Иво Сеизов: Чужденците формират 10% от оборота на STS Finance

STS Finance е инвестиционен посредник, регистриран в началото на 2003 г. като част от групата на СТС Холдинг. Дружеството притежава лицензии от БНБ и КФН за търговия с валута, акции и деривативи на международните финансови пазари.

По повод предизвикателствата пред инвестиционната индустрия и 3-годишнината от създаването на посредника разговаряме с члена на Съвета на директорите на STS Finance Иво Сеизов.

- Г-н Сеизов, по ваши данни имате 35-40% дял сред клиентите на услугата маржин валутна търговия, как успяхте за три години да постигнете този дял?

Още със стартирането имахме много ясна стратегия - и организационна, и маркетингова, и продуктова. За нас винаги е било важно от технологична гледна точка да сме на ниво. Инвестициите ни в IT са огромни, както финансови, така и на време, контрол, оптимизации. Предпочетохме да купим валутна платформа и се спряхме на Мета трейдър 3, като това ни позволи бързо да започнем да привличаме клиенти, защото ни спести времето по създаване на платформа.

- Точно тогава Мета трейдър имаше имидж на много добра платформа и спекулантите се чудеха кой брокер ще я предложи в България.

Да, имаше и ниша за Мета трейдър, която е с нива над други платформи. Ние съчетахме перфектна платформа, добре структуриран екип от професионалисти и нов стандарт в обслужването на клиентите. Сайтът ни се поддържа на 3 езика. Вече имаме доста клиенти от чужбина.

- Може ли приложите успешна стратегия за чужбина и отново да постигнете успехи, както в България?

Вече над 40 посредника са поискали да извършват услуги в България. За нас алтернативата е с една вече изградена структура и конкурентен продукт да стъпим на чуждите пазари. Изграждаме план, който да направи STS Finance реномиран брокер. Нашите условия не са по-лоши от условията на големите европейски брокери, дори са по-добри, защото са структурирани за по-малки и по-претенциозни клиенти.

- Какъв дял имат чуждестранните ви клиенти в момента?

Чужденците са 10% от клиентите ни като оборот, вече имаме клиенти и от доста екзотични страни като например Корея и Дубай. Истината е, че за нас чуждестранните клиенти са достатъчно големи и всеки инвестиран лев в маркетинг би трябвало да се върне по-бързо отколкото всеки инвестиран лев в маркетинг в България.

Като цяло STS Finance се насочва към нови пазари, преговаряме с реномирана институция, чрез която ще осигурим достъп до борсите в Централна Европа и Русия, с което ще предлагаме над 50 борси в цял свят. Чрез нас например могат да се купуват акции от над 1000 китайски и над 100 индийски компании.

- Има ли големи клиенти, за които STS Finance не е подходящ? Наскоро мениджър по хеджиращите операции на металургично предприятие сподели пред мен, че само банките могат да им предложат нужните им финансови продукти?

Ние си партнираме с 15-тия по големина американски брокер, които ни дава директен достъп до американския пазар, а ние го даваме на клиентите си.

Предлагаме опционни стратегии, комбинации от опции и фючърси и т.н.

За мен стремежът на някои от компаниите да ползват банки е свързан с факта, че тези предприятия ползват и банково финансиране, тоест получават комплексна услуга от банките. Нашите анализи показват, че като цена/качество услугата на инвестиционните посредници е по-изгодна от тази на банките. Доказателство за това е фактът, че STS Finance обслужва доста големи клиенти, сред които финансови къщи, инвестиционни посредници и предприятия.

- Масово големите брокерски компании препоръчват валутна търговия на маржин до 2-3%, докато у нас много спекуланти влизат с маржин 1% и губят акаунтите си. Как бихте коментирали?

Стандартът за добра търговия е да играеш с максимум съотношение собствен към привлечен ресурс (лостов ефект) 1:20 или 1:25.

Ясно е, че при по-високо използване за ливириджа е рисково не само за инвеститора, но и за брокера, ако пазарът се движи много бързо и брокерът няма време да затвори позицията.

- Съществува мнение, че 90% от играчите на валутния пазар губят?

Спекулира се с това твърдение, което на практика не е вярно. Има периоди, когато спекулантите като цяло са на печалба и така е в последните години. Данните са от наши изследвания и чужди източници. Има спекуланти, които губят, но и такива които печелят. Печелят тези, които имат тези строга финансова дисциплина и стратегия. Губят тези, които приемат форекса като забавление.

Мога да кажа смело, че валутната търговия е доста доходоносен бизнес за тези, които го разбират, бизнес с много адреналин и голяма доза удовлетворение. За спекулантите, които търсят хазартната част, форексът носи единствено емоции.

Важно е да се разбере какъв тип е клиентът и да му се разясни рискът от валутната търговия.

- Вярно ли е, че големите играчи на валутните пазари обичат „стопаджиите”, защото печелят от тях?

Това е фундаментално грешна теория. Валутният пазар е OTC пазар (извънборсов), тоест нямаш поглед къде са сложени стоповете. Ако една брокерска фирма има поглед за стоповете на своите клиенти, няма поглед за стоповете при другите брокери. Форекс брокерите имат 24-часов дилинг и чакат да настъпят стоповете, за да излязат на пазара и да ги изпълнят и често не ги обявяват предварително.

В софтуерите MetaTrader и Trader WorkStation може да се сложи стоп, който не се вижда дори от брокера, чрез залагане на функции. Трудно е да се разбере къде са сложени стоп ордери на този пазар. Затова смятам, че твърдението, че големите печелят от стоповете е чисто и просто една заблуда.

Понякога има доста ключови нива, пазени с бариерни опции от големи фондове и банки, дори и от централни банки. Самият пазар се стреми да стигне до това ниво, за да види дали ще издържи. Самият пазар търси стоповете, а не съответните институции с цел да ощетят инвеститорите.

- Защо толкова често на пазара има “шишове”, резки бързи изменения в една или друга посока?

От една страна, има периоди, когато пазарът е силно волатилен поради ниска ликвидност, преместването от едно ниво директно на друго равновесно ниво е нормално явление.

Друга причина може да бъде сериозно геополитическо преструктуриране на валутни резерви, ликвидиране на позиции на хедж фондове и неочаквани публикации на икономически новини. От трета страна, някой от платформите могат да излъчат нереални цени, при проблеми с доставчиците на котировки. Изискването на Комисията за финансов надзор (КФН) е всяка сделка, за която има съмнение, че е извършена при непазарни условия, да се разглежда от отдел вътрешен контрол. Форекс брокерите в България с лиценз на КФН за инвестиционни посредници са доста стриктно регулирани, за разлики от тези които не са регулирани от КФН или са в офшорни зони.