Анна Ризова: Скоро правителството ще трябва да мисли нов антикризисен план

Анна Ризова-Клег е управляващ партньор на офиса на DLA Piper в България, която предоставя правни услуги в сектора на дяловите инвестиции (Private Equity). Преди това е работила като правен консултант по програмата за модернизация на Атомна електроцентрала "Козлодуй“. През 2002 г. става главен юрисконсулт на първия мобилен оператор в България - „Мобиком“, след което е ръководител на отдела за европейско и конкурентно право в БТК.

През 2005 година се завръща към частната практика и става част от CMS Cameron McKenna, където има водеща роля в редица сделки по сливания и придобивания.

Разговаряме с Анна Ризова по повод мерките, които правителството на България взима в борбата с кризата и тяхното въздействие върху бизнес климата у нас.

- Като представители на огромно адвокатско дружество как оценявате развитието на икономическата ситуация през последните месеци?

От данните, с които разполагаме, и разговорите, които сме провели, става ясно, че постепенно икономиката в западните държави започва да се стабилизира. Това обаче за съжаление не може да се каже за България, където кризата тепърва започва да проявява истинския си характер. Необходими са категорични и ясни мерки за подпомагане на икономиката.

- Правителството все пак изготви пакет от антикризисни мерки. Как гледате на тях?

Този пакет е едно добро начало, но има нужда от очертаването на ясни стъпки и в по-дългосрочен план. Той е замислен така, че да закърпи проблеми и дупки на бюджета – дотук добре. Кои са мерките обаче, които ще стимулират бизнес активността или ще подкрепят частния сектор?

От целия пакет от мерки се вижда ясният стремеж да се намерят едни пари, които обаче нито е сигурно, че ще бъдат намерени, нито е ясно как ще бъдат похарчени.

- Означава ли това, че действията на правителството не допринасят за преодоляването на кризата и очаквате ли скоро нови антикризисни мерки?

До нов пакет със сигурност ще се стигне. Тогава ще бъдат обсъждани далеч по-кардинални и мащабни промени в данъчното законодателство, защото може да се окаже, че е загубено прекалено много време в разговори и недостатъчни действия.

В същото време чуждите инвеститори следят внимателно какво се случва тук и доверието им започва да изчезва. За съжаление е факт, че България като че ли остана леко в страни на картата на чуждите инвеститори. Т.е. нужно е отново да бъде спечелено загубеното по една или друга причина доверие. А за да стане това е нужно на първо място ясно заявена визия за икономическото развитие, стабилност и последователност. Оказва се, че около нас има достатъчно други дестинации, предлагащи инвестиционни възможности.

Да не забравяме и че събуждащата се от рецесия Западна Европа е доста привлекателна възможност в момента.

- До каква степен на имиджа на страната се отразяват непрестанните разговори за промени, промяната на вижданията на правителството, предлагането и отхвърлянето на идеи за реформи?

До голяма. Ситуацията в световен мащаб в момента ни поставя под особено наблюдение. Под лупа сме. Със сигурност нито едно движение не остава незабелязано и е възможно капиталите да започнат да ни заобикалят. Ако вземем за пример други страни от региона – Унгария и Румъния например, инвеститорите започват да се връщат там. За това има една основна причина – готовността на администрацията да им сътрудничи, а не да им пречи.

- Много критики се отправят към съдебната система у нас. Вие като юрист как гледате по този въпрос?

В голяма степен критиките са основателни, тъй като у нас масово не се спазват срокове, има различни режими, при които се прилагат едни и същи норми, а това е доста объркващо за чуждите инвеститори. Необходимо е да започнем да прилагаме нормативната рамка адекватно, последователно и при еднакви критерии.

По много показатели нормативната база у нас превъзхожда тази в Унгария и Румъния например, но за разлика от нас, те прилагат правилата си и оказват подкрепа на чуждестранните инвеститори.

- В този контекст какво отражение очаквате да даде промяната в ГПК, която не позволява вече да се събират парични вземания по съдебен път от общините?

Тази промяна е изключително важна и показателна за начина, по който правителството се опитва да гради доверие. Подобна неприкосновеност на общините е не само недопустима, а и изключително неоснователна. Това ще доведе до сериозен спад на желанието за сътрудничество с общините – по проекти за публично-частни партньорства, обществени поръчки или предоставяне на услуги.

Просто няма смисъл да се влиза в отношения със страна по договора, която е недосегаема и то в случай, когато самата тя се явява неизправна страна по даден договор.

- Води ли всичко това до пренебрегване на страната ни като дестинация за инвестиции?

Вече имаме сигнали за това. Интересът на доста инвеститори към България се изчерпва само на ниво първоначална информация, доста други забавят инвестиционните си намерения, ограничават плановете си за навлизане на пазара, а има и такива, които са готови да си тръгнат от страната.

- Какво тогава трябва да се направи според Вас?

Необходимо е правителството да насочи лека-полека усилията си към подпомагане на реалния бизнес успоредно с решаването на бюджетните проблеми. Причината е, че бюджетът ще бъде запълнен временно, след което могат да последват нови проблеми и тогава ще трябват нови мерки.

В същото време бизнесът се бори сам с тежката криза и ще затъва все повече. Това прави наложителна намесата на държавата – има достатъчно механизми за това, както се вижда от действията на доста от страните в Европа. Не е казано, че трябва да се наливат пари, помощта за икономиката може да дойде чрез нормативни промени и подобряване на административния капацитет на държавата за работата й с частния сектор.