Арх. Борислав Игнатов е председател на Камарата на архитектите в България (КАБ). Учил и проектирал в България и САЩ, носител на множество награди. Специализирал в сферата на съвременното екологично строителство. С него разговаряме за състоянието на нормативната рамка за строителния сектор в България, необходимостта от промени и прилагането на добрите практики и у нас.
Арх. Игнатов, какво е мнението Ви за последните промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ)? Смятате ли, че е по-добра идея приемането на изцяло ново законодателство, за което настояват браншовите организации и каквото се дискутираше преди няколко години – разделянето на ЗУТ на две части, за устройството на територията и инвестиционния процес?
Тези промени, които в момента се разглеждат, са по инициатива на Министерски съвет още от 2015 г. за намаляване на административната тежест. Това е добра и правилна посока за цялото ни законодателство, не само за ЗУТ. Ние участвахме в работната група към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и заедно с другите камари от сектора постигнахме абсолютно съгласие за това какви промени трябва да се направят, за да може практиката в България да се превърне в европейска и да се премине от т.нар. разрешителен решим на проектите към регистрационен. Ние подготвихме един доклад, който сравняваше нашата практика с тази в четирите най-големи европейски страни. Там има ясни паралели и изводи, както и препоръки.
Разработихме текстове към ЗУТ с предложения, които внесохме за разглеждане. Една част от тях се прие, но по-голямата и съществената не беше приета. Това не е защото тези предложения не са правилни, а защото от Министерството смятат, че трябва повече време, подготовка, допълнителни анализи. Според нас това не е добър подход и смятаме, че наистина няма какво да се чака, след като тази практика вече е възприета и в съседни страни, които не са в Европейския съюз – Сърбия и Македания, и дава много добри резултати. Между първо и второ четене ние смятаме да подготвим допълнителни текстове, които ще внесем за разглеждане.
Какви са предложенията, които Министерството не прие?
На първо място – проектите да не бъдат на разрешителен режим, а регистрационен, т.е. всеки трябва да си носи отговорността в процеса. Цялата отговорност при този режим се носи от проектанта и консултанта на проекта. Така няма да се натоварват и общините и ДНСК с проверяващи функции за всеки проект, тъй като това ги претоварва и е проблем за малките общини, защото те трябва да поддържат компетентен технически персонал. Разрешителният режим, освен че натоварва всички с едни безкрайни, повтаряеми проверки, е лоша практика, защото отнема отговорността от всяко от звената и в крайна сметка при проблем отговорността се размива.
Това е нашето основно предложение – проектите да бъдат подготвени от проектанти с проектантска правоспособност, да бъдат проверявани от консултанти и професионалисти с проектантска правоспособност и след това да бъдат регистрирани в общината. Оттам нататък ако има проблем, тогава се доказва какво е входирано и дали отговаря на нормите. Това би помогнало много на инвестициите в България, защото в момента проектите престояват по институциите понякога два пъти по-дълго, отколкото се реализират, а това ги обезсмисля икономически.
Доколко би било проблем, че в България инвеститорите и консултантите са свързани лица?
Това, че са свързани, не означава, че са безотговорни. Строител, проектант, възложител – това са участниците в един важен и отговорен процес и това, че единият заплаща труда на другия, не го освобождава от отговорност.
Как да се гарантира, че тази отговорност ще се носи?
Основната гаранция, която се дава и в Западна Европа, е базирана на застраховки. Застраховките са за всеки конкретен проект. Ние направихме среща с Асоциацията на застрахователните брокери и анализите на тяхната нормативна база показват, че всички застраховки, които биха покрили такива случаи, съществуват в България. Въпрос на практика е да бъдат приложени, в законодателството на застрахователите няма нужда от никакви промени. Въпросът е, че в ЗУТ това не е регламентирано.
преди 7 години Уста Колю Фичето дали се е регистрирал, нашите строители, които са обиколили цяла Европа дали са се регистрирали? Точно с въваждането на такъв режим след Освобождението, са се затрили задругите на зидарите и леваци като Барбуков, Анжел, разни братя и подобни *** са превзели с "красотите" си строителния бранш! Баси и непросветения народ ни управлява! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Уста Колю Фичето дали се е регистрирал, нашите строители, които са обиколили цяла Европа дали са се регистрирали? Точно с въваждането на такъв режим след Освобождението, са се затрили задругите на зидарите и леваци като Барбуков, Анжел, разни братя и подобни *** са превзели с "красотите" си строителния бранш! Баси и непросветения народ ни управлява! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Бизнесът иска от 2 години законодателен борд, но медиите всячески се борят с буржоазията и частния бизнес отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Необходим е и регистрационен режим на регистрационите режими! отговор Сигнализирай за неуместен коментар