През 90-те години на 20-ти век много хора от Хонконг, закупили имоти в Китай, не получават нищо друго освен гняв. Закупените от тях имоти са недовършени и непрехвърлени и може да останат изоставени с години. Близо десетилетие след началото на тези проблеми все още има хора, които търсят обезщетение, пише Business Insider.
Тогава наличието на пазар на имоти е новост в Китай. Преди страната да започне да се насочва към пазарна икономика (поне в някаква форма) в края на 70-те години, държавата се грижи за жилищата, така че на практика не съществува пазар на имоти. Затова тези компании, които са инвестирали в земя и имоти през 90-те години, нямат опит, а правната система вероятно не е била достатъчно развита, за да осигури достатъчно защита за купувачите. В резултат на това има измами – предприемачи вземат пари от купувачи (вероятно и от банки), след което изчезват, оставяйки сградите незавършени.
Някои подробности обаче днес са забравени или са останали незабелязани...
В началото на 90-те години на миналия век в Китай имаше балон на пазара на имоти. И защо тези сгради останаха незавършени? Защото балонът се пръсна, довеждайки някои предприемачи до фалит, защото не са успели да продават и да получат финансиране от банките.
Не е чудно, че хората днес не знаят, че навремето е имало балон или че са забравили. В крайна сметка, секторът на имотите в страната е бил относително нов и е имал малка тежест за икономиката. Официалният правителствен индекс за цените на имотите в 70 града датира едва от 2005 г., затова почти няма начин да се проследят възходът и спадът на пазара на имоти в Китай след възникването на пазара. Освен това китайската икономика тогава не е била толкова важна, колкото днес, затова й се е обръщало по-малко значение.
Фактът обаче е, че е имало голям балон при имотите. В свой документ Джъстин Лин, главен икономист на Световната банка, посочва, че:
През 1992 г. в цялата страна имаше „треска за развитие“ и „треска за имоти“, при която цените на имотите нараснаха рязко, а спекулациите с имоти бяха широко разпространени.
Този период настъпва след обиколките на китайския политик Дън Сяопин на Южен Китай и неговите речи, в които призовава за по-бърз преход към пазарна икономика и по-агресивно икономическо развитие. През следващите две години икономиката прегрява, като през 1994 г. инфлацията достига 27,7% на годишна база.
Силната инфлация се случва заедно с балон на пазара на имоти, основно в крайбрежните градове в Южен Китай. Мащабът на този забравен балон е огромен, макар и да не обхваща цялата страна. Броят на строителните предприемачи в Китай нараства от около 3 хил. в началото на 1992 г. до над 12 хил. само за година. Инвестициите в имоти скачат със 117% през 1992 г. в сравнение с предходната година, а началното жилищно строителство се повишава с 40,4% през 1992 г. До средата на 1993 г. броят на предприемачите достига 20 хил.
Провинция Хайнан, някои градове в Гуандун и Гуанси и други градове по крайбрежието стават най-горещите дестинации за инвестиции в имоти. С огромния приток на инвестиции в имоти в тези райони икономическият ръст се ускорява до невиждан темп. Ръстът на БВП в Хайнан достига 41,5% през 1992 г., доста над повишението в национален мащаб от 14,2% по данни на държавната статистика.
За да се справят с прегряващата икономика и високата инфлация, китайското правителство и централната банка стартират макроикономическа регулация през втората половина на 1993 г., като затягат паричната политика, повишават лихвите и контролират кредитния ръст. Правителството засилва също контрола над пазара на имоти, за да спре спекулантите. В крайна сметка балоните на пазара на имоти в различни градове се пръсват, след като някои предприемачи не успяват да получат финансиране от банките заради затегнатите условия.
Пръсването на балона оставя след себе си голям брой незавършени сгради и безкрайни съдебни битки. Тези проблеми остават нерешени с години. Някои местни власти прибягват до взривяване на недовършени сгради, след като са били изоставени, докато отделни компании днес изглежда инвестират в такива недовършени проекти.
Бумът и последвалото пръсване на балона на пазара на имоти допринася и за увеличаване на лошите заеми в банковия сектор. Пръсването на балоните обаче има малка роля за банковата криза, защото балоните не са във всеки град в Китай, а пазарът на имоти има слабо значение за икономиката тогава.