П. Юруков: Да се приватизират пазарите и Паркинги и гаражи в София

Пламен Юруков е роден на 9 май 1964 г. в София. Завършва Френската гимназия, а през 1990г. се дипломира в СУ „Св.Климент Охридски” със специалност философия. От 1998-а издава сп. “Философски форум”. Става член на Съюза на демократичните сили през 2003 г. През месец юли 2007 г. е избран за председател на партията. Женен е, има две дъщери.

- Какво мислите за идеята за приватизация на 30% дял от общинските фирми чрез увеличение на капитала (IPO) на БФБ-София?

СДС принципно се застъпва за продължаване на приватизацията в България. Един от основните митове в страната ни е, че с приватизацията е приключено, т.е. едва ли не всичко вече е в частни ръце. Това далеч не е вярно. Достатъчно е да погледнем списъците в Приложения №1 и №2 към Закона за приватизацията.

Конкретно за общинските дружества в София, на приватизация би следвало да подлежат не само пазарите, Паркинги и гаражи или градския транспорт, но и Общинска банка, Общинска застрахователна компания, „Озеленяване - София”, общинския дял от 40% в Топлофикация и др.

Истината е, че докато бъдат общински, около тези дружества винаги ще витаят подозрения за далавери и корупция...

- Удачна ли е приватизацията на близо 2 млн. дка държавни земеделски земи или те трябва да си останат непрозрачно управлявани?

Факт е, че държавата e най-крупният собственик на земеделска земя, както е и факт, че има съвсем оскъдна публична информация относно управлението на държавните земи. Дори се учудвам, че имате приблизителни данни за количеството държавни земеделски земи.

СДС настоява за създаване на единен регистър, публикуван и в Интернет, който да дава цялостна и изчерпателна информация за земите, собственост на държавата, за тяхното управление, както и за всички сделки на разпореждане или отдаване под аренда. За съжаление подобен регистър няма и това буди подозрения за начините, по които се управлява земеделската земя, която е собственост на публично-правни субекти.

От тази гледна точка ние бихме били по-скоро в полза на приватизацията на държавната земя, вярвайки, че в частни ръце тя би била далеч по-добре управлявана и генерираща сериозен икономически растеж. Дружествата със специална инвестиционна цел са добър пример в тази насока.

- Ще се борите ли за листване на борсата на енергийния холдинг и подкрепяте ли създаването му въобще?

Имаме ясно и категорично решение в партията, че сме против създаването на т.нар. енергиен холдинг. Смятаме, че времето на подобни мегаломански структури е отминало, още повече няма никаква ясна икономическа аргументация за необходимостта от подобен холдинг.

Нашата алтернатива е в раздържавяване на голяма част от енергийния сектор и засилване на конкуренцията, което със сигурност ще доведе до по-качествени услуги и по-ниски цени. Енергийният холдинг е пълното отрицание на тези идеи!

Между другото създаване на подобна структура и продажба на част от акциите й представлява и опит за частична приватизация на АЕЦ Козлодуй. Желанието на управляващите е да апортират двата работещи хилядника на атомната централа във въпросния холдинг и впоследствие да продадат част от акциите му...

- Трябва ли АЕЦ Белене да се изгради с държавни гаранции?

България има нужда от нови енергийни мощности, които да гарантират както енергийната структура на страната, така и мястото ни на основен енергиен център в Източна Европа. От тази гледна точка АЕЦ Белене е необходима на страната ни. Въпросът е на каква цена.

И тук е големият проблем, защото в публичното пространство вече се говори, че цената на втората атомна може да надхвърли с милиарди евро първоначално планираното! Това е изключително тревожен сигнал и мисля, че е крайно време за по-голяма прозрачност в енергийния сектор. Струва ми се, че голяма част от решенията там се вземат на тъмно, а това може да доведе до огромни загуби за данъкоплатците и за обществото като цяло.

- Одобрявате ли приватизацията на държавните гори?

Знаете ли, трябва да тръгнем от там, че горският фонд представлява един значителен ресурс и неговото ефективно управление и оползотворяването на потенциала му е ключов фактор за развитие на голяма част от относително по-бедните селски и планински региони в страната.

Същевременно е пределно ясно, че в сектора съществуват редица проблеми, свързани с управлението на горските масиви, съхраняването и рекултивацията им, а именно: неправомерен добив на дървесина, бракониерство, ерозия и особено замените на гори... Скандалите в тази насока са ежедневие. Държавата не само не може да се справи с тези проблеми, но и самата тя всъщност ги генерира и подхранва! Трябва да стане ясно, че първоизточникът на тези проблеми е моделът на управление и стопанисване на горите или казано по друг начин – фактът, че в голямата си част собствеността на горите е публична. В икономиката проблемите, които произтичат от колективната собственост и неясно дефинираните права на собственост, се описват с термина „трагедията на общите активи“ (tragedy of the commons), както отбелязват от Института за пазарна икономика.

Ако горите са частни, собствениците ще имат стимули да ги залесяват или да се грижат за биологичното разнообразие в много по-голяма степен, защото ще имат възможност да печелят от това. Още повече – като собственици ще имат дългосрочен хоризонт, който далеч надхвърля четирите години на един управленски мандат.

От друга страна – в условията на неясни практики и политически интереси, ресурсите на горите не могат да се използват в пълна степен и се превръщат в развъдник на нови корупционни схеми. От което най-големи потърпевши са легалният бизнес и данъкоплатците.

Истината е, че частните предприемачи използват най-добри технологии за стопанисване на горските ресурси, тяхното възстановяване и пълноценното им развитие. А това носи ползи както на селските и планинските райони, така и на икономиката като цяло.

Впрочем има и редица статистики от европейски страни, в които е видно, че частното управление на горския фонд е много по-ефективно и носи много повече ползи на националното стопанство.

- Одобрявате ли намаляване на броя служители в държавната администрация, които сега са прекалено много?

Основен поддръжник сме на идеята за редуциране броя на служителите в публичната администрация. Това е основен начин за увеличение напр. на заплащането на останалите на държавна служба чиновници. Същевременно едно намаляване на бюрокрацията с 20% би насочило към частния сектор хиляди хора, което би било от голямо значение за задъхващия се пазар на труда в страната.

Част от намалението би дошло от съкращения на административни структури. Защо напр. да има Министерство на европейската интеграция при положение, че България е вече в Европейския съюз? Въпросното министерство дори няма сграда в момента... Наред с това една структура като Агенцията за закрила на детето доказа безсилието си и може да бъде закрита като съответните дейности да се разпределят към общините. Друг пример е Агенцията по заетостта. Трудовото посредничество би могло да премине изцяло в частни ръце и въпросната структура да бъде закрита. Къде е казано, че държавата е по-ефективна от частния сектор в създаването на заетост?

Особено фрапиращ случай е Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (чието ново име е Министерство на извънредните ситуации, бел. ред.). Единственото необходимо и смислено звено там е Гражданска защита, чийто персонал обаче е с пъти по-малък от този на чиновниците зад бюро. Такова министерство не би следвало да има в следващото правителство, но същевременно си заслужава звеното за бързо реагиране (Гражданска защита) да бъде подсилено финансово.

Примерите за раздут персонал и неефективност на публичните структури са много...

Между другото добре е в уеб сайтовете на всяко министерство или държавна агенция да има публични списъци с броя на персонала, назначенията и уволненията.

- Какво мислите за частните здравноосигурителни каси?

Време е за радикална реформа в здравеопазването, но за съжаление от тристранната коалиция идват по-скоро лоши новини. При реформата на системата е надделял възгледът на БСП, а именно за запазване на НЗОК наред с предвидените частни здравни каси.

Мнението ни е, че НЗОК не трябва да съществува и че здравеопазването трябва да премине в частни ръце. Това означава и приватизация на болници.

В същото време смятаме, че изнесените в публичното пространство критерии за лицензиране на частни здравни каси са твърде завишени (минимум 100 000 осигурени и 10 милиона лева начален капитал) и, че те биха могли да отрежат достъпа до здравната система на по-голям брой участници, ограничавайки конкуренциата по този начин.

- Считате ли че държавният дял в БФБ-София и ЦД трябва да бъде продаден?

Държавните дялове и от двете дружества следва да бъдат приватизирани, като това е част от цялостната визия на СДС за развитие на капиталовия пазар в България, което включва възможно най-минимизирана намеса на държавата.

СДС е единствената българска партия, която има концепция за развитието на капиталовия пазар в страната, като основни пунктове в тази концепция са премахване на данъка върху дивидентите, приватизация на държавни предприятия по най-прозрачния начин, а именно през борсата, раздържавяване на самата борса и Депозитаря... Привлекли сме за консултанти някои експерти в областта на българския капиталов пазар и работим в тази посока. Основното ни желание е, както казах, да има колкото се може по-малко държавна намеса в сферата на капиталовия пазар.

- Имате ли инвестиции в акции, търгувани на БФБ-София?

Проявявам голям интерес към българския капиталов пазар от края на 90-те и редовно следя развитието му. Самият аз съм имал идея за листване на моя бизнес на БФБ-София и публично предлагане на до 49% от акциите на дружеството (Спетема кафе, бел. ред.). Това е било анонсирано в публичното пространство и идеята все още е актуална.

- Кога ще бъде решен реституционният проблем с притежателите на компенсаторни инструменти?

В контекста на темата за приватизацията смятам, че от забранителния списък в Приложение №1 към Закона за приватизацията и следприватизационния контрол могат да бъдат извадени много предприятия. Дълг на държавата е да реши въпроса с обезщетението на собственици на компенсаторни инструменти. От тази гледна точка срещу компенсаторки следва да бъдат раздържавени сериозни пакети напр. от ВМЗ Сопот, Булгартабак Холдинг, ТЕРЕМ, предприятия от енергийниния сектор и др. Вариантите са много.

Между другото – при добро желание от страна на едно правителство, този проблем може да бъде решен в рамките на не повече от две години.