Бистра Илкова: Пазарът се изчисти от хазартните инвеститори

На 16 юни се очаква на Българска фондова борса - София да бъде въведена новата търговска платформа XETRA. С изпълнителния директор на БФБ-София Бистра Илкова разговаряхме за предстоящия старт на новата система, както и за приоритетите пред българския капиталов пазар от тук нататък.

- Оптимист ли сте за въвеждането на XETRA в планираните срокове?

Да. Предварително одобреният между Дойче Бьорзе и БФБ времеви график се изпълнява стриктно от работните групи и до този момент нямаме забавяния по програмата. От началото на годината борсата последователно извърши всички необходими действия със своите членове и подготви пакет проекто-документи, необходими за въвеждането на системата. От края на март борсата организира серия обучителни курсове за IT специалисти и брокери. Техническото свързване на посредниците към XETRA започна от април и се надяваме до края на седмицата да приключи. Тези, които реално са свързани, имат възможност да тестват системата и по наши сведения след разговори с посредниците те нямат проблеми.

- Какви бяха основните проблеми, които срещнахте при подготовката за новата търговска система?

Не бихме казали, че има някакви особени проблеми. Като че ли посредниците бяха затруднени при включването си към борсата, тоест към новата система, и тези трудности произтичаха от избора на телекомуникационна компания, чрез която да осъществят връзката. Процесът на избор на доставчик на услугите по свързването при някои посредници бе по-бавен и бе свързан с избор на най-добрите за тях условия.

- Скоро обявихте новите кодове на публичните дружества. Те ще заменят ли изцяло старите кодове или ще се ползват само служебно при обмена на данни с XETRA?

Всъщност новите кодове бяха обявени преди около месец на уеб-сайта на борсата. Тези кодове заменят досега присвояваните от БФБ-София борсови кодове. Това означава, че те ще са видими не само в самата система за търговия, а ще се използват навсякъде, където трябва да се идентифицира даден инструмент с код.

Кодовете в Xetra на всички инструменти се присвояват от германската номерираща агенция Wertpapier Mitteilungen ( WM ), която поддържа база данни за търгуваните инструменти не само на територията на Германия, а и на голяма част от пазарите в Европа и Америка. След проведени продължителни консултации с WM се установи, че на този етап не е възможно да бъдат присвоени кодове, близки до използваните в момента, но бе изразена увереност, че на един по-късен етап след въвеждането на XETRA може да има такава възможност. БФБ-София ще информира своевременно емитентите, в случай че в бъдеще има възможност за промяна в кодовете. На този етап сме отговорили писмено на всички запитвания на емитентите, свързани с кодовете, като всички проявиха разбиране.

- Има ли някаква по-голяма яснота относно съдбата на системата “COBOS” в рамките на XETRA? Какви ще са промените за нейните потребители?

Още в началото на проекта беше обявено, че системата COBOS ще бъде модифицирана, за да може да взаимодейства с новата платформа за търговия. Днес на сайта на борсата бе публикувано актуализираното ръководство за работа с COBOS, а работата в тестов режим с новата функционалност на Xetra ще започне от 2 юни.

Най-общо промените се свеждат до възможността за въвеждане на нов тип поръчки, какъвто са тези от типа „пазарна към лимитирана“, а функционалността за въвеждане на „айсберг“ поръчки ще бъде добавена в системата допълнително в рамките на около два месеца от старта на Xetra. Посредством COBOS ще се предоставя и повече информация относно цените на финансовите инструменти, като например последна цена на сделка, последна цена, постигната на аукцион, както и информация за текущата фаза на търговската сесия по отношение на всеки избран от потребителя инструмент – pre-trading, акуцион, непрекъсната търговия и т.н.

- Как оценявате общата картина на българския капиталов пазар? Приключи ли периодът на краен негативизъм?

Според нас пазарът продължава да се развива в светлината на общата конюктура на капиталовите пазари. Нямаме основание да сме притеснени специално за нашия пазар, защото почти всички анализатори, които следят макроикономическите фактори, са на мнение, че макроикономическите показатели са относително стабилни и че през 2008 г. и 2009 г. България ще провежда стабилна икономическа политика и ще има добре развиваща се икономика.

По-скоро пазарът почти се изчисти от инвеститорите от хазартен тип. По наша преценка на него останаха инвеститори, които са с по-дългосрочни цели и намерения. Тези инвеститори правят по-задълбочени и трезви оценки на ситуацията, анализират дейността и развитието на компаниите и по-трудно се поддават на паника. Както на всеки пазар, така и на българския, има и ще има инвеститори, които търсят бързата печалба, но дори и те вече ще преценяват по-сериозно възможните рискове при всяка една инвестиция.

- Какви ще са приоритетите пред БФБ-София след въвеждането на XETRA?

Както е известно, ние разработихме стратегия за развитие на борсата до 2010 година, която е публикувана на нашия сайт. В стратегията като основен приоритет е посочено въвеждането на новата търговска система. XETRA ще обнови технологично нашия пазар и ще го направи по-видим за останалия свят.

След въвеждането на системата основните приоритети ще са по-нататъшното развитие на пазара и подобряването на ликвидността му, макар работата в борсата в това отношение не е спирала и по време на проекта за внедряването на XETRA. В тази посока ще бъдат предприети необходимите стъпки по организирането на възможност за търговия с деривативни инструменти, като може би най-удачни в първо време се явяват сертификатите и варантите, доколкото могат да се търгуват и при съществуващата инфраструктура и не изискват наличието на отделна клирингова институция, поддържането на маржин-депозити във връзка с търговията с деривати и пр. Паралелно с това, приоритет е и изграждането срочен деривативен пазар, даващ възможност и за търговия с фючърси и опции.

Приоритет продължава да бъде и привличането на повече местни и чуждестранни емитенти. Разширяването на прилагания модел за привличане на емитенти на БФБ, предвижда активизиране работата с компаниите за дялово финансиране и фондовете за рисков капитал, както и с представители на съответните компетентни органи по отношение евентуалната приватизация на основните монополи през борсата. Особено внимание и усилия се полагат по отношение привличането на чуждестранни емитенти за търговия както и по отношение разработването на работещ модел за двойно листване на чуждестранни компании на БФБ-София. Ще продължи и активната работа на БФБ и по популяризирането на капиталовия пазар сред местните и чуждестранни инвеститори. И в бъдеще борсата ще продължава да се стреми към по-голяма медийна отвореност и поддържане на активни отношения с медиите и обществеността както на национално така и на международно равнище.

- Какви са плановете Ви за популяризиране на дейността на БФБ-София? Ще възстановите ли практиката на кръглите маси и срещите с бизнеса?

В последните две години бяха направени много положителни стъпки за популяризиране на БФБ-София и капиталовия пазар въобще, в резултат на което борсата изгради своя собствена визия, но няма да спрем дотук. Ние оптимизирахме нашата комуникационна стратегия, с оглед утвърждаването на общественото разбиране за водещата роля на БФБ-София в националната икономика.

Борсата ще се стреми към по-голяма медийна отвореност, широко присъствие в медиите, вкл. неспециализираните, популяризиране на дейността, както и предимствата и перспективите пред капиталовия пазар.

Организираните и проведени от БФБ регионални кръгли маси през 2006 и 2007 г. бяха много успешни, срещите с бизнеса показаха, че той все повече се интересува от капиталовия пазар и начините за финансиране чрез него. В същото време ние успяхме да обхванем всички важни региони на страната, и да се срещнем с големите компании извън София, които искаха да се запознаят с механизмите на капиталовия пазар.

В стратегията за развитие на фондовата борса, приета наскоро, сме заложили нов подход за привличането на български дружества за листване на борсата. Ще се фокусираме върху увеличаване на секторната представителност на компаниите на борсата - за пример „Телекомуникации“, „Транспорт“, „Хранително-вкусова промишленост“, и други. Вече започна изготвянето на анализи върху перспективните сектори на икономиката и потенциалните емитенти в тях. Предвижда се организиране на няколко секторни кръгли маси, като броят им ще зависи от перспективните дружества в съответните сектори на икономиката.