Г. Ангелов: Всички държавни активи са подходящи за борсата

С 3-те млрд. евро фискален резерв може да намалим наполовина външния дълг на Държавата, смята старшият икономист в Институт „Отворено общество“

Георги Ангелов е старши икономист в Институт „Отворено общество“ в София, а преди това е работил като изследовател в Института за пазарна икономика. Основните му интереси са свързани с данъчна политика, реформи и икономическо развитие. Той е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, членува и в Американската икономическа асоциация. Автор е на идеята за въвеждане на единна ставка от 10% за данък печалба, данъка върху доходите и осигуровките, както и на петицията за намаление облагането на труда. С Ангелов разговаряме за възможностите и влиянието на БФБ-София върху цялата икономическа картина в България, за решенията за бъдещето на няколко големи дружества и за фискалната политика на страната ни.

- Пазарната капитализация на БФБ-София вече е над 15 млрд. лв. след поскъпването през януари? Може ли да се говори за значително влияние на борсата над макроикономиката на България, като се има предвид, че през БФБ-София влизат значителни чуждестранни портфейлни инвестиции, като голяма част от тях са спекулативно настроени?

Въпреки възходящото развитие все още борсата е сравнително малък играч на българския финансов пазар. Влизащите през борсата портфейлни инвестиции са десетки пъти по-малко отколкото преките инвестиции в страната (които надминаха 4 милиарда евро за 2006 година), а набирането на финансиране през борсата все още е несравнимо с банковото финансиране.

Въпреки това се забелязва по-голям интерес към листвания, който ако продължи да се повишава, би могъл да даде на борсата по-значим дял и влияние върху в икономиката. Същевременно при развитие на тази тенденция, могат да се очакват и повече чужди инвеститори, навлизащи през борсата.

- Има ли надежда за тютюневите фабрики в София, Благоевград, Пловдив и Стара Загора след решението за продажбата им?

Вероятно щеше да е по-лесно и изгодно тези дружества да се приватизират преди шоковото увеличение на акцизите през 2006 година, което повиши значително цените на тютюневите изделия. От 2007 година вече има и равнопоставена конкуренция на пазара от всяка компания производител в целия Европейски съюз. Тези събития без съмнение оказват влияние върху дейността на тютюневите фирми и техните приходи. Сега е още по-важно компаниите да се приватизират час по-скоро.

И все пак, имайки значителен пазарен дял, българските марки цигари си

остават желана покупка - доколкото те дават достъп до немалък пазар. Колко голям ще бъде този пазар предстои да разберем през следващите месеци на ценова война и евентуални промени на предпочитанията на потребителите.

- Правилно ли е решението на държавата да не приватизира БМФ през борсата?

Икономическият смисъл на приватизацията е предприятията да станат частна собственост. Най-добре е това да става чрез прозрачна и конкурентна процедура, която гарантира минимални възможности за корупция и максимални приходи за държавния бюджет. Всички тези неща могат без проблем да се постигнат чрез приватизация през борсата.

Правителството обаче има и други, неикономически цели - то дава тежест на неща като инвестиции в компанията, брой плавателни съдове, социална програма, запазване на дейността за 10 години и пр. Така един сравнително прост договор за приватизация се превръща в много сложен договор, в който държавата връзва ръцете на купувачите (още повече че правителството има и изисквания кои точно могат да са купувачи). Допълнителните условия, освен цената, по които ще се оценяват офертите, заедно с ограниченията пред това кои да са купувачите ще намалят постигнатата цена без да предизвикат някакви значими позитивни ефекти.

Струва ми се, че това е поредното решение, което показва желанието на чиновниците да определят бъдещето на предприятията дори след тяхната приватизация. Това е вредно за икономическото развитие, дава и възможности за намеса, непрозрачност и корупция дълги години след края на сделката.

- Кои държавни активи са подходящи за приватизация през БФБ-София?

Почти всеки актив може да се структурира така, че да се приватизира през борсата. Дори активи като гори и земи могат да се апортират в държавно акционерно дружество или АДСИЦ и съответното дружество след това да се приватизира през борсата. Във всеки случай големи компании - като Булгаргаз, НЕК, АЕЦ, БДЖ и пр. трябва задължително да се листват на борсата и първоначално поне някакъв миноритарен дял от 30-50% да се приватизира през БФБ. Това не само ще даде възможност за пазарна оценка на тяхната стойност, но и ще внесе прозрачност в дейността на тези доста потайни субекти. Когато се види пазарната цена на тези компании, която ще е значителна, вероятно ще е по-лесно приватизацията да продължи с пускане на допълнителни пакети през борсата.

Проблемът е, че при огромен фискален резерв и значителен бюджетен излишък правителството на практика няма нужда от пари от приватизация. То няма стимули да работи в тази насока, още повече че немалко избиратели приемат приватизацията за вредна.

За да се преодолее това, може приватизацията да се обвърже с някаква друга, популярна реформа. Например някаква част от средствата от приватизация могат да се използват за пенсионна реформа, увеличаване на пенсиите, увеличаване на частния стълб в пенсионната система или дори реформа на здравната система чрез създаване на лични здравни сметки на всеки българин (в които сметки да влязат средства от приватизацията). Комбинирането на една прозрачна приватизация през борсата с някаква популярна реформа може да доведе до двоен позитивен ефект.

- Как очакваното повишение на лихвите в еврозоната ще повлияе на българската икономика?

Най-вероятно няма да повлияе сериозно, доколкото с влизането в ЕС

българската банкова система ще стане още по-конкурентна и това ще снижи лихвения спред в България. Така по-високите лихви в еврозоната ще се неутрализират от по-нисък лихвен спред в България.

По-фундаментално българската икономика се влияе много повече от вътрешни фактори, вътрешни реформи, отколкото от международните лихви. Дори огромната промяна в цената на петрола през последните години не успя да попречи на ръста на икономиката, който постепенно се усилва. От тази гледна точка наблюдението на скоростта, с която се извършват (или не се извършват) реформи в страната е много по-важно от която и да е промяна в чужбина.

Ефектът, който може да създаде едно решение на министър Масларова е доста по-голям отколкото един пункт покачване на лихвите в еврозоната.

- Коя е реалистичната година за влизане на България в еврозоната?

Всяка година в периода 2009-2012 година е реалистична, в зависимост от това дали се изпълни критерият за ниска инфлация. Проблемът е, че този критерий е трудно да се изпълни в страна като България с относително висок икономически растеж (в пъти по-висок от еврозоната), да не говорим, че движенията на петрола са непредсказуеми, както и намеренията на държавата по отношение на енергийните цени, очаква се и ръст на цената на природния газ и пр.

В такава ситуация с толкова различни неясноти практически няма човек, който да може да предскаже точно кога инфлацията в България ще изпълни критерия. И все пак България вероятно ще бъде сред първите няколко членки на ЕС, които ще приемат еврото (след Словения, която вече го стори), защото освен инфлацията, страната ни дори в момента отговаря на всички критерии.

- Има ли възможности за преструктуриране на държавния дълг на България с цел намаляването му или намаляване на лихвените плащания? Одобрявате ли използването на бюджетните излишъци и фискалния резерв за намаляване държавния дълг?

Тук е важно за какво говорим. Често когато се говори за държавен дълг, се има предвид брутният дълг на правителството, който е малко над 6 милиарда евро. Но при наличието на значителен фискален резерв (почти 3 милиарда евро към края на 2006) всъщност е добре да се следи и т.нар. нетен държавен дълг, разликата между държавния дълг и фискалния резерв. Така се оказва, че задълженията на правителството реално са двойно по-малко отколкото изглежда.

Това дава възможности за преструктуриране - с част от фискалния резерв може да се изплати част от държавния дълг, което ще намали лихвените плащания на бюджета, както и отчитаният брутен държавен дълг. На пръв поглед това изглежда като счетоводна операция, доколкото няма да промени нивото на нетния дълг. Но трябва да имаме предвид, че докато държавният дълг е дължим, фискалният резерв винаги може да се похарчи за други цели, вкл. предизборни.

От тази гледна точка използването на част от фискалния резерв за изплащане на дълг не само че спестява разходи на правителството, но и намалява възможностите фискалният резерв да се прахоса за маловажни и необосновани цели.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.