Ю. Николова: Очаква се пренареждане на пазара на снакс

Юлияна Николова е финансов директор на „Интерснак България” ЕООД от 1996 г. Преди това е работила в АФА ООД и Ernst & Young като финансов инспектор и шеф на екип, занимаващ се с одитна дейност. Завършила е УНСС в София, специалност „Счетоводство”, има следдипломна квалификация, специалност „Управление на бизнеса”.

Пред Investor.bg тя представи основните развития и предизвикателства на пазара на снакс в България и мястото му в сравнение със сектора в Европа.

- Как бе повлиян пазарът на снакс у нас от рецесията? Как се сравнява това спрямо световния пазар?

Като цяло секторът беше само частично засегнат от икономическата криза, за разлика например от сектора на недвижимите имоти или кредитирането. Той е сред малкото, които не изпитват сериозни сътресения от финансовата криза. Големите компании, които инвестират в качество и гарантират произхода на продукцията, успяха да запазят и дори увеличат пазарния си дял по време на кризата.

Според нас в момента се наблюдават няколко основни тенденции при солените изделия. Първата е, че конкуренцията ще отсее само най-качествените и ефективни компании, а някои от по-малките играчи на пазара може да отпаднат от сцената. Очаква се пренареждане на основните играчи. На регионалните компании с дял под 7-8 % може да се наложи да се консолидират или да станат част от по-голяма компания, за да оцелеят.

Втората е ръст в продажбите на ядки и слънчогледови семки. Очакваме те да растат с около 20% всеки (пазарът на ядки и семки се оценява на около 60 млн. лв. годишно). Консумацията на ядки на глава от населението в България е все още една от най-ниските в Европа. По обем консумация на слънчоглед обаче пред нас са само румънците, които са най-големите консуматори в света.

Третата е засилен интерес към здравословните продукти, включително ядки. Очакваме именно ядките да бъдат най-бързо развиващата се категория в снакс сегмента. Причината е в промяната на консуматорските навици – хората вече ядат по-здравословна храна. От друга страна България е страната в Европа с най-ниска консумация на ядки на глава от населението. Според проучване, направено от GfK за Интерснак България, 27,1% от българите консумират ядки поне веднъж седмично. Това е два пъти по-ниско от страни като Франция и Австрия.

- На каква стойност е пазарът в България, изчислено по сегменти? Какви са Вашите прогнози за следващите 12 месеца?

Приблизителната стойност на пазара на снакс в България е около 250 млн. лв. годишно – горе-долу толкова е пазарът на детски играчки у нас. Чипсът и специалните продукти са на стойност по 50 млн. лв. Ядките и печивата са по 60 млн. лв. Тенденциите за следваща година са за запазване на количествата продажби. Както вече споменах, изключение прави само сегментът ядки. Те са най-бързо развиващият се сегмент в категорията снакс. За последните три години, потреблението им нараства с по 30% годишно. Смятаме, че тази тенденция на покачване ще се задържи, но ще се установи на 20%. А при слънчогледовите семки дори ще надмине тези проценти.

- Къде е пазарът спрямо останалите страни на Балканите и Централа и Източна Европа – като обем и като пенетрация от общия пазар на храни?

Пазарът в Централна и Източна Европа е голям и сравнително стабилен, докато на Балканите в момента се развива. Това важи и за България. Тук има присъствие на големи играчи.

- Какво е разпределението на пазара по производители според тяхната националност – за пазара на снакс и ядки? Кои са основните страни, от които се внасят такива продукти?

Продуктите се внасят от различни страни. Много малка част от тях се произвеждат в България. Например при чипсовете, CHIO Chips и Чипи чипс са единствените, които се правят в страната, с българска суровина. Миналата година вложихме 7 хиляди тона картофи в производството на чипс - основната суровина са зимни картофи от Самоков, Ихтиман и Монтана. От 2007 г. работим и с единствения фермер в България, от Сливен, който отглежда летен сорт картофи.

При сегмента на ядките е малко по-сложно. Там суровините предимно се внасят от бедни страни в Африка и такива със съмнителен контрол на качеството като Китай и държави от Близкия Изток. Например през 2005 г. се налага забрана за внос на ядки от Иран във всички страни членки на ЕС. Причината е подадените 487 сигнала за наличие на афлатоксини. Санкцията се заобикаля, като продукцията се внася в Турция, където се смесва с местното производство и се изнася. В същото време в България има само две лаборатории за контрол на качеството. Само едната от тях е оборудвана с модерна техника чрез финансиране от ЕС след случая с канцерогенни фъстъци от Гамбия през 2007 г.

- Какви са условията за стимулиране на българското производство – има ли такива, какви са трудностите, стимули, ноухау?

Заради икономическата ситуация и проблемите с държавното финансиране на много от земеделците се наложи да свият производството си. Според Съюза на частните картофопроизводители около 30% от есенните посеви няма да бъдат наторени поради недостатъчните субсидии за закупуване на семена, както и по-тежката процедура за кандидатстването и получаването им. А поради забавянето на САПАРД и директните плащания на ЕС, и банките са незаинтересовани да отпускат кредити на земеделските стопани.

Една от нашите основни цели тази година беше да предотвратим свиването на производството и да подпомогнем българското земеделие. Имаме договори с местни земеделци, както и програма за финансиране. Само тази година предоставихме над 2 млн. лв. на картофопроизводители за авансово закупуване на семена от Холандия и тор от Франция. Също така гарантираме изкупуването на произведените количества. Освен това, имаме отдел от специалисти, които се обучават в Германия и консултират земеделците. Програмата ни обхваща производители на картофи, фъстъци, слънчоглед и тиквени семки.

Планираме ежегодно да връчваме бонуси за постигнати резултати при добив на картофи. В началото на 2009 г. например предоставихме бонус от 20 хил. лв. на двама братя от с. Живково от община Ихтиман за преизпълнение на годишния добив на картофи и постигнато качество (добивът им надвиши предварително договорените 1 200 тона с 600 тона).

- Производителите и разпространителите на снакс са едни от големите рекламодатели. Имате ли данни за обема на реклама, генериран от тях? Кои рекламни канали предпочитат те?

За съжаление, не разполагаме с данни за целия пазар. Факт е, че производителите на снакс са голям рекламодател и е факт, че се опитват да стигнат по все по-изобретателни начини до потребителите. Това се дължи на две причини. От една страна, пазарът е силно конкурентен, а от друга, изискванията на потребителите се повишиха. Участниците на пазара използват различни от чисто рекламните канали за достигане до потенциалните клиенти – PR, социална отговорност, идентификация с обществено полезни каузи.

- Редица здравни организации препоръчват ограничена консумация на много видове снакс поради ниска хранителна стойност? Има ли такива инициативи у нас и смятате ли ги за някаква заплаха пред сектора?

Интересно е, че най-много снакс се консумира у дома, сред семейство и приятели, а не в училище, каквото е преобладаващото мнение. По данни на GFK за консумацията на чипс сред хора на възраст между 12 и 49 г., най-много чипс у нас се купува от малките хранителни магазинчета – 56,3% и супермаркетите – 18,6%. Училищните лавки и павилиони заемат едва 5,2%.

Тенденцията към по-здравословно хранене и по-здравословен начин на живот няма да подмине и пазара на солени изделия. Практиката е да се използва палмово олио, като слънчогледовото е максимум 17% от мазнините. В същото време олиото, направено от слънчоглед, е по-скъпо, но и по-здравословно. То е богато на ненаситени мастни киселини, които са полезни за сърцето и кръвоносните съдове.

- Има ли пазар на здравословни продукти на този пазар и как се развива той – сегменти, видове продукти, евентуален натиск, необходимост. Може ли да се оцени той? По-скъпи ли са тези продукти и има ли търсене за тях?

Световната тенденция за здравословно хранене е вече в България. Търсенето нараства с 10–20 % годишно. Освен това вече и тук имаме специализирани вериги за биохрани, а в големите вериги се обособяват отделни рафтове за здравословни продукти. Въпреки това пазарният им дял е едва 1% от общия за храните и напитките. Колкото до цените им – да, те са по-скъпи от останалите продукти. Това се дължи на два фактора – качествените им съставки и ниският капацитет на производителност.

За съжаление, в България все още съществуват митове за някои от сегментите на снакса. Много хора погрешно вярват, че ядките не са полезни и от тях се пълнее. Напротив! Ядковите плодове са богати на витамини, протеини, минерали и полезни мазнини. Те се препоръчват като част от диетата на бременни, кърмачки и дори хора, които искат да отслабнат. А за вегетарианците са абсолютно задължителни, тъй като заместват нужните количества протеини и основни групи мазнини. Единственото важно нещо е да се съхраняват правилно. Трябва да бъдат опаковани в непрозрачна опаковка. В противен случай има риск от гренясване.

- Какъв е предвиденият инвестиционен бюджет от Интерснак България за тази и следващата година? В какви области ще бъдат насочени инвестициите?

Инвестициите, които планираме, са на обща стойност 25 млн. лв. за 2009 и 2010 г. Ние ще продължим с програмата си за финансиране на български земеделци, като догодина средствата могат да надхвърлят 2,5 млн. лв. Планираме и изграждането на фабрика за производство на чипс в Ихтиман. Инвестицията е на стойност 18 млн. лв., като вече сме закупили земята. Освен това имаме програма на стойност 600 хил. лв. годишно, която цели да стимулира потреблението и продажбите чрез директна работа с търговците на дребно. Ние им предоставяме консултация за подходяща подредба на рафтовете в магазините и добро обслужване.