Едно от най-големите оплаквания на наемателите на офиси в световен мащаб е, че собствениците на сградите използват различни системи за измерване на точните наети площи. Отклонението между системите достига 24%, съобщава Wall Street Journal.
Международна коалиция от организации в сектора на имотите, сформирана през миналата година, се надява, че ще успее да промени това. Младата организация планира съвсем скоро – през юни, да представи глобална система за измерване на офис пазара.
„Сегашната ситуация със стандартите е напълно неприемлива“, коментира Кен Крайтън, който председателства борда на директорите на международната коалиция.
Дали обаче собствениците на бизнес сгради ще възприемат международния стандарт – това предстои да се види. Коалицията няма правомощията да изисква задължително възприемане на новите стандарти и много собственици ще продължат да прилагат старата система. Това означава милиони долари да „изтекат“ под формата на прекомерни наеми.
За някои собственици новата система би означавала спад на отдаваемата площ и загуба на стойност. „Съществува риск някои компании да са заложили в балансите си стойности, които всъщност не са адекватни и сградите им да струват много по-малко от гледна точка на единната международна система“, коментира Скот МакМилън, който оглавява звеното за имоти на Международния валутен фонд (МВФ).
За много хора този дебат може би изглежда изненадващ, тъй като в крайна сметка и за собствениците на имоти важат всепризнатите закони на физиката. Само че собствениците използват различни системи за оценка на отдаваемата площ и това се отразява на наемите, които се изчисляват на базата на кв. м площ.
Например, ако наемете пространство с площ от 1000 хил. кв. м, вероятно някои собственици ще поискат наем за точно такава площ. Други обаче ще включат в цената зали, лобита, санитарни възли и други общи пространства в сградата. Освен това при изчисленията има разлика и според това от коя страна на външната стена започва измерването. В по-екстремните случаи наетите площи са определени на базата на измерване, което започва от края на водоливниците.
В някои градове, където търсенето е силно, а предлагането – ограничено, като например Ню Йорк, през последните години собствениците на бизнес сгради засилиха влиянието на факторите, които ощетяват наемателите при определянето на площите. Ето и един пример – през 1979 г. сградата на Pan Am в мегаполиса е била обявена с площ от малко над 223 хил. кв. м, докато днес същата сграда, в която вече се помещава MetLife, е с площ от близо 279 хил. кв. м.
Членовете на международната коалиция очакват, че международният стандарт ще се приеме противоречиво. Остава открит и въпросът с възприемането му, тъй като това е доброволно. Не е ясно колко от собствениците на бизнес сгради ще се съгласят да го прилагат, особено ако се окаже, че ще се наложи да претърпят загуби заради новата система.
Натискът на наемателите за единен стандарт за оценка на площите обаче нараства. Някои правителствени агенции вече подкрепиха бизнеса, като заявиха, че ще задължат собствениците да приемат тези стандарти.
преди 10 години отдваш-без общи части.продаваш-включваш и общи части.външните стени влизат в квадратурата, граничните-по осевата линия.......и децата ги знаят тия неща!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Много хубава статия, ама нали това е проста аритметика.Е някои хора включват и различни неползвани квадратури, но в крайна сметка това е проста математика . Не може да има хиляди стандарти с 24% разлика. Това са измами. отговор Сигнализирай за неуместен коментар