са доказателство за това: делът на собствениците на жилища във Великобритания вероятно ще падне до 64% през 2021 г. от рекордните 73% две десетилетия по-рано. До 2012 г. в Лондон, за първи път от десетилетия насам, ще има по-малко собственици, отколкото наематели. Поколението, на което бе обещано "дом за всеки", може би е на път към епоха на високи наеми и жилищна нестабилност.

От дълги години идеята за собствеността на дом е дълбоко вкоренена във визията на различните британски политици. Един след друг различни премиери обещаваха, че все повече гласоподаватели ще могат да притежават свое собствено жилище. Дейвид Камерън не е изключение. Малко по-малко от година, след като оглави Консервативната партия, Камерън обясни, че "има опасност притежаването на жилище сред младите да се превърне в привилегия на малцина щастливци. Аз дълбоко вярвам, че всеки трябва да има право да купи собствен дом".

Малко повече от година след като стана премиер, вече знаем, че това са били празни приказки. Има реална опасност в края на първия мандат на Камерън да има дори по-малко "щастливци", отколкото в началото. Зад тези думи се крият някои наистина тревожни тенденции. Равнището на новото строителство е най-ниско от 20-те години на миналия век насам. През тази година купувачите на първи дом са намалели с 10% в сравнение с миналата. Огромни маси от населението са изправени не пред живот с "отрицателен капитал" (те дори не могат да си купят жилище) и не пред живот в общински жилища, а в жилища с високи наеми с краткосрочни договори.

Може би собствениците нямат нищо против - ограниченото предлагане може само да надуе стойността на жилищата им - но като национална политика това е равносилно на катастрофа. Жилищният пазар на Великобритания ще продължи да върви нагоре, като в същото време няма да успява да постигне основната си цел: да осигури сигурен и стабилен покрив на главите на хората.

Има и друг проблем, който може би е още по-голям: огромен брой имоти, които се продават, не се купуват за живеене, а с цел спекулация.

Ударено от данъците върху пенсиите и други мерки, предприети от Гордън Браун, по-старото поколение се превърна в поколение на купувачи с цел отдаване под наем, придобивайки жилища, за да компенсират недостига от отнетите им приходи. През изминалите десет години са създадени 1,8 млн. имота с цел отдаване под наем, изкупени основно от поколението на бейби бумърите (родените след Втората световна война).

Най-лошо е положението в Лондон, където към местните купувачи се присъединяват руснаци и спекуланти от Далечния изток, които купуват нови жилища с цел печалба. За тези хора покупката на имот във Великобритания предоставя данъчни облаги, сигурно убежище и в някои случаи идеалната схема за пране на пари. За последните пет години чуждестранни спекуланти са купили жилища на стойност 16,5 млрд. паунда. В период на безпрецедентен недостиг Великобритания изнася правото на собственост върху имотите си. Най-тежките последици са за младите, които изплащат ипотеките на спекулантите, вместо да купуват свои собствени домове.

Ефектът не спира дотук. Миналата година жилищната благотворителна организация Shelter обяви, че 2,8 млн. души отлагат раждането на дете, защото не могат да си позволят жилище. Не е изненадващо, че рискът да бъдат изгонени от жилище под наем изпълва с ужас младите семейства, които искат да са добри родители. Още четвърт милион отлагат евентуалната си сватба по същата причина.

Милиони пък чакат в списъци за общинско жилище, което може и никога да не получат. На редица места има толкова силен недостиг, че в момента тези хора плащат високи наеми на частни собственици.

Правителството е наясно, че трябва да действа. Министърът на жилищното строителство Гран Шапс вече обеща да дерегулира благоустройствената система, за да улесни строителните инициативи на частните фирми; освен това той подчерта нуждата държавна земя да може да се предоставя за строителство. Нещата обаче не са толкова прости.

На първо място, ще са нужни десет години усилена работа от страна на частните строителни фирми, за да се попълни запасът от жилища. На второ, няма какво да спре спекулантите, които отдават имотите, които вече притежават, за да купуват още. Така че най-добрият резултат от предложеното ще бъде, че младото поколение на Великобритания ще прекара още десет години, изхвърлено от пазара на имоти. В най-лошия случай, каквито и имоти да се строят, те ще бъдат разграбвани от спекулантите, преди да могат да бъдат продадени на евентуални собственици за живеене.

Какво може да се направи тогава? При големите сделки правителството може да наложи специални данъци за чуждестранните спекуланти. При по-малките наемателите трябва да изискват повече от хазяите си. В сектора избягването на данъци е масова практика - когато решат да продават, хазяите често регистрират имотите, които дават под наем, като свое основно жилище.

И ако цяло едно поколение вече не може и да мечтае да стане част от "демокрацията на собствениците на имоти", то правителството трябва да се погрижи да създаде по-сигурни договори за наемателите.

Ето и една последна причина правителството да е по-смело: много от хората, облагодетелствани най-много от бума на цените на жилищата, също са в криза. Днес близо една трета от хората в зряла възраст под 34 години живеят с родителите си. По-старото поколение, което позабогатя, когато цените на имотите скочиха, гледа с тъга как децата им не могат да започнат самостоятелен живот. Така че те на свой ред започват да теглят от пенсионните си фондове, да продават къщи и да правят всичко възможно да дадат на децата си нормален старт в живота. Тези благородни постъпки обаче означават чисто и просто, че единствено децата с богати родители могат да се надяват да притежават свой собствен дом.