Петко Вълков: Активите на фондовете ще продължават да нарастват

Българският пазар остава интересен за чуждестранните инвеститори, смята изпълнителният директор на УД БенчМарк Асет Мениджмънт

През последните четири месеца капиталовият ни пазар преживя корекция, която се отрази на значителна част от пазарните участници. Във връзка с този и други въпроси се обърнахме към Петко Вълков, изпълнителен директор на УД “БенчМарк Асет Мениджмънт”.

- Г-н Вълков, може ли да се предположи, че през октомври 2007 г. пенсионните фондове са преминали разрешения лимит за универсален и професионален фонд в акции, КИС и АДСИЦ поради рязкото поскъпване на акциите в продължение на няколко месеца и затова са принудени да продават, а спадът на цените им е освободил лимити и са купували, като са подкрепили пазара? Верни ли са тези мнения?

Това е интересен въпрос. Няма как да се следят портфейлите на пенсионните фондове и да се правят сравнения. Това, което аз съм забелязал, е, че няма продажби, а те са по-скоро нетни купувачи. Но този въпрос е най-добре да бъде обърнат към самите пенсионни фондове. Според мен спадът им освободи доста лимити. Така например когато пазарът регистрира намаление с около 20%, автоматично за тях това освободи нови 20% лимит за покупки.

- Какво е като цяло бъдещето на взаимните фондове предвид новата ситуация на пазара?

През последните два месеца секторът се намира в по-особен период, в който действително имаше тегления на капитали от взаимните фондове. Гледайки година-две напред, нещата изглеждат изключително перспективни. Все още секторът на колективните инвестиционни схеми е неразвит от гледна точка на неговото проникване в икономиката и въобще проникване сред населението. Много малка част от финансовото богатство на населението е инвестирано в договорни фондове и оттук се вижда потенциалът за увеличение на активите под управление, сравнявайки се със страните от Централна и Източна Европа.

- Какво се случва на фондовия пазар извън България, вече имате фондове, фокусирани върху чужди акции, а инвестирахте в чужбина и чрез другите си фондове?

С първите ни три фонда инвестирахме в чужбина основно чрез рисковия ни фонд ИД БенчМарк Фонд-2. Там успяхме рано да излезем и от ноември миналата година нямаме инвестиции в чужбина. Имахме печеливши инвестиции в Сърбия, в Чехия, Русия. Новите ни фондове са изцяло насочени към чуждестранните капиталови пазари – ДФ БенчМарк Фонд-4 Енергетика и ДФ БенчМарк Фонд-5 Централна и Източна Европа. Мисля, че моментът е подходящ за инвестиране.

- В последните месеци и години индексите на страни като Китай и Бразилия също растат много бързо. Защо се ограничихте с Централна и Източна Европа?

Ние направихме регионален фонд за ЦИЕ, тъй като смятаме, че това ще е най-бързо растящият регион в Европа. През следващите години там ще са насочени много преки и портфейлни чуждестранни инвестиции, включително трансфери от Европейския съюз. Има и много други печеливши пазари по света, но например в Нигерия, чийто индекс на акциите отчита силен ръст, нямаме възможност за хеджиране срещу спад на местната валута и ръстът на индекса се губи от поевтиняването на местната валута. От голямо значение е не само нарастването на пазара, но и възможността да се застраховаме срещу валутния риск, макроикономическа и политическа стабилност и перспективи за растеж на БВП.

- Мислите ли, че България е много доходоносна, след като по доходност в последната година вече сме зад огромни страни като Китай и Бразилия, както и зад Хърватска и други страни от региона?

Смятам, че България е доходоносен пазар. 12 месеца е кратък период, но ако погледнем сравнителната таблица за 5-годишен период, не е мит, че българският капиталов пазар е доходоносен. Отделно за чуждестранните инвеститори средногодишна доходност над 15% е изключително атрактивна.

- В такъв случай вие имате много вложители чужденци във фондовете си?

Не, нямаме толкова много, но има доста запитвания от чужденци.

- Защо става така - много добре им е 20%, тук сме виждали и 40-50-100%, а няма вложители, може би проблем на маркетинга?

Чужденците инвестират по различен начин и най-често директно в акции. Първо, по законосъобразни причини, ние нямаме изградена система за дистрибуция в чужбина, а и самите чужди инвеститори действат бавно. Периодът между първия контакт и осъществяването на инвестиция може да отнеме и половин година. Те наблюдават какво е положението, оценяват надеждността на партньора, правят си сравнения и едва тогава взимат решения. То е същото и от наша гледна точка. Например ако дойде някой от Нигерия и ми рекламира техен силно печеливш фонд, аз няма да инвестирам веднага.

- Разбрахме, че пенсионните фондове са купили, след като спадът им е осигурил лимити, а спекулантите и вложителите във фондове агресивно ли купуват или изчакват?

Имам поглед върху спекулантите и върху вложителите във фондове. Втората група е доста по-пасивна, защото това са основно дългосрочни инвеститори. При спекулантите наблюденията ми са, че корекцията ги хвана доста неподготвени и те се видяха с много акции и малко кеш. И не само малко кеш, но и със задължения по репо споразумения. Затова и пазарът е слаб от гледна точка на спекулантите. Те нямат ресурса да купуват, а по-скоро чакат възходящо движение, за да продадат.

- Как стартираха новите ви два фонда като цени и записване, въпреки че е рано да говорим за цени?

За момента вноските са по-високи от инвестициите, които правим, и цените са стабилни. Но за седмица и малко след старта успяхме да привлечем в двата фонда над 1,5 млн. лв., което в тези пазарни условия считаме за сериозен успех. Още повече, че фонд Енергетика се очертава като хитов фонд, без алтернатива в България, и аз не бих се изненадал, ако в рамките на 1-2 години стане един от най-големите фондове в България.

- Какъв тип фонд биха купували пенсионните фондове на настоящия етап?

Според мен и двата фонда са интересни за пенсионните фондове, като цяло портфейлите на пенсионните фондове са съсредоточени главно в България, Фонд-5, който е за Централна и Източна Европа, ще им даде диверсификация и достъп до пазари извън техния основен фокус.

- А Фонд Енергетика?

Относно този фонд мога да говоря много. Ние смятаме, че енергетиката е и ще бъде водещият глобален сектор през следващите години.

- А ако има нов трус на кризата в САЩ, няма ли да поевтинее петрола както след азиатската криза през 1997 г., когато беше паднал до 12 долара за барел?

По тази причина не сме се ограничили единствено до петролни компании, а сме направили вътрешно секторна диверсификация, отделно самите петролни компании, които сме проучвали, прилагат много добри политики на хеджиране срещу цената на петрола.

- Пенсионните фондове инвестират все повече в чужбина. Според последните статистики 18,7% от активите им са вложени зад граница спрямо 8,5% преди година. Така основната надежда на спекулантите, че влизат пари в пенсионните фондове, а те трябва да ги инвестират в нашите компании, се размива. Това може ли да е един от митовете, които трябва да забравим?

Всички започват да инвестират в чужбина, включително и фондовете. Българският пазар е сравнително тесен и няма възможност само на този пазар да се предложат разнообразни продукти от страна на управляващите дружества. По отношение на пенсионните фондове, те стартираха инвестициите в чужбина от много ниска база и поради това темповете са доста високи. Още повече, че и чуждестранните фондове все по-масово навлизат в България и предлагат своите фондове основно сред институционалните инвеститори. Според мен пенсионните фондове инвестират в чужбина предимно през структурирани продукти. Не го правят директно, защото може и да не разполагат с капацитета да обхванат целия пазар. Но действително е мит, че пенсионните фондове и договорните фондове могат сами по себе си да вдигат пазара.

- Как ще коментирате факта, че среднопретеглено продажбите на ликвидните компании растат с няколко процента над ръста на инфлацията на цените при производител?

Хубаво е, че компаниите са успели да прехвърлят повишението на разходите върху клиентите си, защото това е проблем за повечето компании. Инфлацията на производител означава на първо място ръст в разходите. Много е важно в тази ситуация компаниите да запазват маржа, на който работят, и е много важно да осъществяват мерки за подобряване на маржовете и увеличаване на пазарните дялове. Инфлацията е висока и очаквам да остане сравнително висока, но компаниите да продължават да реализират ръстове по-високи от нея, като това е едно предизвикателство пред тях. Средно може да е 20% ръст за публичните компании, но има и компании с 40-80% ръст. Не всички компании са блестящи.

- Говорейки за отделни ликвидни дружества, какво мислят в УД БенчМарк за Монбат?

Дружеството изкара печалба близо 0,90 лв. на акция и това беше основната причина за нарастването на пазарната капитализация.

- За това не помогнаха ли рекордните цени на оловото и най-важното - може ли да се повтори преизпълнението на резултатите и през 2008 г.?

Да, високите цени на оловото помогнаха и мисля, че прекрасните резултати ще се повторят и през тази година. Самото дружество направи доста силна инвестиционна политика през 2007 г. и това също подкрепи цените, тъй като се очаква резултатите от тази политика да излязат през 2008 г.

- Какъв щеше да е ръстът на цената на акциите на Еврохолд България без покупката на румънския застраховател, който вече е с по-голям премиен приход от Евроинс?

Покупката в Румъния е положителна, защото холдингът не може да разчита само на Евроинс и България. Конкуренцията в сектора е сериозна, особено при автокаското и гражданската отговорност. Много трудно може да се поддържа голям растеж и затова придобивания на други пазари са от съществено значение. Въпросът е дали и там ще успеят да направят това, което правят тук. Засега успяват, така че това подкрепя цената.

- Какво показва анализът на Енемона АД?

Енемона към момента отново се търгува на база потенциал и очаквания, че ще вземе доста проекти в областта на енергийната ефективност, може би и от АЕЦ Белене.

- Какво е мнението ви за Холдинг Пътища и Трейс Холд Груп?

Като цяло интересни компании. IPO-то на Трейс беше събитието на 2007 г., но цените му в началото на борсовата търговия бяха високи. Дружеството достигна капитализация по-висока от Холдинг Пътища АД, при положение че Холдинг Пътища е публична компания от 1 година, тоест от толкова се държи като публична компания. Няма нужда дори да се прави сравнение на финансовите показатели.

- А вложени ли са в компаниите всички потенциални очаквания?

Не е хубаво само на база очаквания да се оценява една компания, защото процентът на грешка е много висок и ако се направи оценка най-накрая процентът на отклонение може да доведе до грешка от плюс минус 50% в оценъчния метод. На практика няма база, на която да стъпим, правят се доста предположения, които може и да не са правилни.

- Мнението ви относно Химимпорт?

Като публично дружество с най-голяма капитализация, като изключим БТК, мисля че има Бета по-висока от 1. Не трябва да се забравя, че секторите, в които се специализира холдингът, като финансовия сектор, транспорта и други, имат доста голям потенциал да се развиват. Но съответно при падащ пазар по-високият коефициент Бета означава по-голям спад.

- Във форума на Investor.bg в темaтa за ОЦК има анкета, дали читателите одобряват ОЦК да купи рудниците Горубсо Мадан и Горубсо Роф от мажоритарния си собственик, като почти 2/3 одобряват покупките. Какво е вашето мнение?

Не сме запознати с параметрите на сделката, има смисъл да са в ОЦК, ако това ще доведе до синергия, оптимизиране на маржовете и ограничаване на изтичанията има смисъл, но водеща е цената. Ако цената е прекалено висока, може да няма много голям смисъл за акционерите на ОЦК.

- Първата обявена идея за Горубсо Мадан и Роф беше да бъдат листнати на БФБ чрез IPO или SPO. За какво говори гъвкавостта на мажоритарния собственик, който избира изкупуване от ОЦК след провала на няколко IPO и SPO?

Говори за непостоянство, не е много положителен сигнал. Съветвам инвеститорите, преди да инвестират където и да е било, да се запознаят добре и с мениджмънта и мажоритарния собственик. Примерно мисля, че няколко години подред бившият мениджмънт на Кремиковци отнесе наградата за най-лошо корпоративно управление.

- Кои са Топ 5 акциите в портфейла на фондовете ви?

Към момента залагаме на три основни сектора - финанси, машиностроене и недвижими имоти, и съответно нашите Топ 5 позиции са от тези сектори. ПИБ, Химимпорт, Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ, Индустриален капитал холдинг и Корпоративна търговска банка.

- А какъв е проблемът в ПИБ, според пазара, за да падне цената на акциите под емисионната стойност?

Проблемът е, че резултатите, които отчетоха за 2007 г., са под това, което може да изкара банката. Нашият анализ показа, че банката може да изкара около 80 млн. лв. печалба. Може някой да сметне, че е завишено, но според нас има възможност да стане. Отчетът за второто тримесечие на 2007 г., малко след дебюта, не беше много добър и нещата се обърнаха.

- Значи 50 млн. лв. печалба за 2007 г. е малко?

За тази банка е малко. Възвръщаемостта на активите остава ниска. Само за сравнение, вече бяха обявени плановете на Корпоративна търговска банка за 40 млн. лв. печалба, а тя е 2 пъти по-малка от ПИБ.

- А за КТБ смятате, че се движи добре?

Да, мислим, че банката се развива с по-добри темпове от банковата система като цяло. Поддържа много добри маржове и сме доволни от всичко, което се случва до момента.

- Имате ли застрахователни дружества в портфейла?

Към момента не. Има само едно ликвидно дружество на БФБ - Евроинс, което добре се развива. Застрахователният сектор не е добре представен на борсата, а има добри застрахователни компании, които биха били добре приети от пазара.

- Има ли заплаха за валутния борд и има ли запитвания от чужденците в тази посока?

Не, чужденците въобще не питат, по-скоро масовият инвеститор, които чете някой вестник и вижда спекулации за борда. Но според мен няма никакви рискове пред борда. Пътят е ясен оттук нататък. А дори и да има някакъв риск, защото винаги трябва да сме готови за най-лошото, акциите си остават най-добрият инструмент за защита. Така че на местните клиенти, които се притесняват, им казваме да инвестират в акции или във фонд в акции. Ако нещо с борда се случи, тези инвестиции ще им осигурят запазване на покупателната способност.

- По отношение на маржовете на публичните дружества, класация показа, че единици са дружествата с над 10-12% норма на печалба. Добра норма ли е 10-12%?

10% възвръщаемост на продажбите е доста добре. Виждаме, че дружества с възвръщаемост около 12% гонят висока капитализация. Така че пазарът го оценява. Всичко над 10% е много добре.

- Има ли потенциал за по-добри резултати от публичните дружества по отношение на ръста на продажбите?

Има потенциал за ръст от 20-30%. Обаче това е много лесно от наша анализаторска гледна точка да го казваме. Самите компании срещат доста проблеми за такъв ръст и смятам, че тези, които са успели в период от 4-5 години да поддържат приличен ръст от 20-25%, са истински добрите компании на борсата. Говоря за ръст от старите дейности, не за експанзионистичен ръст чрез придобивания на нови компании, което автоматично вдига продажбите.

- Ще има ли пак IPO-та?

Несъмнено ще има, в момента периодът е такъв, трудно се събират пари, защото нетно има изтичане на капитали от борсата и в такъв период не може да се проведе IPO при най-добри условия. Затова всички над 60 заявени намерения вероятно ще се отложат във времето, а някои въобще няма да стигнат до борсата.

- А очертава ли се някое перспективно IPO, което ще се презапише и ще има ръст в цената при листването?

Повечето компании са добри, но трябва да сложим разграничение между добра компания и цена на IPO. Колкото и да е добра компанията, при IPO или SPO на първите инвеститори, които са се доверили на тази компания, трябва да се даде най-голяма отстъпка. Не може да се продава на справедлива цена.

- В кои медии ще публикувате нормативната информация за фондовете ви?

В Бюлетин Investor.bg, X3news, нашия интернет сайт, сайта на Българската асоциация на управляващите дружества, сайта на Комисията за финансов надзор.

- Осъществихте първия сплит при договорен фонд, кажете какво го наложи?

Причината е, че фондовете ни много пораснаха като абсолютни стойности на цените и затова взехме решение да ги сплитнем, което е нормална световна практика. Направихме го на БенчМарк Фонд-1 и БенчМарк Фонд-3, ще има и при БенчМарк Фонд-2, което ще е първият сплит при инвестиционно дружество. Срещнахме много добро разбиране от ЦД, КФН и БФБ и го направихме.

- Анализирате ли дружества, които са неликвидни, тоест няма предлагане?

Рядко.

Свързани компании:

Енемона АД(E4A)

Трейс Груп Холд АД(T57)

ТБ Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност(6C9)

ТБ Първа Инвестиционна Банка(FIB)

Еврохолд България АД(EUBG)

Монбат АД(MONB)

ДФ БенчМарк Фонд-3 Сектор недвижими имоти(5BH3)

ИД БенчМарк фонд - 2 АД(5BH1)

ДФ БенчМарк Фонд-1 Акции и облигации(5BH2)