Европейската икономика в търсене на баланс през 2010

Международните финансови институции, кредиторите и правителствата ще поставят фокуса върху търсенето на баланс между продължаване на подкрепата си за икономиката в Европа и постепенното оттегляне на нетрадиционните валутни и финансови мерки, смята директорът на европейския отдел на Международния валутен фонд (МВФ) Марек Белка.

Според него европейските икономики ще се възстановят от глобалната рецесия с различна бързина през 2010 г., а пазарите на труда ще започнат да растат бавно и с несигурни темпове.

Белка подчертава, че съществува значително разграничение в степента, в която страните в Европа са били поразени от кризата. Тя се определя не толкова от географското разделение „изток-запад“, колкото от отвореността на техните икономики и качеството на политическите институции. В зависимост от това ще се обуславят и различните темпове и отправни точки на възстановяването.

„Намираме се на пътя към възстановяването, но то не е устойчиво, въпреки че определено ситуацията се подобрява“, коментира той в интервю за специализирано списание, издавано от фонда. „За мен е интересно, че пазарите са много по-обнадеждени относно краткосркочните изгледи за Европа, отколкото сме ние. Тук в МВФ ние гледаме структурата на възстановяването и виждаме както силите, които ще движат възстановяването, така и силите, които може да го задържат. Така че това ще бъде интересна година и много ще зависи от избора на икономическа политика“, добавя Белка.

Банкова система

Той коментира, че банковият сектор в Европа все още не е в толкова добра форма, колкото от МВФ биха искали да видят. Въпреки това именно сега е моментът да се премине от мерки, насочени към предотвратяване на катастрофата, към такива, които са специфични за отделните институции, пряко свързани с конкретните проблеми.

Според него банките ще трябва да увеличат своята капиталова база и това трябва да стане сравнително по-скоро, тъй като в момента капитал може да се осигури по-евтино.

„Намираме се в ситуацията, в която банките използват безпрецедентните валутни облекчения, които им се предоставят, като огромна субсидия, отпусната от обществеността. Но нека сме наясно: Именно данъкоплатецът е този, който изгражда отново финансовата система. Настоящите възможности за печалби няма да траят вечно“, казва той.

Националните правителства трябва да гарантират, че банките имат достатъчно капитал, за да се справят със загубите от кредитите, като наред с това са в състояние да отпускат кредити. От по-нестабилните банки пък трябва да се изиска да привлекат капитали и да се преструктурират.

Курс на подкрепа

Според него безработицата, която е „изоставащ индикатор“ и следва икономическата активност, няма да се подобри преди втората половина на 2010 и началото на 2011 г. Въпреки това той отбелязва, че ситуацията в това отношение е много различна в отделните страни и това се дължи отчасти на различната реакция на кризата, и отчасти на различната структура на отделните икономики.

Марек Белка съветва политиците, като цяло, да се придържат към курса на подкрепа за икономиката, тъй като все още не се знае колко устойчиви са процесите на възстановяване.

„Като, и когато, ситуацията го позволява, 2011 г. ще бъде годината за стартиране на фискална консолидация и тук ние твърдо подкрепяме подхода на Европейската комисия“, казва той. „Разбира се някои държави трябва да действат по-бързо. Гърция, Ирландия и Испания например не могат да си позволят да чакат, но повечето от тях вече правят това, което е необходимо. Няколко страни на изток – Сърбия, Украйна, Румъния и Унгария – вече започнаха процеса на консолидация.“

Той коментира, че на моменти регулациите може да изглеждат като бреме, но ако тези мерки помагат да се предотвратят кризата, то тогава това е „бреме, което си струва да се поеме“.

Четири фактора

Според Белка съществуват четири решаващи фактора, които са допринесли за това коя страна е била засегната в по-голяма степен от рецесията и, коя е избегнала по-големи последствия. Това са структурни характеристики на икономиката, качеството на макроикономическите политики, които различните страни следват, качеството на институциите и режимът на валутните курсове. Сред ключовите институции, които играят съществена роля в такива периоди, са регулаторните органи за финансов надзор.

По време на криза в по-добро положение се намират страни със сравнително голяма икономика и диверсифицирана производствена база – като Полша, чиято икономика представлява 40% от тази на региона, казва той.

Наред с това, като фактори спомогнали за утежняването на ситуацията след кризата в някои страни в сравнение с други, той спосочва вътрешните дисбаланси в някои държави – главно балон на пазара на имоти и на капиталовите пазари.

„Когато настъпи кризата тези балони се спукаха и икономиките бяха засегнати не само от спад в търговията, но също и от потъващи пазари на имоти. Ирландия и Испания са два добри примера“, казва той.

Друга категория страни са такива като Гърция, която имаше фискални затруднения и преди кризата, но не бе засегната толкова сериозно по отношение на ръст. Спадът при нея за 2009 г. бе едва 1,5% в сравнение с 5% в Германия.

„Е, несъмнено тези данни не разкриват цялата история. Сега Гърция трябва да предприеме много болезнена фискална реформа, но това всъщност не се дължи на кризата“, обяснява Белка. Той смята, че кризата само е извадила на повърхността проблеми, които са назрявали в продължение на десетилетия в Гърция.

„Може да видим подобни проблеми да се проявяват и в други части на Европа“, предвижда той.

Уроците

Според него икономиките може би ще могат да се върнат към ръстовете си от периода преди кризата, но има много редки случаи, в които дадена икономика е успяла да компенсира пропуснатите ползи, които не е съумяла да реализира по време на криза.

Белка е на мнение, че в „добри времена“, когато икономиката расте, страните и политиците трябва да се „осигуряват“ за по-лоши времена. И в това той не включва единствено натрупването на финансови резерви, но също и изграждане на институции, които могат да устоят на евентуална криза.

Въпреки многото уроци, които сме научили относно рисковете на финансовите пазари обаче, някои уроци може би ще останат ненаучени.

„Политиците съумяха толкова ефективно да предотвратят истинската катастрофа, че някои хора може просто да забравят какво всъщност се случи“, казва в заключение Белка.