Вл. Георгиев: Пингвините АД иска да стане публична компания

За ситуацията на книжния пазар и за евентуално листване на борсата на Пингвините АД разговаряме с изпълнителния директор на компанията Владимир Георгиев. От основаването на Пингвините ООД в края на 1999 г. той е съдружник с 50% дял, а от преобразуването през 2007 г. на дружеството с ограничена отговорност в акционерно дружество заема сегашната си длъжност.

- Г-н Георгиев, бихте ли посочили каква е реализираната печалба на Пингвините АД за първото полугодие на 2009 г., на каква стойност възлизат общо приходите, както и нетните приходи от продажби за този период?

Съпоставяйки реализираните приходи през първото полугодие на финансовата 2009 г. с тези за същия период на 2008 г., с радост мога да кажа, че отбелязваме ръст на продажбите от 30% до 5,8 млн. лв., като 25% от ръста се дължат на продажби в новооткрити обекти, а останалите 5 на сто - на продажбите в старите обекти. Петте процента в старите обекти също са достатъчно добър резултат предвид кризата, защото има някои градове, в които имаме около 20% спад, както и на фона на ситуацията на пазара като цяло.

- Тоест икономическата криза се усеща и на книжния пазар?

Кризата е факт. В градове, в които преди средната покупка на клиентите е включвала четири книги, сега тя включва между една и две книги.

В книгоразпространителския бизнес има подчертана сезонност на продажбите. В този смисъл второто тримесечие на годината като правило е по-слабо от първото. Ако си представим кривата на продажбите като латинската буква U, то можем да кажем, че в края на първото полугодие се намираме в долната част на кривата с подсказваща тенденция към излизане до върха й.

- Какви са очакванията Ви за финансовия резултат на Пингвините АД за 2009 г.? Какъв спад или ръст очаквате спрямо 2008 г.?

С оглед на стабилния ръст от 30%, реализиран през по-слабото първо полугодие на годината, очакванията ни за финансовия резултат за 2009 г. са ръст от 60%, или 150 хил. лв., до 400 хил. лв.

- Смятате ли да излизате на БФБ-София или на някоя от чуждите борси? Ако да, кога?

Иска ни се да станем публична компания. Решението дали ще излезем, или не, на БФБ-София ще зависи от самата търговия на борсата. Това, което искаме и смятаме за реалистична цел, е да бъдем готови да излезем на борсата – тоест, ако има търсене, ние да направим предлагане.

Направата на едно такова дружество да излезе на борсата никак не е лесна задача. Ние от една година работим в тази посока, но не мога да кажа, че сме се доближили много до крайния резултат, до който искаме да стигнем. Опитваме се да бъдем максимално на светло, но не всеки път самият пазар ни позволява това нещо. За съжаление, с много бавни темпове вървим в тази посока. За момента сме насочили силите си към това да бъдем готови за едно такова нещо, а дали ще стане факт, или не, ще видим по-късно.

- Българската борса по-добра алтернатива ли ви се вижда от чуждите?

Да, защото Пингвините като име е познато в България, а и книгите са на български и малко трудно биха били популярни където и да било другаде. Затова в момента плановете ни са за развитие в България предимно, на този етап е трудно да помислим даже за Балканите. Впоследствие, ако нещата потръгнат по-добре, може би и това ще стане.

- Какви ще са плюсовете и минусите за Пингвините АД от евентуално листване на борсата?

Набирането на капитал е много по-лесно на фондовия пазар от банковото финансиране. Друг плюс на публичната компания е безплатната реклама, тъй като редица икономически медии следят резултатите, правят анализи и коментари на листваните дружества. Публичността на една компания също така улеснява процесите на вливане, разделяне и сливане. Стимулирането на персонала с разпределянето на опции и акции на служителите е още един плюс, който все още не е популярен в нашата страна.

Ползите от листването на непублична компания на борсата обаче са свързани и с определени отговорности. Сред тях са поделянето на контрола над компанията и реализираната печалба, като дружеството следва да разкрива съществена информация и разходите, свързани с публичността, неизбежно ще нараснат.

- Какви трудности срещате в развитието на бизнеса Ви в ситуацията на икономическа криза?

От една страна, при нас има спад на оборота в някои градове, предимно в по-малките. Факт е, че бизнесът с книги у нас винаги е бил малко или много в ситуация на криза. Едно от последните неща, за които се сеща българинът, са книгите. Имам предвид, че когато го налегнат сметки и други разходи, покупката на книга остава малко встрани. Ръстът, който имахме за миналата година, беше изненадващ и за нас. Фактът, че в момента се развиваме, макар и с по-малки темпове, е важен за нас.

- Какъв дял имате от продажбата на книги в България?

Пазарният ни дял на база на информацията, която имаме от различните издателства, можем с известна условност да кажем, че е около 20% и на база на 2008 и първата половина на 2009 смятам, че Книжарници Пингвините е номер едно в продажбата на книги. Много е голяма разликата между топ пет на книготърговците и малките търговци, които имат по един обект.

- Какви са основните проблеми в книготърговския бранш?

Държавата би могла да подпомогне библиотеките и читалищата, както беше заложено в бюджета за тази година, с 4 млн. лева, и ако това се случи, ще има определено раздвижване в бранша. Също така има все още доста издателства, които не са регистрирани по ДДС, което пречи на работата.

- Каква част са онлайн продажбите от всичките ви продажби на книги (за 2008 и за второто тримесечие на 2009)?

Продажбите по интернет са се увеличили с 25% за месеците май-август в сравнение със същия период за миналата година. Сегментът на онлайн продажбите показва траен ръст и за посочения период е 10% от общия ни оборот.

Може би не ни е на дневен ред предвид другите задачи, които имаме, но преди около една година имахме желанието да развием сайта и да го направим като портал за книги - да имат възможност хората вътре да коментират определени заглавия и, ако имат желание, да купуват и да продават книги онлайн. Може би в едни по-добри времена следващата година ще го организираме и това нещо.

- Има ли чести плащания през ПОС терминали в книжарниците Ви? Какъв е техният обем от всички плащания?

Ние имаме ПОС терминали от няколко години. Напоследък все повече клиенти се възползват от този начин на плащане – той е лесен и удобен за тях. Това важи особено за по-големите градове. По моя информация плащанията с ПОС представляват 20 процента от общия брой на продажбите в книжарниците.

В момента 60% от плащанията през тези терминали са чрез дебитни, а 40% чрез кредитни карти. Преди делът на плащанията с дебитни карти беше 80% от всички плащания през ПОС терминали. По-скъпите книги и покупките над 100 лв. се плащат предимно с карти, а не кеш. В събота и неделя специално за София също плащанията се правят основно чрез ПОС-терминал. В София процентът на ползване на картите е с пъти по-голям от този по другите градове. В Хасково имаме по една транзакция от кредитна карта на месец.

- Смятате ли да разширявате обхвата на дейността си? Ако да, по какъв начин?

Имаме два обекта вече в Благоевград и Кюстендил, които са на принципа на франчайзинга, предстои откриването на такъв обект и в Банско в новия мол, който ще бъде отворен. Това е един от начините за нас, по който можем да се развиваме и да печелим нови клиенти. Факт е, че вече марката почва да работи за нас.

Имаме определени планове за различни градове в страната, в които не сме стъпили до момента. На този етап става дума за отваряне на обекти в бившите окръжни градове, които са около 40 - тоест имаме достатъчно много работа още.

- На какъв принцип са избрани двата града за франчайзинга?

Това са хора, които познаваме. Човекът, който е в Благоевград, ще е и в Банско.

- Как проучвате нагласите и потребностите на читателите?

Читателските нагласи непрекъснато се модифицират. В тази връзка ние правим непрекъснато маркетингови анализи на това от какво има нужда читателят, какво се търси, каква е „модата” на деня. Специално внимание отделяме на психологическия и социологическия аспект на този проблем. Разполагаме с прецизна типизация на читателската публика, предоставена ни от Асоциация „Българска книга”, което ни помага по-лесно да преценяваме обхвата на читателския интерес. Освен това мисля, че с годините съм успял да изградя у себе си безпогрешен личен усет към „потенциала” и „съдбата” на дадена книга.