Американските банки и жилищни компании се готвят за проблеми с документацията и забавяния на фона на влизането в сила на сериозни реформи в ипотечния сектор тази седмица, пише Ройтерс.
Експертите обаче твърдят, че опасенията, че промените ще нанесат удар върху възстановяването на жилищния сектор, няма да се оправдаят.
От днес кредиторите трябва да са подготвени да проверяват дали клиентите им могат да погасяват жилищните си кредити според правилата, изготвени от Бюрото за финансова защита на потребителите, чието въвеждане е част от изискванията на закона Дод-Франк. Банките ще трябва да вземат предвид списък с условия за финансовото състояние на кредитополучателя, включително доходи, съществуващи дългове и кредитна история.
Целта на реформата е да се предотврати евентуално повторение на финансовата криза от 2007-2009 г., когато върху милиони жилища бе наложена възбрана - в много случаи поради факта, че са отпускани кредити, които хората не могат да си позволят.
При първоначалното представяне на реформата тя изплаши банките и някои правозащитници, които заявиха, че строгата ѝ интерпретация може да принуди кредиторите да отпускат заеми само на хора с безупречна кредитна история, което би могло да изкара от релси крехкото възстановяване на жилищния сектор. С времето регулаторните органи смекчиха правилата в отговор на тези опасения.
Въпреки това през последната година банките трескаво актуализираха технологиите си, писаха нови процедури за отпускане на кредити и обучаваха служители, за да отговорят на изискванията. Експерти предупреждават, че е възможно през следващите седмици да има затруднения за клиентите, включително по-дълъг период на одобрение на ипотеките и проблеми с документите.
Според Стан Хъмфрис, главен икономист от Zillow, правилата няма да имат кой знае какъв ефект върху по-широкия жилищен пазар, защото регулаторите са предвидили изключение за най-масовите заеми, известни като "квалифицирани" ипотеки.
Правилото за способността за погасяване предизвикваше най-голям страх от всички промени, тъй като, ако върху жилището на даден кредитополучател бъде наложена възбрана, той може да излезе с твърдението, че банката му е знаела, че той не може да си позволи заема.