Николай Беров е изпълнителен директор и съакционер в дружеството за производство на фотоволтаични панели Соларпро. Мажоритарен собственик на последното е Каолин АД, което е част от икономическата група на Алфа финанс холдинг.
Преди това е бил дългогодишен изпълнителен директор на най-голямата фирма за електроника в България - ЕПИК.
В началото на март бяха произведени първите панели от първата производствена линия на завода за слънчеви фотоволтаични панели на компанията. Соларпро е най-големият завод за слънчеви панели на Балканите, с планиран капацитет от 18 мегавата годишно, организиран в три производствени линии на този етап.
- Защо решихте да започнете производство на соларни панели? Има ли дефицит от производствен капацитет в този сектор?
Когато решихме да започнем производство на соларни панели, имаше недостиг на капацитет в световен мащаб по редица причини. Германия и Испания имаха много добри условия за монтаж на соларни централи, което през септември 2008 година се промени с настъпване на кризата. Предвижданията са, че през 2009 г. ще има свръхпроизводство на соларни панели, което означава, че нашият продукт става по-конкурентен, тъй като предлагаме най-ниските цени на инсталирана мощност.
В България ние сме единственият производител на соларни панели със затворен цикъл на производство. Има още една фирма, която произвежда соларни панели, но производството е на база готови клетки, които се купуват от чужбина.
- Какви инвестиции са нужни за стартиране на една фотоволтаична централа?
Инвестициите са сериозни и е необходим добре подготвен бизнес план. Инвестицията е различна в зависимост от капацитета, който се предвижда да се изгради. Вложените средства от Соларпро са 20 млн. евро, като са извършени на няколко етапа, през които се пускат различни линии, докато се достигне планирания капацитет от 18 мегавата на година. Увеличаването на капацитета на производството на панели намалява себестойността им поради икономия на мащаба. По-големите обекти са с по-малка себестойност на мегават.
- Каква възвръщаемост има инвестицията във фотоволтаична централа в България?
На базата на фиксираната тарифа за продажба на ток, която е валидна в България в момента и която важи за 25 години, инвестицията в една централа се изплаща за около 10 години като минималният живот на централата е 20 години, след което тя се обновява, според новите технологии.
Има няколко фактора, които влияят на възвръщаемостта на инвестицията – местоположението на централата, като колкото по-високо е слънчевото греене, толкова по-бързо се изплаща централата, защото се произвежда повече ток. Влияние оказва и големината на инвестицията на единица ват, както и цената на изкупуване.
В България цената на изкупуване на тока е фиксирана и затова за максимизиране възвращаемостта на инвестицията трябва да се използват такива панели, чиито разходи на единица произведен ват са ниски, като например тънкослойните панели. Те изискват повече площ, но в България земята е евтина и поради това тя не е основна съставка на себестойността. Освен това трябва да се подбере място с високо слънчево греене, а като цяло условията в България са благоприятни – добрите райони, в които е изгодно да се изгради слънчева централа са Североизточна, Югозападна и Югоизточна България.
- Колко процента от произвежданата електрическа енергия България би могла да дойде от фотоволтаични централи през следващите години?
Задачата на България, съобразно приетите норми на ЕС, е до 2020 година 20% от електроенергията да се получава от възобновяеми енергийни източници. В момента най-голям дял в последните имат водните централи, след това са вятърните и след това слънчевите. Електрическата енергия, получена от слънчеви централи, на настоящия етап е малка като количество - в момента у нас има пуснати мощности за не повече от 1,5 мегавата, докато в Испания се произвеждат над 3 гигавата електроенергия от възобновяеми източници, но там политиката на страната по отношение на тарифите беше по-благоприятна от тукашната.
През ноември миналата година нещата в България се промениха и според новото законодателство сегашната фиксирана тарифа ще важи 25 години, а не 12. Това предизвика изключително голям инвеститорски интерес, което означава, че за нашия бизнес има сериозни перспективи.
- Имате ли вече първи продажби?
Нямаме продажби, тъй като в момента излизат първите образци, които подготвяме за сертифициране по международните стандарти. Имаме клиент в България, който има 116 дка поле, на което ще изградим централа с първите панели с мощност 2,4 мегавата. След като задоволим нуждите на клиентите ни в България, нашата политика е да се насочим и към продажби в чужбина.
- Кои са основните пречки и рискове пред развитието на сектора в България?
Все още според Закона за възобновяемите енергийни източници Комитета по енергийно и водно регулиране има право всяка година да променя надбавката, която се начислява над пазарната цена с -+5%. Това донякъде е смущаващо за инвеститорите, защото в най-лошия сценарий цената на изкупуваната електроенергия от слънчеви централи има вероятност да намалява с 5 на сто всяка година. Така инвеститорът не може да направи стабилен бизнес план, което не е нормално при една такава сериозна инвестиция, тъй като се увеличават рисковете.
Разбира се, целта на производството на слънчевата електроенергия е нейната цена да достигне цената на битовата електроенергия, което означава тя да намалява. Това обаче става с нови по-ефективни технологии, които да намалят себестойността на панелите и инфраструктурата на слънчевите централи.
От друга страна, цената на битовата електроенергия се качва, тъй като тя трябва да се изравни с тази в Европа. Така в зависимост от слънчевото греене в страната, предвижданията са в периода 2014-2016 година цената на електроенергията, произвеждана в слънчевите електроцентрали да бъде равна на тази в битовата мрежа.
- Има ли планове Соларпро да стане публична компания?
Нямаме такива намерения.
- Какви финансови резултати очаквате за следващите години?
Предвиждаме през 2010 година, когато и трите производствени линии ще работят на пълен капацитет, да произвеждаме по 18 мегавата панели годишно, като плановете ни са голяма част от тях да монтираме за нуждите на вътрешния пазар.
Свързани компании: