Анна Ризова: В България има много компании, интересни за дялово инвестиране

Анна Ризова-Клег е управляващ партньор на офиса на DLA Piper в България, която предоставя правни услуги в сектора на дяловите инвестиции (Private Equity). Преди това е работила като правен консултант по програмата за модернизация на Атомна електроцентрала "Козлодуй“. През 2002 г. става главен юрисконсулт на първия мобилен оператор в България - „Мобиком“, след което е ръководител на отдела за европейско и конкурентно право в БТК. През 2005 година се завръща към частната практика и става част от CMS Cameron McKenna, където има водеща роля в редица сделки по сливания и придобивания.

- Какви са основните клиенти, с които работите в България – местни компании или чужди фирми?

По-голямата част от клиентите на DLA Piper в България са чуждестранни инвеститори, финансови институции и компании, които оперират на местния пазар чрез свои дъщерни дружества. Разбира се, наши клиенти са и немалко на брой много добре позиционирани на българския пазар местни компании.

- Кои сектори в страната предлагат най-добри инвестиционни възможности в условията на криза?

Сред активните и развиващи се сектори в страната определено попадат тези на възобновяеми източници на енергия, технологии, селско стопанство, храни и напитки. Разбира се, добре е да се има предвид, че постоянно развиваща се и променяща се икономическа среда неизменно ще носи със себе и други сектори от интерес за Private Equity фондове.

- Различава ли се инвестирането в български компании от инвестирането в други страни от региона?

Въпреки затруднената ситуация на глобално ниво Централна и Източна Европа като цяло представлява интересен регион за инвестиции. По отношение на България голяма част от таргет и портфолио компаниите срещат известни предизвикателства по отношение структурирането на финансовите си отчети по начин, отговарящ на очакванията и изискванията на инвеститорите. Тези компании обаче в голяма част от случаите разполагат с потенциал, който би могъл да бъде развит чрез дялови инвестиции и по този начин да се достигне печелившо позициониране на пазара.

На мнение съм, че България разполага с голям брой силни частни компании с малки дългове и пазарен потенциал, които биха представлявали подходящ избор за инвеститори от Private Equity сектора. Инвеститорите с интерес към България обаче често пъти се изправят пред редица бюрократични пречки, от една страна, докато, от друга, се опитват да постигнат увереност в надеждността на партньорите, с които работят.

- Какви са световните тенденции в дяловото инвестиране и по какъв начин се отразяват върху региона?

Основните тенденции в Private Equity сектора се свързват с трудностите при получаване на финансиране и процеса на т.нар. ди-левъридж на пазара. Факт е и спадът в броя на сделките, които се осъществяват. Друга основна тенденция е процесът на преструктуриране на портфолио компаниите. В повечето случаи той се отнася до продажбата на активи, реорганизация по отношение на персонала и рефинансиране на съществуващи финансови задължения.

Немалка е и промяната, свързана с нагласата на Private Equity фондовете да инвестират за по-дълъг период, а не до 3 години, каквато беше наблюдаваната практика през последните години.

Когато става дума за очакванията относно развитието на сектора, е добре да бъде спомената и предложената от Европейската комисия регулация и силният отзвук, който имаше тя сред участниците в Private Equity сектора. В най-общи рамки ЕК предложи регулиране на дейността на Private Equity компании, управляващи активи със стойност над €500 милиона и получаване на одобрение от регулаторния орган, преди фондовете, базирани в ЕС, да могат да участват на пазара, и ограничения относно това кои точно фондове ще могат да извършват дейност на пазара.

Европейската комисия също така предложи налагането на определени изисквания за отчетност и предоставяне на информация, което предизвика сериозни опасения от страна на Private Equity сектора, че разходите и изискването за разкриване на определена информация ще поставят фондовете в по-неизгодна позиция в сравнение с техните конкуренти.

- Влияе ли кризата върху намеренията за дялови инвестиции и как – стават ли инвеститорите по-придирчиви и склонни ли са да поемат рискове?

В настоящата икономическа ситуация може с основание да се счита, че склонността на инвеститорите да поемат риск е достигнала доста ниски нива, което е най-видимо от тенденцията Private Equity фондовете да се стремят към придобиване на все по-голям дял в компаниите, в които инвестират.

Както в България, така и на други места, станахме свидетели на това как Private Equity фондове, които доскоро биха придобили само миноритарен дял, сега искат целия контрол върху съответните компании или поставят повече изисквания, свързани със защитата на направената инвестиция.

Тези два аспекта, от своя страна, са свързани и с все по-голямата ангажираност на Private Equity фондовете с прякото управление на компаниите в тяхното портфолио, което пък се очаква да доведе до преминаването на мениджъри от определени индустрии към Private Equity сектора и съответно до разместване в йерархията на висшия управленски Private Equity персонал.

- Наблюдавате ли затягане на банковото кредитиране при осъществяване на подобни сделки и какви мерки предприемат компаниите, за да осигурят необходимите им средства?

Условията на финансиране, а оттам и за инвестиране са значително по-различни от средата, в която се осъществяваха сделки през предходните 3-4 години. Всички основни финансиращи банки въведоха по-строги правила както по отношение на ливъридж, така и относно размера на максималните експозиции, дори и при таргет компании, които имат водещи позиции на пазара и генерират голям паричен поток.

Финансиращите банки също така поставиха условия и за по-стриктен и задълбочен финансов, търговки и правен анализ. Освен това при съществуващи търговски условия между финансираща банка и определена компания, банките често пъти не желаят или не разполагат с възможността да предоговарят тези условия.

Така, за да намерят решение на изискванията във връзка с наличието на капитал и инвестиции, компаниите все по-често осигуряват необходимите им средства чрез увеличаване на дела на финансирания осигурени от акционерите. Все пак е добре да се отбележи, че банките не са се отдръпнали от Private Equity сектора и редица от тях предоставят възможност за преструктуриране на задълженията на фондове или таргет компании.

- Имате ли сделка, която се е провалила заради отказ на банките да я финансират?

Свидетели бяхме на няколко подобни ситуации в края на 2008 година. Считам обаче, че преди да се стигне до момента, в който една сделка се проваля заради липса на финансиране, по-голямата част от инвеститорите обмислят добре дали въобще съответният момент е подходящ за иницииране на инвестиционни проекти.

- Какво съветвате Вашите клиенти – да бъдат по-активни в настоящата ситуация или да изчакат стабилизиране на пазарните условия?

Трудно е да се представи еднозначен отговор на този въпрос, тъй като решението за участие или оттегляне от пазара трябва да бъде обосновано от задълбочени финансови и правни анализи на таргет и портфолио компаниите.

Опитваме да разглеждаме настоящата икономическа ситуация през призмата на възможности за осъществяване на печеливши инвестиции, като обаче не подценяваме и рисковете, които съществуват по отношение на нарушаване на поети финансови договорености. Напоследък на пазара излизат таргет компании, които при друга икономическа обстановка не биха били за продажба.

Такива компании, би могло като цяло да се намират в добро общо икономическо състояние и да бъдат добре позиционирани на пазара, но поради финансовата ситуация по отношение на цялата група или поради належащи инвестиции в развитието на съответния бизнес на дружеството да налагат неговата продажба.