Функционалното групиране на плажовете в зависимост от местоположението им пак е сред ключовите предложения за промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Поправките са внесени за обсъждане от председателя на парламентарната комисия по регионална политика Димчо Михалевски и група депутати от "Коалиция за България".
Депутатите предлагат плажовете да се групират в зависимост от това дали попадат в национални курорти, курортни комплекси, ваканционни, вилни и туристически селища, населени места, къмпинги и вилни зони или са извън урбанизирани територии.
Съгласно местоположението им, степента на урбанизация на прилежащите територии, прилежащата туристическа инфраструктура и изградената техническа инфраструктура, осигуряваща достъп до морския плаж, се предлага да се определят и задължителните дейности на плажовете, редът за осъществяването им, както и концесионните такси и наемите, посочва се в законопроекта.
Предлага се, ако законът бъде приет, да се променят всички договори за концесия и наем, а не само новоскслючените.
Предложението за категоризация на плажовете в зависимост от местоположението им се обсъждаше и от предишното правителство. Заради идеята за плажове, предлагащи луксозни услуги, както и плажове "all inclusive" пред луксозните хотели обаче се засилиха опасенията, че се прави опит за разделяне на крайбрежната ивица за бедни и богати и тогавашните управляващи се отказаха от нея.
Миналата година също се обсъждаха законови поправки, с които да се въведе функционално групиране на плажните ивици, но дискусиите така и не се материализираха в законови текстове.
Депутатите предлагат още в 100-метровата ивица от морето да може да се слагат преместваеми обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности, ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели, а максималната височина на обектите е 3,6 м. В сегашния закон това е забранено, с изключение на пейки, спирки и друга подобна инфраструктура. Подобни са изискванията и за преместваемите обекти в зона Б.
Схемите за преместваемите обекти трябва да бъдат готови най-малко 3 месеца след влизането в сила на закона, ако промените в него бъдат приети, предлагат депутатите. Обектите, които не отговарят на изискванията, трябва да бъдат премахнати в шестмесечен срок, предвиждат текстовете.
Предлага се също така допустимата площ на преместваемите обекти да се изчислява на базата на общата площ на плажовете, а не на активната им площ, което удовлетворява исканията на концесионерите, тъй като ще могат да разполагат повече търговски обекти по ивиците. Сега площта на тези обекти не може да надвишава 2% от активната площ на плажа.
С предложенията да промени се дава възможност на концесионерите и наемателите да намалят частта от плажа на разположение за свободно плажуващи - предлага се тя да е между 30 и 50%, в зависимост от категорията на плажа. В сегашните разпоредби е предвидено за свободно плажуващи да е отредена поне половината от площта на плажовете.
Предвижда се и поправка в определението за „пясъчни дюни“ - в сегашния ЗУЧК е посочено, че това са „образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра“, докато депутатите предлагат в закона да се впише, че образуванията са в „резултат от взаимодействието на море, суша и вятър“.
Управляващите имат спорове с Българската академия на науките (БАН), според която върху 98% от българските плажове има или се зараждат дюни. Заради становището на учените се бавят и специализираните карти на плажовете, в които трябва да се отразят дюните, които са защитени обекти, за да се избегне застрояване върху тях.