Куюмджиев: Положително търговско салдо може да имаме най-рано 2010-2011 г.

Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев е завършил Чешкия технически университет и има магистърска степен по компютърни технологии от Техническия университет в София, специализирал е в САЩ. Работил е в международни консултантски компании, включително в ръководството, и е бил зам.-генерален директор по външна търговия на „Шкода-Прага” АД. От октомври 2007 г. е зам.-министър.

- Г-н Куюмджиев, преди дни представители на бизнеса на Швеция посетиха България, а от SAAB заявиха, че се интересуват от бизнес тук. Бихте ли разяснили за кои области става въпрос и какви са плановете на SAAB за страната ни – работа по офсетни програми или други инвестиции?

Швеция има външни инвестиции за миналата година около 16 млрд. евро, а в България от тях са влезли само 31 млн. евро. В тоя ред на мисли, те проявиха желание за нараства икономическото им присъствие в България. Областите, от които се интересуват инвеститорите от Швеция, са, общо взето, високи технологии, екологични и енергийни проекти, производство на части за автомобили и др.

Фирмата SAAB, заедно с английската BAE Systems, са производители на военни изтребители и съответно имат интерес, при евентуално стартиране на процедура за закупуване на нови изтребители от Министерството на отбраната (МО), да доставят техните, което е логично от тяхна гледна точка.

Ние ги запознахме с изискванията на българското законодателство при офсетни споразумения и те заявиха, че са готови да ги изпълняват, като дадоха пример как са изпълнявали офсетните си задължения в Чехия, Унгария и Южна Африка, където са и последните им доставки на бойна техника. Като цяло техните офсетни предложения вървят „в пакет” с големи шведски фирми, които биха инвестирали в българската икономика, като например АББ, Волво, Астра Зенека и др. Посоченото не означава, че въпросните фирми не биха инвестирали и без офсетните споразумения. Дори моят колега от Швеция каза, че е възхитен от условията за чуждите инвеститори в България, и ще каже всичко това на шведските инвеститори.

- Ако се осъществи офсетна програма, бихте ли казали каква сума ще плати България?

Твърде рано е да се каже това, защото още няма решение от Министерството на отбраната (МО) и не се знае кога ще се сключи подобна сделка – дали след година, или след пет години например. Затова и за цени е прекалено рано да се говори, а и водещо в случая е МО. Ролята на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) е да осигури спазването на Наредбата за офсетите, т.е. всеки, който продаде на българската държава някакво въоръжение, трябва да поеме ангажимент да инвестира 110% от неговата стойност в икономиката.

- Високият дефицит по текущата сметка покрива ли се от чуждестранните инвестиции? (Според направена в средата на март първа ревизия на данните на БНБ чуждестранните инвестиции за 2007 възлизат на 6,11 млрд. евро, бел. ред.)

Според данните на МИЕ за миналата година търговският дефицит достигна 5,4 млрд. евро, а чуждестранните инвестиции – 6,3 млрд. евро, т.е. търговският дефицит се покрива над 115%.

- А какви са предвижданията Ви за търговския дефицит и чуждестранните инвестиции в края на тази година?

Дори за януари данните как се развива търговията не са окончателни и е твърде рано да се каже отсега какъв ще е търговският дефицит в края на годината. А що се отнася до чуждестранните инвестиции, според мен техният размер ще бъде поне колкото миналогодишния.

Прогнози сега обаче не могат да се дадат, защото има следните варианти – от една страна, търговският дефицит да нарасне, да се запази или да спадне, което може да се комбинира по различен начин с преките чужди инвестиции, които също могат да нараснат, да се задържат или да намалеят.

По мое мнение към момента е най-вероятна хипотезата да нараснат както търговския дефицит, така и преките чуждестранни инвестиции, която хипотеза е умерено добра. Разбира се, най-добрият вариант е да намалее търговският дефицит, като същевременно нараснат чуждестранните инвестиции.

Основание за известен оптимизъм ми дава фактът, че инвестиционните стоки са над 30% от вноса ни. И например машини и съоръжения, внесени през предните 2 години, тази година ще започнат да произвеждат стоки за износ, поне така е на теория. В този смисъл бих обобщил, че според данните към момента, положението с дефицита по текущата сметка в края на тази година ще е подобно на това към края на миналата година.

- Какво ще кажете за качеството на чуждестранните инвестиции?

Вече започнаха да се появяват фирми, които искат да използват уникалната бизнес среда в България, а не просто да експлоатират вътрешния пазар, и такава се очертава да бъде и по-нататъшната тенденция. Част от чуждите фирми възнамеряват да базират в България своите производства, които да обслужват балканския регион, ако са фирми от ЕС. А големите фирми извън ЕС пък имат интерес от инвестиции у нас, за да могат да се ползват от облагите на обединения пазар на ЕС.

- Какви са прогнозите Ви за търговското салдо в края на годината? И кога можем да очакваме обръщане на тенденцията и положително търговско салдо, особено като се има предвид, че от страните от ЕС имаме положително салдо само с Белгия – и то защото „Солвей Соди” изнася продукцията си там?

Мисля, че през тази година няма да настъпят драстични промени в търговското салдо на страната. Ще се запази тенденцията от последните години за значителен растеж на износа от около 20-30%. Само че с почти същите темпове расте и вносът и това е проблемът. Ако не се увеличи разликата в двата темпа, търговският дефицит в края на годината дори може да се задълбочи.

А за обръщане на тенденцията в скоро време не може да се говори. Това би могло да стане след въвеждането на пакета от мерки, който планираме. А ефектът от въвеждането на мерките, изразяващ се в обръщане на тенденцията, би могъл да стане през 2010-2011 г. Въпросните мерки също би трябвало да бъдат възприети и оценени от бизнеса и съответно да се прилагат на практика.

- Сигурно визирате мерките, заложени в бъдещата експортна стратегия. На какъв етап е работата по нея и ще бъде ли изготвена до средата на годината?

В момента се работи много усилено за изработване на цялостна експортна политика, в който процес участват не само експерти от МИЕ, но и от други министерства, от агенции, от бизнеса, от научните среди. Специално бизнеса, бих казал, че гледа с умерен оптимизъм на този процес, като се има предвид, че са правени преди 3-4 стратегии за подкрепа на експорта, които не са заработили. А сега сме се опитали да направим цялостен поглед върху икономиката и да се изработи такъв пакет от мерки, който да промени структурата на икономиката в посока, че тя да произвежда все повече експортно ориентирани стоки и услуги.

Експортната политика ще трябва да е готова до края на май, за да може през юни да бъде подложена на обсъждане. А експортната агенция, по чието създаване също работим, ще може реално да започне да функционира от следващата година.

- Вече има ли яснота по въпроса кои ще бъдат тези 3-5 области (както обяснихте преди), в които ще насърчавате износа и към кои страни?

Определянето на областите е най-отговорната част от стратегията, която още не е готова. В идентифицирането на тези области участват активно и експерти от други ведомства и бизнеса.

Вече са почти готови критериите за подбор на страните, към които ще се насърчава износът ни. Един от тях е на въпросния външен пазар нашите стоки да са конкурентноспособни, като се има предвид, че основният растеж ще се постигне от производства и продукти с висока добавена стойност, т.е. от високоинтелектуален труд. В тази връзка трудно бихме могли да се преборим със страните от ЕС, не и в близките години.

- Какво е мнението Ви за създаването на електроенергийна борса?

По принцип всяка борса е много полезна за развитието на икономиката. За създаването на електроенергийна борса у нас бих казал, че основно изискване е на нея да участва НЕК, за да могат да се формират реални пазарни цени на електроенергията. Що се отнася до собствеността, по принцип между собствениците са най-големите играчи на борсата, като се спазват и ограниченията за процента притежавани акции, изискванията за капиталови възможности и т.н. Подробности относно хода на създаването на такава борса не са ми известни.

- След като от началото на годината плоският данък върху доходите на физически лица вече е факт, какво мислите за ролята му да се извади на светло сивата икономика и за някои виждания, че е трябвало да се запази прогресивният данък?

Ролята на плоския данък не е единствено да се извади на светло сивата икономика, а и да се създаде максимално добра среда за правене на бизнес, като двете неща са приблизително с еднакво значение. А въвеждането на прогресивен данък е по-скоро някаква мярка на социална справедливост.

Напоследък често се говори за леви и десни мерки в икономическата политика, но аз мисля, че отдавна няма такова деление, а по-скоро то е на прагматична и популистка политика. Например 10-процентния плосък данък се смята за дясна мярка, а прогресивно растящите данъци – за социална справедливост. Но от друга страна, с ниския плосък данък се създават условия всички да забогатеят повече, което само по себе си е ляво твърдение. Според мен, прагматичната политика е, всички у нас да живеят все по-добре.