На 10 май тази година ще бъде проведено първично публично предлагане на акции на Корпоративна търговска банка. Финансовата институция има нетна печалба от 6,61 млн. лв. за миналата година спрямо 4,5 млн. лв. за 2005 г. Активите на банката бележат повишение от над 90% на годишна база до 1,01 млрд. лв. Според проспекта на банката активите й в края на 2009 г. ще са 2,2 млрд. лв.
Investor.bg разговаря с председателя на Надзорния съвет на банката Цветан Василев, като основната част от въпросите към него бяха зададени от участниците в нашия форум.
Investor.bg разговаря с председателя на Надзорния съвет на банката Цветан Василев, като основната част от въпросите към него бяха зададени от участниците в нашия форум.
- Какви са активите и печалбата ви за първото тримесечие на тази година, и оправдават ли прогнозите за 2007 г. като цяло?
Прогнозите ни се оправдават изцяло. Активите към края на първото тримесечие са около 1,1 млрд. лв., като в нашите очаквания бяха заложени средногодишни активи малко под тази стойност. Печалбата след данъци за първите три месеца възлиза на около 5,25 млн. лв., което също е в унисон с нашата прогноза за годината. Обикновено се наблюдава подобрение на резултатите през второто полугодие, поради специфики в статистиката и счетоводното отчитане. Считаме, че при запазване на тези темпове ще успеем да постигнем прогнозираната печалба за 2007 г. малко над 20 млн. лв. след данъчно облагане.
- КТБ не е от най-активните посредници на Българска фондова борса – София. На какво се дължи това и смятате ли, че този сегмент не е от най-перспективните?
Това, че не сме сред първите по обем не означава, че не сме активни. Спецификата на КТБ обаче, като банка основно на бизнеса, ни дава по-малки възможности в областта на инвестиционното посредничество. Не смятаме обаче, че този сегмент не е перспективен.
- Как оцелява една българска банка в условията на конкуренция от страна на банките, които са дъщерни компании на международни финансови институции и имат достъп до по-евтино финансиране от компаниите-майки? Какви са вашите „козове“?
Вече седем години показваме, че можем да работим и да се конкурираме с тези банки. „Козовете“ ни са в по-доброто познаване на бизнеса и на потребностите на нашите клиенти. Ние не прилагаме схеми, шаблони и модели, каквито прилагат болшинството от нашите конкуренти. Прилагаме наш прочит, наш подход, а фактът, че пренебрежимо малка част от кредитите са лоши или с временни просрочия, е доказателство за правотата в нашия подход.
- Кои са основните сегменти, върху които ще се съсредоточите през следващите няколко години?
Те са същите, които са заявени и досега. Не смятаме да променяме стратегията.
- Планирате ли експанзия в чужбина?
Нямаме сериозни намерения за експанзия в чужбина, защото считаме, че на българския пазар има достатъчно възможности.
- Предвиждате ли финансиране чрез облигационни емисии?
Това е въпрос, който винаги може да възникне. Той е резултат от нашата преценка за рентабилността на активите. Предвид факта, че банката поддържа кредитен портфейл, който е далеч под среднопретеглените портфейли за банковата система, т.е. участието на кредитните портфейли в общата сума на активите, не се е налагало сериозно рефинансиране. КТБ поддържа перфектна първична и вторична ликвидност.
- Правени ли са опити за продажба на банката? Ако да – на каква цена и защо не са били успешни?
Не смятам, че е сериозно да се коментира цената, но тя не е била проблем и разговорите не са стигали до цена. Моята визия за банката е създаване на пълна синергия между партньорите, т.е. евентуален joint-venture, а не takeover (придобиване, бел. авт.). Поради факта, че повечето от чуждите банки идват с нагласата за takeover и смятат, че те променят правилата на играта и на мениджмънта, аз реших да сменя стратегията на развитие. Считам, че потенциалът на КТБ и на сегашния мениджмънт е много сериозен. Затова излизаме на борсата, а не защото чрез нея ще се продадем по-лесно.
- Тоест листването на борсата не е с цел получаване на максимална пазарна оценка и последваща продажба на мажоритарния дял?
Категорично не правим тест на борсата за цената, за да можем по-лесно да достигнем до споразумение. Естествено, тази сегашна стъпка не изключва продажба на мажоритарния пакет след време, но нашата концепция е да управляваме банката в рамките на този хоризонт, който е заложен във проспекта.
- Как ще се справите с натиска от страна на чуждестранните банки за консолидация в сектора?
Административен натиск не може да съществува, може да има единствено пазарен натиск. Аз обаче не смятам, че в момента конкуренцията се е интензифицирала по някакъв начин. Заявените желания от страна на чуждестранни конкуренти за присъствие на българския пазар не означават, че всички тези банки ще присъстват и ще се развиват. Голяма част от тях влизат само като репрезентативни офиси, т.е. имат желание да бъдат по-близо до пазара, което не означава, че ще бъдат чак толкова активни.
- Колко голяма е клиентската база и каква част от нея се пада на големи клиенти с годишни операции от по над 5 млн. лв.?
Клиентската база надхвърля 130 000 клиенти. По принцип банката следва своя философия за приоритетно обслужване на по-големи клиенти, което не означава, че отхвърляме малките клиенти. Погрешно е разбирането, че в банката идват само хора, които са по-богати или в по-различна сфера на пазара. Наистина, ние се позиционираме в една такава ниша, отчитайки нашите собствени конкурентни предимства, но това не означава, че не обръщаме необходимото внимание и на по-малките клиенти. Слоганът „клиентите са ни скъпи“ в никакъв случай не означава, че пренебрегваме малките клиенти, а че прилагаме персонален подход към всеки клиент, колкото и малък да е той.
- От какво основно се формира печалбата за миналата година?
Това може да се види от отчета на банката, той е публично достъпен. Едва ли ще мога да цитирам точното разпределение на печалбата по фактори, но естествено е най-голямо участие да има лихвения доход. Това е характерно за цялата банкова система и едва ли правим някакво сериозно изключение.
- Правен ли е дю дилиджънс (детайлен финансово-правен анализ на компанията) и външен одит и какви са резултатите от него?
Дю дилижънс не е правен на банката, тъй като той се прави, когато има потребност. Колкото до външния одит, той се прави всяка година от KPMG. Освен това КТБ има една от най-високите агрегирани оценки по CAMELS* сред банките в България.
- Правен ли е опит за получаване на международен кредитен рейтинг?
Такъв опит досега не е правен, защото ние искаме да получим кредитен рейтинг, когато сме сигурни, че той ще бъде този, който заслужаваме. Ще получим комплексен, международен рейтинг, като очаквам това да стане в най-скоро време и да бъде достатъчно добър и представителен.
- Имаше ли заявен интерес към IPO-то от страна на чуждестранни инвеститори?
Имаше огромен интерес, включително и от страна на чуждестранни институционални инвеститори, както и от корпоративни инвеститори.
- Има ли практика банката да раздава кредити на лица, свързани с мажоритарния собственик?
Не, няма вътрешни кредити. По принцип всички вътрешни кредити се водят в обособен регистър, съгласно изискванията на Закона за кредитните институции.
- Какви са вашите лични очаквания за развитието на българския капиталов пазар през следващите няколко години?
Моите очаквания са позитивни, най-вече защото борсата е все още в своя начален стадий на развитие. Факт е, че все повече компании в България добиват увереност, че могат да излязат на борсата. Ефектът от листването на борсата не е само в едната посока, т.е. капитализация на фирмите, а има значение и за увеличаването на прозрачността като цяло. Аз очаквам сериозно развитие, както в повишаване на броя на компаниите, така и на обемите.
- Според някои от пазарните участници пазарната оценка на голяма част от българските компании вече надвишава тази на техните аналози от региона на Източна Европа. Имате ли опасения за евентуален рязък спад в цените на акциите на публичните дружества?
Аз също имам подобни наблюдения. Позитивните ми очаквания са свързани с повече нови компании и по-големи обеми, но не и на все по-високи цени. Точно затова считам, че цената, на която ще бъдат предложени акциите на КТБ, отчита практиката в страните от Централна и Източна Европа. Там съотношенията цена/счетоводна стойност (P/B) на акция варират около 3-4, докато при някои от българските компании достигат до 6.
В предвидения диапазон на цените при IPO-то на КТБ (45 – 58,50 лв.) съотношението P/B ще бъде близко до средното за европейските банки. При подготовката на публичното предлагане ние се запознахме с котировките на банки от Варшава, Прага, Будапеща и това бяха нашите критерии. Няма как България да се развива по път, различен от този на останалите страни от региона.
- Смятате ли, че акциите на КТБ биха се „справили“ по-добре при евентуален временен общ спад на борсата?
Считам, че нашите оценъчни коефициенти са абсолютно нормални и са позиционирани на добри нива. Ако има общ негативен тренд на българската борса, смятам че ще устоим, още повече като се имат предвид заложените показатели на развитие. Ние сме заложили на интензивно, а не на екстензивно развитие и разширяване на всяка цена. Целим сериозно подобряване на показатели като възвръщаемост на активите и възвръщаемост на собствения капитал. Смятам, че това би компенсирало ефектите от някои общи негативни тенденции, предизвикани от външни фактори.
Разбира се, даваме си сметка, че ние не сме някакъв инкубатор, изолиран от външния свят и че съществува значителна корелация между процесите навън и процесите у нас. На мнение съм обаче, че съществуват достатъчно силни вътрешни фактори, които да поддържат доброто представяне на акциите на КТБ.
*CAMELS е международна система за банков рейтинг, базирана на шест показателя – капиталова адекватност, качество на активите, качество на мениджмънта, печалба, ликвидност и чувствителност към пазарен риск. Наименованието е съкращение от английските термини Capital adequacy, Asset quality, Management quality, Earnings, Liquidity, Sensitivity to Market Risk.
Свързани компании:
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.