Затишие пред буря за бизнеса на компаниите за дялови инвестиции

Димитър Гюрджилов е инвестиционен директор в компанията за дялови инвестиции NBGI Private Equity. Преди това е заемал длъжността вицепрезидент в Bedminster Capital (бившият Soros Funds Management) в Ню Йорк. Гюрджилов е работил и за JPMorgan в отдела за сливания и придобивания, бил е сътрудник на Merrill Lynch, както и изпълнителен директор на Arthur Andersen Bulgaria. Той ще е сред участниците на предстоящия на 2 декември Форум за финансови услуги в Югоизточна Европа, чийто медиен партньор е Investor.bg. С него разговаряме за пазара на дялов капитал при сегашните условия.

- В условията на настоящата криза отслабва или се увеличава търсенето на дялов капитал от страна на фирмите?

Определено търсенето на дялов капитал е значително по-голямо в сравнение с миналата година, когато компаниите първо се насочваха към банките, след това към местните фондови борси и едва тогава - към фондовете за дялов капитал (private equity).

В момента собствениците на компании са по-разговорчиви. Ситуацията в момента напомня на едно затишие пред буря по отношение на сделките на фирмите за дялов капитал, която ще се разрази след второто тримесечие на следващата година. Управляваме фондове от порядъка на 500 млн. евро, които искаме да инвестираме в Източна Европа в най-различни сектори.

- При текущите пазарни условия кои сектори са най-привлекателни и в кои сектори инвестира приоритетно NBGI Private Equity?

Определено доста привлекателен е FMCG-секторът (Fast Moving Consumer Goods), който включва храни, напитки и други бързооборотни стоки, тъй като той е сравнително нецикличен сектор. Принципно нашият фонд няма ограничения към отделни сектори – ние инвестираме според алтернативните инвестиционни възможности.

- Какви са Вашите впечатления от българските предприемачи? Доколко склонни са те да допускат външни инвеститори в акционерната структура на своите компании?

По мое мнение българските предприемачи са по-малко емоционално свързани с бизнесите си в сравнение с други страни в региона и нямат чак толкова голям проблем да допуснат инвеститор и дори и да продадат контролния пакет акции. Друго, което прави впечатление, е нивото на мениджмънта на българските компании, което се повиши значително през последните пет-шест години.

- Какво мислите за макроикономическата среда в България? Споделяте ли мнението на някои западни институции, че България ще е следващата, която ще има нужда от помощ от МВФ?

Тези същите институции сгрешиха в своите оценки по отношение на настоящите рискове преди години и сега залитат в другата крайност. Въпреки това рискове съществуват и те идват главно от това какво ще направят правителството и централната банка в настоящата ситуация. Преди всичко правителството не трябва да се поддава на популистки решения, които да доведат до сътресения в икономиката на страната. Усилията на правителството трябва да са насочени към преодоляване на проблемите на страната, за които толкова много се говори напоследък – корупцията, организираната престъпност и спазването на законите. От тази гледна точка успешните усилия за размразяване на еврофондовете биха компенсирали част от намаляващите преки чуждестранни инвестиции и привличането на нови такива.

Именно изпълнението на предписанията на Европейската комисия от страна на българското правителство ще направи страната предпочитана за инвестиции в региона.

Настоящата криза не е непременно лоша, а по-скоро тя е дори здравословна, тъй като имаше едни очаквания от страна на собствениците на компании, не само в България, но и в региона, които бяха нереалистични. За да можеше да бъдат оправдани, се изискваше един растеж от 20-30% на година в продължение на 10 години. За съжаление инвеститорите на местните борси не отчитаха това, а купуваха на всяка цена с цел спекулативни печалби за кратък период от време.

- Очаквате ли българската икономика да изпадне в рецесия?

Няма съмнение, че българската икономика ще мине през рецесия – това е и консенсусът сред цялата инвестиционна общност. Тя обаче има своите позитиви, един от които е охлаждане на пазара на труда, където имаше сериозен дефицит на качествени кадри. Освен това считам, че в условията на криза западните компании биха насочили инвестициите си към икономики, където производствените разходи са сравнително малки като България и Румъния.

Въпреки общите негативни настроения, като цяло ние оставаме оптимисти по отношение на региона, където според мен ще има много интересни възможности за инвеститори като нашата компания.