Г. Ангелов: Не сме подкрепили издаването на евробондове, дори напротив

Не сме подкрепили издаването на евробондове на вчерашната среща на Министерството на финансите с експерти, дори напротив, заяви за Investor.bg, Георги Ангелов, старши икономист на Институт Отворено общество.

Изразената от мен позиция на вчерашната среща беше, че при балансиран бюджет няма нужда от дългово финансиране. Трябва да се засили приватизацията, което ще увеличава валутните резерви на страната без да увеличава дълговете й, сподели Ангелов.

Всички участвали на срещата подкрепиха засилването на приватизацията и концесионирането с цел увеличаване на резервите. Освен това общо взето всички се съгласиха, че нямаме нужда от бюджетно финансиране при балансиран бюджет, уточни той.

Имаше твърдения, че издаването на еврооблигации би било полезно, за да отбелязваме присъствие на капиталовия пазар и за да се ползват тези евробондове като бенчмарк. Но имаше и обратните твърдения - че може да объркаме пазара, ако едновременно твърдим, че ще балансираме бюджета и в същото време издаваме голям дълг. За евробонд не сме постигнали съгласие.

Например, когато през есента се спомена, че правителството мисли за  издаване на еврооблигации, в медиите веднага се появиха твърдения, че парите са необходими заради бюджетни дефицити. Но се съгласихме, че може част от левовите емисии дълг на вътрешния пазар да се емитират в евро, за да се пробва пазарът (но не става въпрос за големи нови емисии, а за част от нормалния емисионен календар), който рефинансира падежиращи емисии, заявява икономистът.

Публикуваме писмо на Георги Ангелов до Ана Махайлова, зам.министър на финансите преди вчерашната среща:

Защо балансиран бюджет?

Балансираният бюджет е необходим на България по няколко причини
1.Той позволява да се поддържа стабилност и да се намаляват макрорисковете – които са основните рискове за икономиката през последната година.

2.Той прави заявката за членство на България в еврозоната много по-сериозна на фона на другите страни от региона, както и на фона на много страни, които вече са членове на Еврозоната.

3.За малки страни като България с лоша кредитна история е задължително да поддържат ниски нива на правителствен дълг и да избягват дефицити, за да може частният сектор да има достъп до капитали и то при приемливи лихви и да се избягват рискове от държавен фалит (Рейнхарт и Рогоф имат наблюдения по темата за последните 8 века).

4.Дори страни от Еврозоната (като Гърция), чиито държавни облигации се приемат като обезпечение за рефинансиране от Европейската централна банка, не могат да издържат на големи бюджетни дефицити. За страни извън Еврозоната и с лоша кредитна история ситуацията е още по-тежка.

5.В Източна Европа – в страните, сравними с България – няма никаква индикация, че бюджетните дефицити подпомагат по-лекото преминаване през кризата. Точно обратното, България се справя по-добре от повечето страни от региона въпреки по-стегнатата фискална политика.

6.Възможно е през 2010 година да има повече приходи от заложените в бюджета заради възстановяването на икономиката – съответно в такава среда няма причина да се допуска дефицит, дори може да се мисли за излишък.

Политическа икономия на дълга

Ако се издаде голяма емисия дълг – няколко стотин милиона евро еврооблигации, например – това ще стане “гореща тема” в медиите. Ще започнат обсъждания по въпроса как да се похарчат тези пари и ще е трудно да се обясни, че всъщност тези пари ще стоят в резерв и няма да се харчат. Съответно, ще се увеличи натискът за харчене и правителството няма да може да го контрира с аргумента “няма пари”.

В допълнение, издаването на голяма емисия еврооблигации от страна, целяща бюджетен баланс, ще изглежда съмнително и на чуждите анализатори, които ще започнат да търсят някакви “причини” за подобна стъпка. Съответно, могат отново да се породят слухове за България.

Валутните и фискалните резерви

Единственият валиден аргумент за търсене на чуждо финансиране е за подкрепа на валутните и фискалните резерви – т.е. за подкрепа на общата макростабилност в страната. Поради гореизброените причини, обаче, дълговото финансиране не е най-добрият вариант за тази цел.

По-добрият вариант е активизирането на процеса на приватизация и съответно осигуряване на приходи от приватизация. Приватизацията на Топлофикацията в София, Булгартабак, остатъчни миноритарни дялове в държавни компании, листване на част от акциите на енергийните компании на борсата и други подобни сделки могат да осигурят значително недългово финансиране (недълговото финансиране има и едно фискално предимство - че не натоварва бюджета с плащания на лихви). При достатъчно активност, могат да се осигурят поне милиард лева по този начин, а при желание за бърза приватизация – и много повече.

Концесионирането на инфраструктура (летище София, други летища, пристанища, магистрали) също може да осигури приходи – като голяма част от тях могат да са в началната година на концесията, а останалите да се получават ежегодно.

Фискално правило

За да поддържа доверието в българската икономика и да влезе в еврозоната, България се нуждае не просто от стабилна фискална политика, но и от гаранции, че тази стабилност ще продължи и в бъдеще (Гърция показа, че може и да не продължи). Съответно, въвеждане на фискално правило, което ограничава харченето и не позволява бюджетни дефицити, би помогнало много. Наскоро Германия въведе подобно фискално правило и би било добре България да последва този пример (това ще помогне и да убедим Германия, че сме готови за еврозоната).