Вачков: Когато пазарите започнат да падат, разпродажбите ще засегнат всички

- Каква е вашата позиция в Credit Suisse?

В Credit Suisse работя като финансов анализатор и отговарям основно за инвестиции в акции, а не в дългови инструменти. Експерт съм по банково дело и задачата ми е да анализирам как се движат цените на акциите от европейския банков сектор и да оценявам как се развиват самите компании. Оценявам отчетите и показателите им и правя сравнителни анализи между тях, как стоят в сектора, на какви рискове са изложени и т.н. Целта е, когато големите фондове решат да инвестират в европейската финансовата система, да получат от нас препоръки относно перспективните компании в зависимост от времевия хоризонт на инвестицията.

- Как се отразява кризата в ипотечния сектор на САЩ върху европейския банков сектор?

Доста тежко според мен. Вече има случай на фалирала немска банка заради инвестиции във въпросния сектор - т.нар. structured credits - сложни финансови инструменти с много висок ливъридж. Така че кризата в САЩ не само има отношение към ситуацията в Европа, но е и в основата на една корекция от около 10 на сто в цените на акциите във финансовия сектор в световен мащаб. Проблеми от такъв характер има в Азия, Германия, Канада, а по всяка вероятност може да се очакват и във Великобритания, Швейцария и в други страни.

- Какви са изгледите за развитието на кризата?

Според мен тя се задълбочава.

- Това означава ли, че може да се очаква рецесия в световен мащаб?

Не автоматично. Рискът определено е повишен, но в момента световната икономика расте с около 5 на сто годишно, Азия се развива силно, Европа също, така че засега нещата вървят добре.

- На каква стойност оценявате загубите от кризата за финансовия сектор?

В световен мащаб по мое мнение кризата ще струва на финансовия сектор и инвеститорите около 25 до 50 млрд. долара. Става дума само за споменатите вече structured credits. В тях не включвам загубите от отпуснатите високорискови ипотечни заеми. Иначе бих се съгласил с Бен Бернанке, че кризата ще струва над 100 млрд. долара, вземайки предвид влиянието на ипотечната криза върху другите сектори от икономиката. Проблемът е, че при наличие на банкова паника загубите могат да нараснат неколкократно.

- Какви са прогнозите Ви за изпадането в паника с оглед публикуваните данни за строителството в САЩ през юли, които бяха значително по-ниски от очакваните?

Паниката вече е факт. Както знаете, преди няколко дни централните банки предприеха мащабно инжектиране на средства във финансовия сектор. Това се случва за пръв път от 11 септември 2001 насам, така че за криза вече се говори съвсем реално. Въпросът е колко тежка ще бъде тя, защото в момента доверието на всички контрагенти в сектора един към друг е силно понижено.

- Какво е мнението Ви за възходящия тренд на долара, който се наблюдава паралелно с кризата? Ще продължи ли той и занапред?

Мнението ми е, че спадът на долара през последните години беше малко преувеличен. Затова настоящото му поскъпване е логично и смятам, че то може да продължи, поне спрямо основните валути.

- Опасно ли е използването на нисколихвени валути при теглене на дългосрочни кредити?

Да. В Източна Европа и Австрия има достатъчно примери за взимане на ипотечен заем във валута различна от домашната. В момента голяма част от ипотечните заеми в Полша и Унгария са финансирани с нисколихвени валути. Когато унгарската валута девалвира преди няколко месеца, това създаде проблеми за доверието в местния банков пазар. До момента в Европа не е имало големи проблеми от това естество, обаче. Още повече че в рамките на ЕС има достатъчно механизми за взаимопомощ при ситуации от този тип.

- Да се върнем на банковия сектор. Предполага ли спадът в цените на банковите акции по-добри условия за продължаване на вълната от сливания и поглъщания в Европа?

Въпросът е доста сложен. По принцип падането на акциите предполага това, но все пак всичко е свързано с доверието. По-важно според мен е хората да очакват нормални пазари, а не акциите да се търгуват ниско. В момента вече се наблюдават опити за придобиване на дялове във финансови институции от страна на големи банки.

- Сривът в доверието само на кризата в САЩ и фалитите на няколко от високорисковите фондове ли се дължи или има и други фактори? Отразява ли се това и върху българските банки?

Това, че един немалък, но изолиран проблем започна да се разпространява създава един вид „омагьосан кръг“ - все повече хора се плашат, защото се плашат. Според мен проблемът беше по-малък, но вече никой не знае как ще се развива занапред.

- Отразява ли се кризата и върху българските банки? Как ще коментирате понижението на котировките им от последните дни?

В България понижението е в резултат и на факта, че много чуждестранни инвеститори са се включили в IPO-тата на банките, така и на конюнктурните промени в нормативната база. На практика никой в света вече не е оперира изолирано и ако има криза, тя ще бъде почувствана от банките в страната през два механизма. Първо, банките собственост на чуждестранни институции ще усетят ограничения по посока на кредитирането, т.е. може да има намаляване в печалбите, покачване на риска и увеличение на провизиите и второ - трансмисионният механизъм на единни лихви в eврозоната може да доведе до промени в лихвените нива на местния пазар.

- Има ли риск и за компаниите на борсата, които са от други сфери на икономиката?

Да, те могат да бъдат повлияни. Финансовите пазари в днешно време са свързани. Това означава, че няма дискриминация между различните региони. Когато пазарите започнат да падат, разпродажбите неминуемо ще засегнат всички. 

- Как ще коментирате факта, че до момента в България няма неуспешно IPO? На Запад също ли е така?

Това е интересен факт, но за съжаление ми е трудно да коментирам българския пазар. В Западна Европа нещата не стоят по този начин. Често се случва след лошо инвеститорско посрещане компанията да отложи публичното си или да се откаже от него. Има случаи и на компании, които заради неуспешно IPO търсят други варианти за продажба на свои дялове.

- Кои са факторите, стоящи зад едно успешно IPO на западните пазари?

Инвеститорите гледат пълнотата и яснотата на предоставяната информация. Доверието заема водеща роля, управленският екип също е важен - неговият минал опит, капацитет и т.н. Важно е доброто представяне на компанията - защо излиза на борсата, какви са визията и стратегията, доколко е атрактивен бизнесът й и не на последно място какви са пазарните условия в сектора. Не са редки ситуациите, когато заради лоши конюнктурни условия компанията получава примерно десетина процента по-малко капитал, отколкото са очакванията, което в някои случаи означава, че тя губи милиарди.

- Подкрепяте ли вижданията, че само от участие в IPO-та може да бъде реализирана над нормална доходност? Добра стратегия ли е това?

Не съм запознат с изследвания от този род, но това, което мога да кажа е, че IPO-тата са свързани със завишен риск. Това е така, защото предлаганата компания няма пазарна история.

- Възможно ли е според Вас създаването на IPO взаимен фонд? Имам предвид фонд, който е насочен само към инвестиции при първични предлагания.

Идеята е интересна, но проблемът е, че IPO-тата са силно цикличен бизнес. Могат да минат и години докато нова компания реши да се листне на борсата, което прави трудно предвиждането на паричните потоци на фонда. По-добрият вариант за инвестиция според мен е влагането на средства във фонд от типа private equity - рискът пак е голям, но по този начин се влиза преди самото публично предлагане и могат да се реализират печалби независимо от метода на продажба на дадена компания.