Джет Файнанс: Сред вариантите ни за развитие е и листване на борсата

Компанията отпуска кредит в 74% от случаите спрямо 50% при банките, казва изпълнителният й директор Елвин Гури

Елвин Гури е изпълнителен директор на Джет Файнанс от 2001 г. Преди това е работил шест години за Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон и България, като е бил и одитор в PriceWaterhouse. Като специалист в анализирането на финансови институции, той е работил с няколко български банки по въпроси, свързани с ценни книжа и заемни сделки. Участвал е в създаването на системата за обслужване на малки и средни предприятия на ЕБВР. Завършил е Американския университет в България с две висши степени – по приложна икономика и история. Съпругата на Елвин Гури е Ралица Агайн, зам-председател на Комисията за финансов надзор, ръководител на застрахователния надзор.

- Г-н Гури, коя е вашата ниша на кредитния пазар и какво е състоянието на пазара като цяло?

Ние започнахме дейност през 2001 г. с четири човека и пет компютъра. Напуснах ЕБВР през май 2002 г. и реално от юли-август поех нещата и се включих в бизнеса. Започнали сме от една молба на ден, а в момента са до 3 300 молби на ден. Досега сме разгледали 1,2 млн. молби и сме раздали над 700 хил. кредита за близо 400 млн. лв. По-интересното от гледна точка на самата компания е, че от четири човека стигнахме вече 1800 души и сме успели да си извоюваме силно място на пазара на потребителско кредитиране. По наши данни, включвайки и банките, сме седми или осми по големина в потребителското кредитиране на населението.

Друго, което е интересно за нас, е, че започнахме с малко капитал - 1 млн. евро, и с това се справяхме през първите две години. През 2004 г. AIG придоби 51% от дружеството ни, а старите акционери също участваха в увеличението на капитала. До момента внесеният капитал е 5,7 млн. евро, а всичко останало до собствен капитал от близо 20 млн. евро е печалба.

- Защо се продадохте? Как създателите се решиха да се лишат от контролния пакет от 51%?

Имахме нужда от капитал. Просто е, имаш 100% от нещо малко или 49% от нещо голямо. Нямаше да можем да се справим без AIG.

- Сега можете да се продадете на борсата и AIG да стане миноритар. Как гледате на тази идея?

Всякакви варианти има и затова е този мандат със Сити Банк.

- И AIG ще послушат предложението на Сити Банк?

Всички акционери ще ги послушат, затова сме ги назначили за консултанти - да ни посочат някои стратегически опции за нас като компания. Със сигурност излизане на борсата ще бъде една от опциите.

- Пазарната ниша, в която оперирате, достатъчно широка ли е за голям ръст?

Ние приключихме 2005 г. с 38 млн. евро активи, а 2006 г. със 109 млн. евро. Сами преценете дали има място за растеж. От 327 хил. молби през 2005 сме достигнали до 491 хил. молби през 2006 г. Кредитите са 242 хил. за 2005 г. и 342 хил. за 2006 г. Стойността на кредитите е 49 млн. евро през 2005 и 86 млн. евро през 2006 г.

- Имате ли планове да кандидатствате за банков лиценз?

Не, ние сме тясно специализирана компания, нямаме претенции да предоставяме на нашите клиенти пълната гама от услуги, а и не ни влиза в мандата и акционерите не са го разрешили. Ако искаха банка, AIG щяха да си купят банка.

- На запад фирми като вашата как се развиват, каква е следващата стъпка, може би се продават още веднъж?

Става дума за разширяване, не за продажба, имаме три продукта: стоков кредит, бърз и малък потребителски кредит и стандартен потребителски кредит. Престои да пуснем нови продукти - големи потребителски кредити срещу ипотека и финансиране за покупка на автомобили. И тогава ще погледнем към чужбина.

- Кога?

Ние от година и половина проучваме от Украйна и Румъния до Сърбия, Косово, Македония Албания и т.н.

- И кога ще стъпите там?

Все още не сме решили и сме на етап проучване поради две причини. Първата причина е, че искаме да сме сигурни, че в България сме консолидирали пазарната си позиция, от една страна, мениджърският си екип, от друга, и продуктовата гама, от трета. Ако не сме сигурни, че тук сме достатъчно добри, няма смисъл да отиваме в чужбина, защото един малък проблем го превръщаме в един огромен проблем. Да стъпиш в чужбина с млада компания, млада и като институционален опит и като мениджърски опит, е много голяма стъпка, трябва да си даваме сметка за това. Трябват ни малко по-стабилна финансова основа и малко повече опит във влизането на чужд пазар, където хората не те разбират - от езика до манталитета, всичко това не е лесно.

Другата причина, е че тези пазари са в различни стадии на развитие и преход към пазарна икономика и имат едни проблеми, които не знаем дали сме в състояние да преодолеем, така че сме много консервативни в подхода си, много предпазливи.

- По принцип България по-развита ли е от тях поне във финансовия сектор?

Абсолютно, сравнявайте България с който и да е банков сектор в Източна Европа.

- А с Румъния?

Разбира се, пред тях сме.

- Издадохте облигационна емисия при купон 8,5% за 75 млн. евро в Лондон, можеше ли да се финансирате в България?

Облигациите, които пуснахме, са по програма и идеята й е, че можем да пуснем няколко транша в период от две години. Можем да излезем на пазара няколко пъти, без да пишем нов проспект, а само кратко допълнение. Това опростява нещата, скъсява времето и прави процеса по-евтин. Програмата ни е за 250 млн. евро за две години. Пласирахме първия транш за 75 млн. евро и утре, ако решим, можем да излезем на пазара и в рамките на 1-2 месеца да пласираме 10-15-50 млн. евро. На сегашните облигации матуритетът е три години.

- При нова емисия лихвата дали ще е по-добра от 8,5%?

Променихме се като като компания след емисията. Получихме рейтинг B от Стандарт и Пуърс и B2 от Мудис и бяхме изключително доволни. Убедени сме, че следващия път ще можем да се финансираме по-евтино, но предстои да решим дали ще търсим цена, или по-дълъг срок, например пет години.

- А 8,5% добре ли е спрямо индустрията?

Гледайки премията към Юрибор, има няколко фактора, които влияят на цената на емисията. Първо е рейтингът на компанията и индустрията и второто е колко е млада компанията. Ние, ако искахме да съберем малко повече пари, щяхме да предлагаме и 8,75%, и 9%. Руски стандарт банк при първите си облигации при рейтинг B- са взели на 10,25%. За нас цената от 8,5% е повече от задоволителна.

- Вероятно я имате заради акционера AIG?

Предпочитам да мисля, че е защото сме добри. Естествено и фактът, че основен акционер е AIG е играл роля. Но за нас беше изключително постижение да излезем на пазара с балансови активи от 50 млн. евро към края на юни 2006 и да кажем на пазара в Лондон „искаме 75 млн. евро или 150% на активите ни”, затова изобщо не можем да се оплакваме от цената. Ако тръгнем в България да правим емисия за 10 млн. евро или 20 млн. евро, със сигурност ще получим по-добра цена, но за 75 млн. евро няма кой да ни даде.

Стартирахме букбилдинга в петък следобед след 15:00, до затварянето в 17:30 имахме записани 93 млн. евро, а за още 3 часа в понеделник стигнахме към 135 млн. евро. Планирахме да вземем 55-60 млн. евро. Имахме двойно повече за 6 часа, видяхме кои инвеститори са купили от книжата ни и решихме, че няма смисъл да чакаме повече. Прекратихме набирането на оферти и класирахме участниците.

- При 55 млн. евро каква щеше да е лихвата?

Можеше да натиснем лихвата, обаче идеята ни беше, че искаме да съберем качествени инвеститори от типа“buy and hold”, а не такива, които са спекулативно настроени. Успяхме да организираме добра инвеститорска база и им дадохме малко повече със цел да ги насърчаваме да се връщат към нашите емисии.

- В разпространено наскоро прессъобщение твърдите, че лихвите няма да падат, а напротив ще се повишават, защо?

Това е лично мнение, с което не ангажирам институцията. В последните 3-4 години банките са кредитирали много масирано близо 1 млн. души. Пазарът у нас е от около 3 млн. души, които работят и имат постоянни доходи. От тези 3 млн. души, 1 млн. са банков материал грубо казано, такива каквито банките биха кредитирали.

- И този 1 млн. вече е кредитиран?

Не само е кредитиран, но смея да твърдя свръхкредитиран. На млади професионалисти, на хора, които влизат в средната класа, доста агресивно банките са предложили жилищни кредити, коли на лизинг, лични кредити, кредитни карти. Тъй като ние сега и тепърва свикваме с идеята, че имаме малко повече средства и искаме да се чувстваме като бели хора – приемаме всички предложения. Защото сега ни го предлагат, преди трябваше да се молим и според мен част от населението и част от банките не са си направили сметката.

Ние тепърва предстои да видим как банките започват да правят продажба на жилища, да блокират заплатите и да съдят хората.

- Ако при банките има опасност, където лихвите са ниски и вноските малки и разсрочени за дълги години (ипотечните кредити ), то при вас, където лихвите са по-високи и няма обезпечения, нещата стават доста рискови?

Не е така, защото ние не говорим за едни и същи хора. Тези 1 млн. са взели повече, отколкото могат да си позволят. Ние даваме на другите 2 млн. души. При нас средната вноска е 50 лв., а най-голямата 150-200 лв. и мнозина могат да си я позволят.

- А какви са вашите лихви, ако не е тайна?

Вижте, нашите предложения са по магазините, имаме промоция с Технополис при близо 20 стоки с 0% лихва, тоест ние работим на нулата.

- От какво печелите?

Привличаме клиенти, като не всички купуват от стоката на промоция, а от другите, които не са на промоция. Има промоция на 8% ГПР, има и друга, която е две вноски подарък, където ГПР варира между 24 и 31%.

- Работите в хубав сегмент, аз видях оферта 26% ГПР от банка за стоков кредит, а човек ако отиде до някоя банка, ще му дадат на 15% потребителски?

Сигурен ли сте, че ще дадат?

- Ако имаш осигуровки на 180-220 лв., ще ти дадат?

Банките средно одобряват само 50% от кандидатстващите и това е по данни от банките, които се публикуват и в Investor.bg, а ние приемаме 73-75%.

- Вероятно им давате по-малко пари?

Не е само това, а също така сме по-добри в управлението на риска, можем да преценим клиентите си.

- Какво гледате?

Гледаме 30 параметъра, кредитът е само срещу лична карта, ще ти дадем кредита след 15 минути, пробвай потребителски кредит кога ще ти дадат. Ако си бил наш клиент, ще ти дадем отговор много по-бързо. Тъй като банките започнаха да усещат рисковете, особено при имотите, но и при потребителските кредити, те затягат малко критериите, увеличават таксите и комисионите, ще започнат скоро да увеличават и лихвите. Така че като цяло лихвите ще се вдигат, това няма как да не се отразява и на нас, защото рискът се увеличава при банковите кредити и се увеличава и при нас. След като се увеличава рискът, и лихвите ще се увеличават, но ще се увеличават за клиентите, които искат кредит за пръв път, за тези с кредитна история, условията по-скоро ще станат по-благоприятни.

- Мога ли да обобщя, че Вие оперирате в много добра ниша, вземате 24% лихва, а банките не успяват да се фокусират точно върху този бизнес, въпреки че имат представителства в магазините, и не срещате голяма конкуренция?

Не съм съгласен, ОББ са дали 60 000 кредитни карти по този начин. На нас ни струва пари да предоставяме тази услуга по този начин толкова бързо по най-добрия възможен начин и ни струва пари да управляваме риска.

- Можете ли да кажете какъв е делът на лошите кредити при вас и в индустрията като цяло?

При зрял пазар, когато всички граждани са минали през системата и когато и законът работи и те наказва, ако правиш нарушения, лошите кредити са 2-3%, по време на криза се вдигат на 4-5-7%. В Централна и Източна Европа делът е 4-5 до 12%, в Русия е 12-14-15%, в България като цяло процентът е от 5 до 7.

- Какво мислите по отношение на въпроса дали банките с български капитали могат да оцелеят пред чуждите капитали?

Разбира се, имат шанс.

- А как стимулирате вашите екипи да работят добре?

Средната възраст на мениджмънта при нас е 27-28 г. Това да работиш в такива институция и да можеш да растеш много бързо като професионалист е достатъчна мотивация.

- В банките според вас трудно ли се расте в йерархията?

Мога да говоря само за себе си, аз напуснах ЕБВР след 6 години работа там. Дойдох в България като доброволец, работех в Лондон и ги помолих да ме прехвърлят тук, защото тук ми харесваше. Дали в банките може да се напредва толкова бързо колкото в JetFinance? Съмнявам се. Ние сме пораснали от 4 човека на 1 800. Целия мениджмънт, почти целия, го имаме отвътре.

- Има ли кадрови проблеми в България, недостиг на човешки ресурси?

Хората не могат да са ти ресурс. Какво се разбира под човешки ресурси? Хората трябва да вземат едно информирано, едно компетентно решение защо работят на дадено място. Не могат да прехвърлят отговорността за това на някой друг, например на работодателя. Според мен не бива да съществува такава концепция като работодател, хората не са ресурси, не са тухли. Те сами трябва да се мотивират. Ако човек не може да намери достатъчно мотивация в себе си да работи, за да подобри своя живот и да намери удоволствие от това, което прави, съжалявам, защо съществува? Става дума за масовото мнение, че хората са ресурс, който се наема от някой друг, а не човекът избира къде да работи и защо.

Когато стартирахме компанията и в момента, ние наемаме само млади хора без опит. За да не са обременени с някои идеи. Винаги ще намериш хора, които са родени пенсионери или комунисти, винаги ще попаднеш на такива, но просто не харесвам думите “човешки ресурси”. На въпроса дали в България могат да се намерят хора или не... считам, че този въпрос е неуместен, няма смисъл. Ние като хора, които изграждаме един бизнес, трябва да направим така, че да се намират хора, които виждат предизвикателство да го работят, да създаваме една среда, която да им предоставя възможности за израстване.

- Какви са методите за събиране на вземания?

Закон за защита на кредитора винаги е имало, но въпросът е как се е прилагал. В последните две години целият процес на влизане в ЕС много ни е помогнал, защото съдилищата станаха много по-отзивчиви, не само към нас, но и към всички кредитни институции. Уважаване на задълженията по договорите е критерий за наличие на пазарна икономика. Ако преди изпълнението отнемаше до две години, сега съдилищата работят много по-бързо. Нашият цикъл на събиране на вземанията започва с телефонно събиране, следва събиране на място и приключваме със съдебно събиране. Събирането на място се прилага в краен случай, само когато клиентът се крие и не иска да комуникира нито писмено, нито по телефона. Това е донякъде разбираемо особено при мъжете, защото да си глава на семейството и да ти се налага да признаеш на някой телефон, че не можеш да си позволиш тези 50-60 лв. вноска си е удар по самочувствието.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.