Защо аристократите земевладелци са опасни за икономиката?

Тези, които не се учат от историята, са обречени да я повтарят. Това се отнася в не по-малка степен за огромната финансова и икономическа криза, в която светът изпадна, пише FT.

И така какво стои зад нея? Отговорът е: Пазарът на имоти, който бе изкуствено надут от многобройните рискови кредити. Хората в САЩ, Великобритания, Испания и Ирландия се превърнаха в трескави спекуланти на земя. Днес токсичните останки от тези спекулации са отровили цялата световна икономика.

Колумнистът на изданието Мартин Ууф описва как през 1984 г. е купил къща в Лондон. Той изчислява, че земята, върху, която тя е изградена, в днешни цени тогава е струвала 100 хил. паунда. Днес нейната стойност е вероятно 10 пъти повече.

„Голяма част от това огромно повишение не е плод на моя труд“, коментира той. „Това е наградата от притежаването на локация, която стана ценна благодарение на усилията на другите, подсилени от рестриктивния градоустройствен режим и благоприятния данъчен режим – данъците върху имотите са ниски, а печалбата (от повишените стойности) не се облага с данъци“.

Така че аз съм всъщност спекулант на земя – мини аристократ в земя, в която присвояването на частните блага на другите от дълго време са най-краткият път към богатството, пише Ууф.

Според него това „присвояване“ на повишената стойност е не само несправедливо, но и има тежки последствия.

На първо място тя създава необходимостта държавата да се финансира чрез облагане с данъци на усилията, находчивостта и далновидността. Облагането на труда и капитала би трябвало да доведат до понижение на тяхното предлагане. Облагането на ресурсите обаче не може да доведе до този резултат, тъй като тяхното предлагане е даденост.

На второ място тази система създава пагубни политически стимули. В един свят, в който хората ползват огромни кредити, за да притежават дадена локация, те са способни на всичко, за да видят как цените на земята се повишават и още повече, за да предпазят цените от спад.

По този начин всички сме свидетели на странен спектакъл: медиите възхваляват покачването на цените на дадено място за живеене – най-базовото от всички „удобства“.

Тези, които са облагодетелствани от това, са нещо повече от спекуланти със земя, те са също и ревностни защитници на всички усилия за изкуствена промяна в цените на пазара.

Специално във Великобритания всички те с радост посрещат идеята за изкуствено създаване на дефицит на земя чрез смешно рестриктивен градоустройсвен режим, пише изданието.

Това е най-същественият модел, чрез който богатството се разпределя от безимотните млади към имотните стари. В своята нова книга британският политик Дейвид Уилетс засяга темата именно за несправедливостта на разпределението на благата сред поколенията. Изкуственият пазар на земя е единствената и най-голяма причина за тези сътресения, пише изданието.

Трето и най-важно: възможността за спекулации със земя е провокирана от и провокира кредитния бум, който така дестабилизира глобалната икономика.

Според автора Фред Харисън този цикъл от кредитния пазар и от пазара на имоти е бил предвидим и всъщност предвиден още преди много години.

Всъщност той описва ситуацията така: купувачите наемат имотите от банките в замяна на хазартен залог, че цените ще се покачват.

Многобройни брокери печелят комисиони от уреждането, пакетирането и разпределението на благата от тези високоспекулативни сделки. Колкото по-дълъг е възходящият тренд (последният на Острова продължи 11 години), толкова те ще станат по-богати и толкова повече ще се надуе кредитният балон.

След това, когато крахът настъпи, тези, които са изтеглили кредити най-скоро, заедно с финансовите институции и данъкоплатците, страдат най-много.

Това не е нищо друго освен една гигантска пирамида – такава, чиито тежки последствия сме виждали и виждаме за пореден път. Според Харисън това е „пагубен начин“ за управление на нашата икономика и пазар.

Според Ууф рентата от общите ресурси трябва да се разпределя в обществото, а не да се натрупва от отделните собственици. Харисън също отбелязва, че „като общност, ние разпределяме обществено нашите самостоятелно спечелени приходи (заплати и др.), докато нашият обществен приход (от земя) се приватизира“.

В крайна сметка каквато и да е нашата позиция към тази схема, явно е, че реалните последствия от нея бяха пагубни. Искаме ли да стартираме веднага нов цикъл от пазара на имоти с подкрепата на кредитно финансиране, веднага щом останките от сегашния бъдат разчистени?

Да се разпредели сред обществото цялата рента от земята означава да се разруши финансовата система и да се заличи капитала на голяма част от обществото. Това е явно невъзможно. Въпреки това, да се разпределя печалбата, доколкото я има, от този момент за в бъдеще – би било много по-осъществимо, пише Ууф.

Това би елиминирало треската за спекулация със земя. Също така това би позволило да се промени данъчното бреме.

Според него, специално за ситуацията в Лондон, всичко това би могло да стане само с малка промяна в градоустройствения план на британската столица. В момента съществува паника само при мисълта от една такава либерализация. Той отбелязва, че всъщност е нужно съвсем малко: едно потенциално разширяване на радиуса на Лондон само с три мили, би допринесло за увеличение в площта на града с 50%.

„Наистина ли това би бил краят на зелените и безценни площи на Англия?“, пита той.

Въпреки това авторът отбелязва, че не вярва, че което и да било правителство би се осмелило на такива смели действия, за да спаси страната от тези пагубни спекулации със земя като най-пряк път към богатството.

Достатъчно лошо е, че резултатът от това са скъпи жилища и неефективни данъци. Още по-лошо е обаче, че тази безразсъдна, спекулативна треска доведе до толкова бедствени сътресения за цялата икономика, пише той.