Р. Райков: Валутният борд е усмирителна риза, но сега може и да не помогне

Радослав Райков е консултант на Центъра за икономическо развитие. Завършил е икономика в Харвардския университет, след това работи във Федералния резерв на САЩ като старши анализатор в отдел „Отворена макроикономика и трудови пазари”. През 2005-2006 г. специализира приложна математика в Масачузетския технологичен институт. Автор и съавтор на академични брифинги и конюнктурни обзори от Бежовата книга на Федералния резерв.

В България е публикувал анализи за икономически издания и в годишните доклади на Центъра за икономическо развитие.

- Напоследък все повече се лансира тезата, че валутният борд е причината България за момента да не усеща в много силна степен финансовата криза (за разлика от други източноевропейски държави). Подкрепяте ли това твърдение?

Не. Валутният борд несъмнено е източник на стабилност, в смисъл че той предотвратява безконтролното печатане на пари и ни гарантира срещу криза от типа на тази през 1997 г., но в сегашния случай първо, кризата идва отвън и второ, причините й са съвсем други. Това не означава, че валутният борд трябва да се премахне, а просто, че трябва да се разграничават причините за различните видове кризи.

Валутният борд е нещо като усмирителна риза за самозабравили се централни банки. Той върши добра работа за обуздаване на висока инфлация и борба с безконтролното емитиране на пари в полза на фиска (т.нар. сеньораж), каквито имахме през 1997 г.

Произходът на сегашната криза обаче е съвсем друг и за борба с нея има нужда от гъвкава парична политика, осигуряваща висока ликвидност, както виждаме, че правят Фед и ЕЦБ. При това положение бордът не ни помага с нищо, но и не можем да си позволим да го премахнем, защото самото махане на борда може да пресуши доверието на инвеститорите у нас.

Най-добрият сценарий за нас сега е възможно най-скоро приемане на еврото.

- При какви обстоятелства може да настъпи опасност за валутния борд? Не само в случая с България, а за всяка еднa държава с подобен режим.

При рязка дестабилизация на платежния баланс. Част от валутния резерв на борда се съхранява под формата на ценни книжа с дълъг матуритет. Рязка дестабилизация на платежния баланс, съпроводена със значителен отлив на валута, изисква определена ликвидност на този резерв, която е трудно да се осигури в кратко време, ако по-голямата му част се състои от книжа с дълъг матуритет. Но този сценарий е по-скоро хипотетичен.

Първо, БНБ следи и постоянно коригира портфейла на резерва, и второ, засега няма индикации за такъв дисбаланс. Някои посочват дефицита по текущата сметка като тревожно явление, но на практика инвестициите го компенсират напълно. Има основания да се смята, че този дефицит е движен главно от вноса на инвестиционни стоки, които в платежния баланс се отчитат двойно – веднъж като внос (със знак минус) и веднъж като инвестиция със знак плюс.

Във всеки случай корелацията между двете салда – на инвестициите и на търговския дефицит – е твърде висока и прекалено устойчива във времето, за да бъде това просто случайност. Лошото е, че няма достатъчно качествени данни за вноса, за да можем окончателно да потвърдим тази догадка. При това положение спад в чуждите инвестиции води и до спад в нетния внос, така че платежният баланс остава в равновесие, без последствия за борда, както и наблюдаваме в последните десет години.

- Според проф. Стив Ханке, който е един от основоположниците на валутния борд у нас, политиката на Фед и правителството на САЩ през последните години до голяма степен има вина за ситуацията на финансовите пазари в момента. Доколко може да се търси такава връзка?

Не споделям изцяло мнението на професор Ханке. Ако си представим регулатора като полицай, който следи да не се случи нещо лошо, но въпреки това някъде стане кражба, винаги има две обяснения, валидни в еднаква степен – едното, че наблизо се е случил крадец, и другото – че наблизо не е имало полицай. Както едното, така и другото несъмнено са факт.

Финансовият сектор доброволно пое огромни рискове, окуражен от нарастващите цени на жилищата, и си затвори очите за риска, поднасян му под формата на препакетирани и секюритизирани деривати с абсурдно висок рейтинг. Същевременно, тромавата регулаторна структура в лицето на няколко некоординирани клона– Office of Thrift Supervision, Fed, и Securities and Exchange Commission – не реагира достатъчно бързо.

Тревожното е обаче, че проблемът тръгва още от микро-равнище – отпускане на заеми на лица с недокументирани доходи, прехвърляне на баланси за лоши кредити на дъщерни институции, така че да не ги види регулаторът, и така нататък.

- Кои са корените на финансовата криза - провал на теоритическите постановки, провал на свободния пазар или недостатъчните регулации?

Лошата финансова дисциплина е в дъното на всичко. Можем да говорим много за регулация и теория, но правилата на солидното банкирне са си едни и същи от столетия насам: отпускането на заеми трябва да става само на редовни платци с документирани доходи. Препакетирането и секюритизирането на този риск под формата на много сложни деривати просто укри проблема за известно време, но естествено нямаше как да го елиминира.

- Вярвате ли, че Кейнсианските рецепти за стимулиране на икономиката ще помогнат за предотвратяване на втора голяма депресия и това ли е нужно на света?

За криза от такъв тип монетарната политика е основният инструмент за размразяване на кредитните пазари. Фискалните мерки могат да стабилизират консумацията и потребителското доверие, но няма как да възстановят потока от кредит на един пресъхнал пазар.

- Как оценявате действията на Фед в условията на настоящата криза? Смятате ли, че мерките, различни от понижаването на лихвения процент, дойдоха навреме или са закъснели?

Мерките бяха необходими и навременни. Същевременно те излизат толкова значително от рамките на досегашния опит, че тепърва предстои да разберем кои ще са най-ефективни. Например правилата за заемодаване от дисконтовото гише на Фед от август 2007 г. в началото не постигнаха желаните обеми на търговията и скоро бяха отворени други програми за стабилизация.

Тук имаше роля и това, че получателите на кредит от такива „гишета за ликвидност” не горят от желание имената им да се знаят, защото се опасяват това да не се изтълкува като знак за предстоящ фалит. Това, че тези мерки са нови и неизпробвани, обаче не означава, че не са разработвани предварително в случай на нужда.

- Какви инструменти притежава още Фед, за да се бори с кризата или вече видхме целия арсенал на банката?

От видяното дотук може да се направи изводът, че стандартните правила на играта вече не са основни и централната банка бързо адаптира мерките си според изискванията на конкретната ситуация и според това кои мерки работят. Това е добре, защото консерватизмът в такова време може да струва скъпо. Същевременно трябва да се отбележи и това, че г-н Бен Бернанке е един от основоположниците на цяло направление в икономиката, разглеждащо именно как финансови кризи се пренасят в реалното производство.

Професионалните икономисти добре познават моделите на Бернанке-Гертлер, както и Бернанке, Гертлер и Гилхърст. В такъв смисъл, едва ли има по-подходящ човек за управител на централната банка на САЩ в този конкретен момент.

- Имате ли виждане относно бъдещето на американската икономика с оглед предполагаемото назначаване на Тимъти Гейтнър за финансов министър на САЩ?

Това назначение несъмнено ще повиши доверието в новата администрация, а и реакцията на борсите вече го потвърждава.

- Рязкото поскъпване на долара в последните месеци според Вас може ли да бъде устойчиво или е просто корекция на дългосрочния низходящия тренд? Оптимист ли сте за долара в дългосрочен план и ако да - как това би се отразило на икономиката на САЩ?

Трудно е да се каже. Пазарите в момента се движат от всичко друго, но не и от основите на икономиката. Скокове от 300-400 пункта в Dow Jones станаха нещо обичайно, но дълбоко се съмнявам, че подобни движения отразяват икономическите основи.

Сами разбирате, основите няма как да се променят по няколко пъти на ден и толкова рязко.

Това, което се променя, е интерпретацията на големи групи и без това неуверени инвеститори които реагират хаотично дори на новини, които са очаквани предварително.

Същото е и с валутите – такива неща се поддават на прогноза само ако икономическите агенти действат рационално. Мисля, че след сегашния шок ще трябва да бъдат преразгледани много от постулатите във финансите, започвайки с презумпцията за рационалност и завършвайки с хипотезата за ефективния пазар (efficient market hypothesis).