Рош България: НЗОК не трябва да плаща за лекарствата до 1-2 лв.

Д-р Мария Трифонова е генерален мениджър на Рош България ЕООД. Завършила е медицина през 1987 г., работи като асистент в Катедра „Фармакология и токсикология” към Медицинска академия, София. През 1991 г. е стипендиант в болница „Сейнт Мери”, Лондон. Започва работа в представителството на фирма “Фармиталия Карло Ерба”  през 1994 г., а по-късно след обединението с американската компания „Ъпджон”  застава начело на новата корпорация „Фармация Ъпджон” за България. През 2003 г., след като „Фармация Ъпджон” бива закупена от Пфайзер, д-р Трифонова оглавява представителството на Пфайзер за България. От 2006 г. заема длъжността на генерален мениджър в Рош България. 

Във връзка с многото предложения за оптимизиране на здравната система, разговаряме с г-жа Мария Трифонова, генерален мениджър на Рош България ЕООД.

- Г-жо Трифонова, имате ли забавени плащания от държавата?

Да, имаме забавени плащания от държавата за около 11 милиона лева. Създава се проблем, понеже в ситуация на финансова криза не можем да поемаме риск за отложени плащания без банкови гаранции. Дистрибуторите не са в състояние да бъдат буфер между производителите и аптеките, респективно здравната каса.

- Достатъчни ли са публичните средства в България за лекарства?

Ако гледаме обективно, би трябвало да коментираме цифрите – в България за здравеопазване се отделят 4,2% от БВП. В Европа този процент е от порядъка на 10-11%, а в САЩ е 18%. Например ако публичните пари у нас са средно по 39 лв. на човек за домашно лечение, то във Франция например тази сума е 302 евро. В Полша тази сума е 42 евро или почти два пъти повече, отколкото у нас.

- Как гледате на идеята НЗОК да не плаща евтините лекарства, които са около 1/3 от разходите й?

За хапчета, които струват примерно 54 ст., касата дава 1 лв. на аптеката за обработка на рецептата, освен това паричните преводи се правят по банков път и също струват около 1 лв., а и пациентът плаща такса от 2,4 лв., за да му изпишат препарата.

Гледам положително на тази идея, тъй като лекарство с цена до 1-2 лева е нещо, което всеки може да си позволи. Възниква обаче въпросът какво се случва с пациенти, които се лекуват с много на брой лекарства за една диагноза. В тези случаи според мен най-вероятно става дума за презастраховане от страна на лекарите, което несъмнено е против правилата на добрата клинична практика. Би трябвало да се търси най-висока ефективност с най-подходящата терапия за всеки отделен пациент.

- Как ще се отрази евентуално доплащане на здравните услуги и лекарства от 10% върху пазара, ще намалее ли той?

Когато тези 10% доплащане касаят медикамент с цена от 10 до 20 лева, това е нещо положително, защото ще повиши съпричастността на пациентите и контрола върху изписването. Всеки би подходил много отговорно към своето здраве, след като сам допринася за него. Когато обаче тези 10% се отнесат към курс от 50-100 лева всеки месец, а и повече, това вече не е приложимо. В този случай също може да се приложат ограничителни мерки, но те да са по-скоро чрез отговорен подход при изписването на дадена терапия.

- Как ще се отрази на дейността ви евентуално стартиране на частни здравноосигурителни фондове?

Винаги съм била на мнение, че монополът не е полезен нито за индустрията, нито за пациентите, нито за лекарите. Естествено, всички сериозни здравноосигурителни фондове само могат да подобрят средата. Политиката на Рош България няма да е по-различна. Ще продължим да се фокусираме върху стратегическите ни лекарства в области като онкология, вирусология, анемия, ревматоиден артрит, остеопороза. Както досега, ще разчитаме на максимално сътрудничество с всички здравни институции, тъй като според нас това ще доведе до осигуряване на най-съвременни и достъпни лекарства за по-голям брой пациенти.

- Как се отрази финансовата криза на пазара на лекарства в България?

Кризата засегна, разбира се, и пазара на лекарства, макар и в по-малка степен, отколкото други браншове. По мое мнение 2010 година ще бъде много трудна за фармацевтичния бранш, тъй като кризата засегна другите сектори почти една година по-рано. Причината за това е, че когато доходите на едно семейство намаляват, то би се ограничило в своите разходи по отношение на облекло, почивки, но ще се стреми по всякакъв начин да запази средствата, необходими за лечение. В същото време обаче, в момента по данни на IMS, пазара на мултивитамини е с отрицателен ръст спрямо 2009 година. Спадът на лидера в този сегмент е с 26% в опаковки и с 14% в лева. Това означава, че кризата е засегнала вече и младите хора в активна възраст.

- Има ли някакви разлики между типовете лекарства, които се ползват в България, и тези в чужбина?

Да, определено има разлика и тя се определя от средствата, които се отделят от здравната каса и МЗ за определени групи лекарства и заболявания. Например за лечение на ревматоиден артрит в България се доплащат поне 25% от цената на съвременните биологични лекарства. Това означава всеки пациент да отделя между 600 и 1200 лева месечно, което е твърде голяма сума. А ревматоидният артрит е тежко, инвалидизиращо заболяване, което означава, че би трябвало държавата да поема 100% от разходите за лечение. Така ще бъдат спестени пари от загубата на трудоспособност и други непреки разходи (например болнични на хората, които се грижат за пациента с ревматоиден артрит).

В България се върви в тази посока, но трудностите са много и няма как изведнъж всичко да се промени. Ако говорим за практиката на лекарите обаче смятам, че те имат познания и желание да използват най-добрите европейски практики и най-модерна терапия, но за съжаление това трудно се случва поради обективната ситуация в страната.

- Каква печалба и продажби реализирахте през 2009 г. в Рош България?

За миналата година регистрирахме продажби от 74,3 милиона лева. Печалбата ни след данъци е 5,3 милиона лева. Основният дял на продажбите се дължи на търсенето на стратегическите ни лекарства – за лечение на рак, анемия, хепатит, остеопороза, грип. Те съставляват 85% от общите ни продажби за миналата година.

Лидерската позиция на Рош в онкологията идва от широкото приложение на лекарствата ни за лечение на най-разпространените видове тумори като рак на гърдата, рак на дебелото и правото черво, рак на белите дробове, рак на бъбреците, нехочкинов лимфом и хронична лимфоцитна левкемия.

Онкологията ще продължи да бъде водеща за Рош България и в близките години, като ще разчитаме на нови области на приложение на лекарствата (рак на стомаха, рака на простатата) и нови лекарства (за лечение на меланома), за да осигурим по-дълъг и качествен живот на пациентите.

- Как успяхте да реализирате 41,4% ръст на фармацевтичния пазар у нас през 2009 г.?

Общите нетни приходи от продажби на стоки на „Рош България” ЕООД за 2009 г. възлизат на 74,3 млн. лева, което представлява ръст от цели 41,4% спрямо отчетените в края на 2008 г. приходи от продажби на стоки в размер 52,6 млн. лева. Този ръст надвишава близо четири пъти темпа на развитие на целия български фармацевтичен пазар за същия период, който по данни на IMS е 10,8%.

Така, според IMS, благодарение на повече от убедителното си представяне, в края на 2009 г. „Рош България” се затвърждава на трето място сред всички компании с общ пазарен дял от 6,5% в лева от целия фармацевтичен пазар (включващ лекарства с и без лекарско предписание) и бележи ръст спрямо края на предходната 2008 г., когато пазарният дял на дружеството е възлизал на 5%.

При анализ на сегмента от фармацевтичния пазар, включващ само продуктите с лекарско предписание (Rx), където основно са насочени усилията и инвестициите ни, резултатите са още по-впечатляващи. В този сегмент „Рош България” за втора поредна година е абсолютен лидер с пазарен дял от 7,8% в лева.

Тази позиция се дължи от една страна на нашите медикаменти – те дават категорични ползи и на пациентите, и на лекарите в борбата със значими болести като рак, хепатит, анемия, грип. От друга страна екипът на Рош България, който ръководя, е много мотивиран и амбициозен. Съчетанието на тези фактори неминуемо води до успех и цифрите го доказват.

- Какви са предизвикателствата пред вас за 2010 г.?

През 2010 година сме заложили ръст на продажбите значително по-голям от този на пазара, като очакван ръст на пазара предвиждаме да е в рамките на 2-3%. Това е в унисон и с очакванията на компанията на световно ниво – ръстът на Рош да е два пъти по-голям от ръста на пазара. Основно предизвикателство ще бъде и новото ни лекарство за ревматоиден артрит. В тази област има много голяма нужда от истински напредък по отношение постигане на контрол на заболяването, но и средствата, отделяни за биологични лекарства, са твърде малко.

- Как ще се справите с все по-големия натиск за контрол върху разходите за лекарства и в частност върху цените им?

Това е тенденцията в световен мащаб, която се дължи на обективни фактори като застаряване на населението и съответно по-високи разходи за здравеопазване, а от друга страна и на това, че всеки пациент иска да му се приложи най-добрата терапия. Рош формулира стратегията си, като се фокусира върху пациентите и техните незадоволени медицински нужди. Това значи, че ще продължим да предлагаме лекарства за заболявания, където все още няма достатъчно ефикасни терапии, като например меланома, метаболитни заболявания, болести на централната нервна система и други.

Създаването на такива лекарства е един много сложен, скъп и рискован процес. За това свидетелстват и цифрите – през 1996 година са открити 53 нови молекули, за което са били вложени 17 милиарда долара; през 2008 година са открити едва 24 нови молекули с инвестиции от 50 милиарда долара. През 2007 година разработването на ново лекарство струва над 1 милиард eвро. От 10 хил. изследвани съставки само една или две от тях се очаква да стигнат до лекарите и пациентите като ново лекарство, и това става след 12-13 години усилена работа по проучването на евентуалното кандидат-лекарство. От тези няколко лекарства, само едно от всеки 5 ще възвърне парите, които са инвестирани за неговата разработка, преди да му изтече патента. Това обяснява защо иновативните лекарства имат такива цени.

Обаче ние винаги търсим начини да намираме тези групи пациенти, при които лекарствата ни ще имат най-добър ефект и вярваме, че по този начин контролът върху средствата за здравеопазване е най-ефективен. Освен това винаги се стремим нашите дейности да водят и до оптимизиране на разходите за здравеопазване на страната.

Фармацевтичната индустрия в световен мащаб съставлява 19,2% от инвестициите в развойна дейност и инвестира средно 16,2% от нетните си продажби в развойна дейност – повече от всеки друг сектор на икономиката (технологичен хардуер – 8,5%; автомобилна индустрия и резервни части – 4,2%; софтуер и компютърни услуги – 9,7%; електронно и електрическо оборудване – 4,1%; химическа индустрия 2,8%; отбрана и авиация – 4,4%).