Виктор Папазов: Държавата е играла по-скоро негативна роля за БФБ-София

Държавата е играла по-скоро негативна роля за БФБ-София, която е създадена през 1991 г. като частно дружество, но държавата влезе насилствено през 1997 г. Това заявява Виктор Папазов, председател на Съвета на директорите на БФБ-София в Коментари на Investor.bg, в отговор на блогъра Nedyalko в Blog.bg.

"Има две други ключови институции - Централен депозитар и Комисия за финансов надзор. Защо никъде не коментирате тяхната роля за състоянието на пазара в момента? Очевидно и те имат съществена роля и значение за успеха или неуспеха на пазара? Хайде сега поставете се на мястото на водеща чуждестранна банка, която за да търгува на един пазар, има ясни и стриктни правила и изисквания към депозитарната и клиринговите институции на този пазар? Какво е виновна Борсата, ако депозитарната и клирингова институция на отговарят на тези изисквания? Но е най-лесно да се плюе Борсата, в частност нейното ръководство", заявява Папазов.

Генезисът на проблемите за капиталовия пазар, генерирани в Централен депозитар, беше обяснен през миналата седмица в интервю на изпълнителния директор на БФБ-София Иван Такев.

Той обясни, че всички значими финансови институции са свикнали да търгуват с един клик на мишката, без да се интересуват по-нататък от мястото на сетълмент, просто защото то не ги интересува – в общия случай това е един от многото депозитари, с които те работят, като не е задължително това да е този по произход на емитента. Обяснимо е обаче една чуждестранна банка да не иска да търгува в България, ако трябва след това да изпрати съответните сетълмент-инструкции към Централен депозитар. В този случай тя просто няма да сключи сделката, независимо че инвестицията в резултат на нея може да бъде печеливша.

В този смисъл, според Такев, следващата технологична стъпка трябва да бъде съвместна на Централен депозитар и БФБ, като двете институции се свържат с чужди депозитари и борси.

Повод за коментара на Виктор Папазов, е постинг в блога на Nedlyako, в който той съобщава, че "Финансовият министър Дянков му е казал "Разговаряме с голям инвеститор за БФБ-София", като анализът на блогъра е какво би донесъл той и дали цената за държавния дял в БФБ би била добра.

Публикуваме мнението на Nedlyalko и отговора на Виктор Папазов на този анализ.

Разговаряме с голям инвеститор за БФБ (постинг на Nedyalko в Blog.bg)

Това беше отговорът на въпроса ми към г-н Дянков дали има, изготвя ли се стратегия за развититето на БФБ през следващите години? (успях да го задам на една среща с обществеността с г-н министъра преди около 2 месеца)
Останах озадачен. Та какво би могъл да направи този голям инвеститор???

Как би разрешил проблемите на БФБ и на капиталовия ни пазар?
Да листне дъщерните си компании на БФБ, да листне някоя голяма европейска компания на БФБ?
Да покани нови инвеститори да вложат средства?
Да накара сегашните компании да раздават дивидент, а държавата да листва дружествата си на БФБ, да активизира инвестиционната общественост... или да прибира печалби от едно печелившо начинание.

А основните проблеми на БФБ са ясни отдавна :

Липса на ликвидност - компаниите са малки за големите инвеститори, с малък фрий флоут, като повечето не раздават дивидент, имат мажоритарен собственик и не могат да бъдат изкупени от по-голяма компания при поява на благоприятна цена - през март тази година на БФБ имаше доста компании, чиито пазарна стойност беше под стойността на оснвния им капитал, като те бяха печеливши и с добра ликвидност.

Малко на брой компании като цяло, които да отразяват икономическата действителност в страната, още по-малко големи, утвърдени и печеливши компании, които имат желание и могат да наберат средства за финансиране на растежа си през БФБ.

Нежеланието на институционалните инвеститри да влагат средства в България, поради точно тази ниска ликвидност, а точно те управляват средствата на индивидуалните.

Пасивност от страна на ръководството на борсата: за последните години единственото, което направи е да организира срещи с компании, които имат желание да се листнат на БФБ, и въвеждането на XETRA разбира се, която така и не свърши кой знае каква работа за подобряване на ликвидността.

Държавата като основен акционер в лицето на министерството и министъра на финансите забрави за БФБ и капиталовия ни пазар след приватизацията на БТК. Сривът на борсата през март тази година почти не направи впечатление сред властимащите.

Инвестиционните посредници и БАЛИП спряха да генерират идеи за развитие на БФБ, както и като че ли спряха и да комуникират с правителството и ръководството на Борсата.

Логичен е и отливът от инвеститори и сривът на БФБ, който беше един от най-големите в световен мащаб (въпреки че печелеха добре, нашите компании се обезцениха толкова, като че ли са изправени пред фалит).

Решения на проблемите има, но на дали всички те са по силите на един евентуален нов собственик:

Първо държавата трябва да започне да върши своята работа като собственик и да изработи цялостна стратегия за развитие на БФБ и капиталовия ни пазар. В нея трябва да се опише точно: кога, как и кои държавни предприятия ще се направят публични. Има много компании освен тези в Български Енергиен Холдинг (добре, че министър Трайков инвестира на БФБ, че предложи компании от неговото министерство да се листнат), които биха били добра инвестиция. Може да се помисли в тази посока при наличие на толкова много държавни компании монополисти – БДЖ, Български пощи и т.н. те да станат публични в определен бъдещ момент, след преструктуриране и превръщането им в по-печеливши. Това би разрешило до определена степен проблема с липсата на големи компании, както и би повишило доверието към тях. Много инвеститори биха инвестирали в дружество монополист със сигурна печалби, ежегодно раздаващо дивидент. Държавата и ръководството на БФБ трябва да търсят активен диалог с инвестиционната общественост, както и обратното.

Смяна на ръководството на БФБ, като се включат в управлението хора от инвестиционните среди доказани и с опит, които да генерират и реализират нови идеи, да подобрят комуникацията с държавата, инвеститорите(индивидуални и институционални), с компаниите желаещи да бъдат листнати на БФБ.

Законови промени, които биха позволили и стимулирали големите български институционални инвеститори да влагат повече средства в български компании и проекти финансирани през БФБ.

Тези и други решения на проблема има, но трябва да бъдат търсени. Най-лесно е да се продаде борсата, а после да не стане като с БТК, продадена на ниска цена от държавата, след което "преструктурирана", препродадена и източена неколкократно (последно AIG си раздадоха дивидент 400 млн. лв. по-голям от печалбата на компанията и я принудиха да тегли кредити, за да финансира текущата си дейност.).

От чисто финансова гледна точка продажбата на БФБ в момента би била неизгодна за България. Приходите на БФБ са доста под потенциала й. Всеки бъдещ собственик би предложил цена на база на приходите и печалбата, като при сегашните на дали ще платят добра цена.

Затова според мен първо трябва да се мисли и работи в посока БФБ да стане по-работеща и по-печеливша, да се развие капиталовия пазар в България, а после да се мисли за продажба и превръщането на БФБ в регионален лидер и т.н. Инвеститори винаги ще има, особено ако има добра печалба.

Отговор на Виктор Папазов, Председател на СД на БФБ-София:

Уважаеми Недялко,

Прочетох с интерес публикувания от Вас блог и разсъжденията Ви относно състоянието на Българската Фондова Борса.

Обикновено не реагирам и не пиша по форуми, но напоследък кой ли не се упражнява в красноречие, остроумие и експертност на гърба на Борсата, та реших и аз да взема отношение и да се опитам да дам една друга гледна точка, която поради младост или неинформираност, може би не Ви е идвала наум. Предварително се извинявам, ако тук-там съм малко емоционален, но то е естествено, тъй като става въпрос за плода на 19-годишния ми труд, а и не само моя, но и на много други хора. Чудя се откъде да започна и, тъй като и Вашите мисли не са строго структурирани, ще се фокусирам на нещата, които ме впечатлиха във Вашия блог:

1. Държавата и отношението й към борсата:

- Искам да обърна внимание, че Българската Фондова Борса не е държавно дружество или предприятие. Тя беше създадена от самото начало по частна инициатива и като частно дружество (както е почти навсякъде по света), през 1991 г. Отдавам незнанието на този факт на Вашата младост. Държавата влезе насилствено като акционер през 1997 година. Ще спестя подробностите, защото те надали са интересни на някого.

- Държавата, макар и да има значителен дял, е миноритарен акционер, притежаващ 44%. Останалите 56% са дисперсирани между над 200 акционера и то неслучайно. По света обикновенно нито една борса няма мажоритарен или доминиращ собственик, защото това е вредно както за самата борса, така и за участниците на нея. В България нещата също бяха така, докато държавата не се намеси. От моя гледна точка държавата е и била по-скоро мащеха, отколкото майка за борсата.

- С изключение на приватизацията на 30% дял от БТК преди години, държавата е играла по-скоро негативна отколкото положителна роля за развитието на борсата. Политическата зависимост на пазара от държавата (правителството) е по-скоро негативно отколкото положително. Тъй като сте млад и не сте “сърбал” попарата на държавата, или може би сте изкушен да “просперирате”, както някои други в последните 20-ина години благодарение на политическата конюнктура, малко необмислено приписвате положителна роля на държавата.

- Думите Ви – “... държавата трябва да започне да върши своята работа като собственик и да изработи цялостна стратегия за развитие на БФБ и капиталовия ни пазар.” ме озадачават дълбоко. Ако не бяхте толкова млад, щях да помисля, че сте завършили АОНСУ или поне партийна школа в Москва. Не ми се сърдете, но държавате НЯМА МЯСТО НА БОРСАТА!!!, освен ако не правим социалистическа борса!? Пазарната икономика (както сега наричат капитализма) се характеризира с това, че нещата се решават на принципите на свободната инициатива, като цените се определят от търсенето и предлагането. Може би сериозната намеса на държавата и национализирането на болшинството банки в САЩ през последната година е причина за Вашето объркване. Все пак капитализмът се базира на доминиране на частната инициатива и държавата няма място на пазара, освен като продавач. Никъде по света няма успешна държавна борса (ако бъркам, поправете ме).

- Не знам защо сте очаквали да получите конкретен отговор от министър Дянков. Той е напуснал страната ни преди 20 години и, както сам признава, не познава нито хората, нито ситуацията тук. Той е работил за Световната банка, а това изисква съвсем други знания и опит. Той нито е идвал, нито се е срещал с ръководството на Борсата, за да е наясно с проблемите на капиталовия пазар. От статистиката на Световната банка единственият извод, който би могъл да си направи, е, че България има неразвит капиталов пазар. Това според мен се отнася за всичко в нашата страна, без изключение. Имайки предвид проблемите, пред които е изправен през последните месеци новият ни финансов министър и заместник-министър председател, предполагам, че неговите изводи за борсата и пазара се базират на мнението на съветниците му.

2. Проблеми на БФБ:

- Съгласен съм с всички проблеми, които изреждате за българския капиталов пазар – липса на ликвидност, малък или нулев “фрий флоут”, наличие на голям мажоритарен акционер, управляващ компанията в свой интерес, липсата на големи и печеливши компании, които искат и могат да наберат капитал на пазара. Имам един въпрос към Вас – къде е вината на борсата във всичко това? Борсата е само организатор на пазара, нищо повече! Борсата не е нито посредник, нито инвеститор. Защо ни вменявате вина, която не е наша? Правилно отбелязвате, че борсата е отражение на икономиката на страната. Нима борсата е виновна за състоянито на страната и икономиката? По същия начин можете да обвинявате огледалото, че показва грозно лицето на оглеждащия се в него.

- Какво означава “генериране на идеи за развитие на пазара”? Ако ставаше само с идеи, сигурен съм че България щеше да има най-развития пазар в света. Нали е българска поговорката “Не ми давай акъл, пари ми дай”. Ние българите всичко знаем! Само не разбрах ВИЕ КАКВО КОНКРЕТНО ПРЕДЛАГАТЕ? Много е лесно непрекъснато да се критикува, без да се дават алтернативи – умни и работещи.

- Възмущавате се на “Нежеланието на институционалните инвеститри да влагат средства в България, поради точно тази ниска ликвидност”. Естетвено че няма да инвестират на пазар, който е пренаселен от компании, които са публични само де юре и търговията с техните акции служи преди всичко за счетоводни и данъчни цели. Задавали ли сте си въпроса, ако бяхте чуждестранен инвеститор и ви канят да инвестирате на такъв пазар, как ще се чувствате? Или мислите, че чуждестранните инвеститори са глупаци и обичат да играят с белязани карти и да губят пари от балкански тарикати?

И какво стана, когато същото това ръководство на борсата, което критикувате в пасивност, се опита да изчисти пазара от подобни “боклуци”? Смазаха го с административни наказания! Питам се дали, когато истинските причини за този натиск над Борсата излязат наяве след време, ще имате смелостта да признаете, че днес сте прибързали със заключенията?

- Казвате, че ръководството на Борсата нищо не е направило през последите години. Вие откъде знаете какво правим? Идвали ли сте на Борсата? Срещали ли сте се с ръководството, или с хората които работят в БФБ? Благодаря, че признавате, че все пак сме въвели Xetra. Знаете ли колко време и усилия е коствало това? Бедата според вас е, че тя (Хеtra) “така и не свърши кой знае каква работа за подобряване на ликвидността”. Хайде да разсъждаваме логично: как така Xetra - платформата на най-печелившата борса в света (Дойче бьорсе), платформа на Европейската енергийна борса, платформа на най-голямата деривативна борса в Европа (Юрекс), платформа на фондовите борси в Дъблин и Виена, а скоро и на другите борси в състава на тази група, дори платформа на най-голямата борса в Китай (тази в Шанхай) само в България не върши работа? Ако един инструмент е доказал, че работи прекрасно навсякъде по света, а само в България има проблем, къде според Вас е причината? В инструмента или в страната?

- Във връзка с горното имам въпрос към Вас: нали знаете, че капиталовият пазар в България не е само БФБ. Има две други ключови институции - Централен депозитар и Комисия за финансов надзор. Защо никъде не коментирате тяхната роля за състоянието на пазара в момента? Очевидно и те имат съществена роля и значение за успеха или неуспеха на пазара? Хайде сега поставете се на мястото на водеща чуждестранна банка, която за да търгува на един пазар има ясни и стриктни правила и изисквания към депозитарната и клиринговите институции на този пазар? Както е виновна Борсата, ако депозитарната и клирингова институция на отговарят на тези изисквания? Но е най-лесно да се плюе Борсата, в частност нейното ръководство.

3. Евентуален нов собственик и подобряване на пазара:

- Споделям донякъде Вашия скептицизъм по отношение на стратегическия инвеститор. Четейки коментара Ви, оставам с впечатление, че не сте разбрали добре за какво става въпрос. Под “стратегически инвеститор” се има предвид друга фондова борса или голям борсов оператор. От тази гледна точка, вярвам ще се съгласите, че един внимателно подбран стратегически инвеститор би могъл наистина да допринесе за развитието на пазара. Например би могло да се очаква синергичен ефект от знанията, опита и инвеститорската база на новия собственик, съчетани с изключително благоприятното българско данъчно законодателство.

4. Предлагани “решения” :

- Боя се, че тук не виждам особена оригиналност на идеите Ви. Отново чакате “държавата да се погрижи за пазара”. Питам тогава защо трябваше да рушим социализма? Ще се научим ли сами да мислим и да работим или винаги ще разчитаме държавата да ни “оправи”?

- Не смятам, че компании като БДЖ и Български пощи ще допринесат нещо за пазара. Навсякъде по света железниците и пощите са държавни и това не е случайно. Те изпълняват социални функции и обикновено се дотират от държавата.

- Промени в законодателството. Лично аз не виждам какво повече може да направи държавата. Данъчното третиране на българския капиталов пазар е повече от благоприятно. На практика, ние сме “данъчен” рай. Това, че не го използваме си е наш проблем.

- Дали държавата ще реши да приватизира нещо през борсата, или не, е нейна работа и зависи от целите, които си е поставила. Държавата не е длъжна да се грижи за борсата повече от това да създаде благоприятен законодателен и данъчен режим.

- Подмяна на ръководството на борсата. Тази тема ми е трудно да коментирам, защото очевидно съм заинтересована страна. Не ми звучат обаче убедително аргументите Ви – “като се включат в управлението хора от инвестиционните среди доказани и с опит, които да генерират и реализират нови идеи, да подобрят комуникацията с държавата”. Като оставим настрана държавата, към която Вие питаете особени симпатии, Вие нито познавате състава на Съвета на директорите, нито Ви е известна нашата квалификация и опит. Моля, проучете кой кой е, къде и какво е учил и специализирал, и коментирайте отново.

- И пак чуваме общите Ви приказки - за нови идеи... Кажете – Вие КАКВО КОНКРЕТНО ПРЕДЛАГАТЕ?
Колкото до опита, да попитам: аз съм човекът, който основа БФБ преди 19 години и оттогава съм неразривно свързан с нея и нейното развитие. Това никой не може да ми го отрече и никой по никакъв начин не може да ми го отнеме. Считам БФБ за мое “дете”, затова я браня и се стремя да заеме своето достойно място в Европа. Според Вас дали имам основание да бъда в управлението й?

Преди 10-тина година имаше десант от политически парашутисти в ръководството на Борсата. Тяхното управление я докара до ръба на фалита. Ето защо изказвам мнение, че революционните Ви призиви за драстични персонални промени са неуместни.

Винаги съм се удивлявал на нихилизма на българина – да отрича всичко и всички преди него. Добре, че дедите ни не са били такива нихилисти, защото нямаше да се гордеем, че сме държава с 1300 години история. Просто България щеше да е република на 5 месеца. (защото летоброенето започва с всяко ново правителство). Един велик учен беше казал, че за да постигне това, което е, е стъпил на раменете на предците си. Очевидно не е бил българин.

- Казвате - “Законови промени, които биха позволили и стимулирали големите български институционални инвеститори да влагат повече средства в български компании и проект,и финансирани през БФБ. Тези и други решения на проблема има, но трябва да бъдат търсени”.

Отново Ви задавам въпроса – ВИЕ КАКВО КОНКРЕТНО ПРЕДЛАГАТЕ? Подсетихте ме за един виц за шопа, който само критикувал. Като го попитали “Добре, как да се направи?”, той отговорил: “Не знам как трябва да е, но и така не е”.

Уважаеми Недялко,
Искрено се надявам моите коментари да са били от полза. За нас ще бъде интересно да продължим тази дискусия – с КОНКРЕТНИ идеи и срокове. Каним Ви и за лична среща с цел постигане на по-добра комуникация. Винаги сме били отворени да обсъждаме нови идеи и инициативи. Това важи не само за Вас, но и за всички онези, които истински ги е грижа за пазара. За останалите, които искат само да се упражняват в красноречие - форумите са на тяхно разположение – да дерзаят.

Щях да забравя. Напълно съм съгласен с Вас по отношение продажбата на борсата. Според мен обаче въпросът стои малко по-другояче, а именно: продажбата на държавният дял в борсата ЦЕЛ ли е или СРЕДСТВО? От правилния отговор на този въпрос зависи съдбата на капиталовия пазар в България.

С пожелания за светли коледни празници и щастлива и успешна Нова година.

Виктор Папазов
Основател и Председател на СД
Българска Фондова Борса АД